Решение № 3438 от 03.10.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2805/2023
- Вид
- Решение № 3438
- Подписан
- 03.10.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- Даниела Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.177, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3438 гр. Варна, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110102805 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава десета от АПК и е образувано по жалба на В.
Д. Т. с предмет искане за обявяване на нищожност на Заповед № Г-ПР-27/24.03.2021 г. на кмета на район „Аспарухово" за ПИ с идентификатор ****, кад.район 5401 по ПНИ на местност „Боровец - Север", землище кв.Галата, с площ на имота 373 кв. м., при граници: имоти с идентификатори *****
Жалбоподателят излага, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена извън правомощията на районния кмет, който е решил спор за собственост при липса на компетентност за това. Отделно се позовава на чл.177, ал.2 от АПК, а именно наличие на противоречие с влязло в сила Решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ за отмяна на конфискацията на имуществото на А. С.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по жалбата Кметът на район „Аспарухово" при Община Варна не се явява лично, представлява се от ст.юрисконсулт Мартин Ковачев.
Поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Заявява, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на заповедта, тъй като не е участник в административното производство и не е заинтересована страна по същото.
Оспорва подведомствеността на районния съд и счита, че се касае за производство по чл.128 от АПК.
В съдебно заседание заинтересованата страна С. П. Л. не се явява, представлява се от упълномощен представител адв. К. К. от АК Варна. Изразява становище, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на процесната заповед, тъй като не е участник в административното производство и не е заинтересована страна по същото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът, при проверка по реда на чл.158, ал.1, вр.чл.150 и чл.151 АПК и чл.159 АПК приема за относими към преценката за наличието на правен интерес следните доказателства, които са събрани в производството:
Издадена е Заповед № Г-ПР-27/24.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово" 1 при Община Варна, с която на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Заповед № 5518/31.12,2019 г. на Кмета на Община Варна за предоставяне на пълномощие на кметовете по райони, въз основа на влязъл в сила ПНИ на местност Боровец-север, землище кв. „Галата", общ. Варна, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на област с административен център гр. Варна, Нотариално завещание № 2, том I, рег. № 8342/2011 г., Решение № 1720/14.07.2017 г. на Апелативен съд - София, Решение № 88/09.07.2018 г. на ВКС, Решение № 879/08.05.2002 г. на Поземлена комисия - Варна, и скица № 15-266173/15.03.2021 г., издадена от СГКК - Варна, е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследник на А. Н. С.:
С. П. Л., за поземлен имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия - местност Боровец-север, селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище на кв. „Галата", общ. Варна, с идентификационен № ****, кадастрален район 5401 по ПНИ на местност Боровец-север, землище на кв.
„Галата", за площ от 373 кв.м, при граници: имоти с идентификационни №№ 1023, 1024, 1025, 1026 и 9620 - път. Същата е обжалвана от В. Д. Т., който не е страна в административното производство.
Направеното пред въззивната инстанция възражение от процесуалния представител на ответника - Кмет на район „Аспарухово" при Община Варна за неподведомственост на спора на гражданския съд е неоснователно, тъй като разпоредбата на § 19, ал.1 от ЗИД на АПК сочи, че индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, какъвто акт безспорно е процесната Заповед № Г-ПР-27 от 24.03.2021 г. могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.
Съгласно ТР № 3 от 16.04.2013 г. по ТД № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси на жалбоподателя. Правния интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и същия трябва да е личен - никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Правния интерес трябва да е и пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т. е. се изменят, отменят или ограничават права или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ определя лицата, които са материалнолегитимирани в производството по възстановяване собствеността на земеделски земи това са собствениците, притежавали съответните земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали земите са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, или техните наследници.
В преписката по издаване на оспорената заповед се съдържа решение № 879 от 08.05.2002 г. на Поземлена комисия - Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Н. С. в съществуващи (възстановими) стари граници на три ниви, находящи се в терен по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. „Галата", общ. Варна.
