Решение № 17979 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17979 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110108926 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма], с ЕИК [ЕИК], седалище и адрес на управление: [адрес], представлявано от М. П. П., чрез адв. Д. Ш., срещу А. К. К., с ЕГН **********, като законен наследник на К. П. К., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. Д. К., с ЕГН **********, с която са предявени в условията на евентуалност искове за следното:

Главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 000 лв., представляваща сума, която е платена от ищеца и получена от К. П. К., чийто наследник по закон е ответникът, при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

Евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 000 лв., представляваща сума, която е платена от ищеца и е получена от К. П. К., чийто наследник по закон е ответникът, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията й и в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор чрез адв. А. Г..

Ищецът твърди, че на 30. 03. 2018 г. във връзка договор за потребителски кредит № 110/30.03.2018 г. ищецът превел по посочената в договора банкова сметка на кредитополучателя с IBAN: *** при [фирма] сумата от 21 000 лв., като основание на превода било посочено „Договор 110/30.03.2018 г.“ Във връзка с плащането на 1 погасителните вноски по кредита, ищецът се свързал с посочения в договора кредитополучател В. Г. Д., но последният категорично заявил, че не е подписвал подобен договор, че не е давал съгласието си за него, че изобщо не знае за съществуването му, че за сключването на този договор не е упълномощавал и други лица, както и че до него не е достигнала сумата по кредита. По тази причина, ищецът твърди, че договорът е неавтентичен в частта на положения за кредитополучателя В. Г. Д. подпис, доколкото не бил подписан от лицето, посочено за негов автор. Неавтентичността на положения за кредитополучателя подпис било лесно установимо и при сравнение на подписите, положени в договора и този в документа