От удостоверение за наследници № ИАО-1-788/17.08.2006 г., издадено от Община Варна, район „Аспарухово" се установява, че единствен наследник по закон на А. Н. С., бивш жител на гр. Варна, роден на 18.08.1885 г., починал на 28.02.1945 г. е неговия син М. А. Н., ЕГН **********.
С Нотариално завещание №2, том I, рег. № 8342, дело № 2 от 2011 г. наследникът М. А. Н. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на С. П. Л., който е заинтересована страна в производството.
От Удостоверение за наследници № 002130/20.04.2011 г., издадено от Община Столична, район „Изгрев", област София - град, се установява, че М. А.
2
Н. е починал на 14.04.2011 г.
Жалбоподателят В. Д. Т. обосновава правния си интерес от обжалване на Заповед № Г-ПР-27/24.03.2021 г. с качеството си на наследник на А. Н.
Семов, придобито с договор от 28.01.1994 г., с който е закупил ¼ ид.част от цялото наследство от покойния му баща М. А. Н. Поддържа, че със същия договор е придобил собствеността върху ид.част от цялото имущество на А.
Н. С., което е било конфискувано с присъда на Народния съд по НОХД № 10/1945 г., отменена с Решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ.
С Определение № 529 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 366/2010 г. на ВКС, II ГО е даден отговор на въпроса дали купувачът на наследствени права по договор по чл.212 ЗЗД притежава материално-правна легитимация да обжалва административния акт за възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. В същото определение е посочено, че по силата на извършената продажба върху купувача преминават всички имуществени права и задължения във връзка с прехвърленото наследство спрямо другите наследници и спрямо третите лица, но прехвърлителния ефект обхваща само тия права и задължения, които наследникът е имал в качеството си на наследник по времето на откриването на наследството. Продажбата не обхваща онова уголемяване на наследството, настъпило впоследствие - включително при новооткритото наследство, касаещо реституирани след продажбата имоти, процедурата по чието възстановяване по реда на ЗСПЗЗ към датата на откриване на наследството не е приключила. Върховните съдии приемат, че с прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи качеството си на наследник и същото не се придобива от купувача на наследството, в каквато насока са и разясненията, дадени с ТР 137а/1955 г. на ОСГК на ВС. Обхватът на имуществени правата, които купувачът на наследство получава по силата на валидно сключения договор по чл.212 ЗЗД изключва придобиване на бъдещи имущества, доколкото не е приключила процедурата по възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, поради което и в административната процедура по ЗСПЗЗ само собственикът или наследникът са материално легитимирани.
Към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на Решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ, с което е отменена конфискацията на имуществото на А. Н. С., имота за който е издадена оспорената заповед на кмета на район Аспарухово при Община Варна не е бил в гражданския оборот, поради което и собствеността върху него на наследника на реабилитираното лице не би могла да се възстанови автоматично с отмяната на присъдата.
От изложеното, съдът намира, че жалбата е недопустима като подадена от лице, което не притежава активна процесуална легитимация да обжалва административния акт -Заповед № Г-ПР-27/24.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово" при Община Варна, тъй като не е адресат на атакувания акт и същият не засяга или застрашава негови права или законни интереси, поради което, на основание чл.159, т.4 от АПК, производството по делото следва да бъде прекратено, а възраженията по същество не следва да се разглеждат.
Жалбоподателят дължи държавна такса в размер на 10 лева, която да внесе по сметка на РС Варна, на осн.чл.77 ГПК, във вр.чл.151 АПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на осн. чл.159, т.4 от АПК, жалба вх. № РД22007499ВН_007ВН/03.08.2022 г. на В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „***** № 35 за прогласяване нищожността на Заповед № Г-ПР-27/24.03.2021г. на Кмета на район „Аспарухово" - Община Варна по отношение на ПИ с идентификационен № ****, кад.район 5401 по ПНИ на местност „Боровец - Север", 3 землище кв.Галата, с площ на имота 373 кв. м., при граници: имоти с идентификатори *****
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 2805 по опис за 2023 г. на РС Варна, 14 състав.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „***** № 35 да плати по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 10 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4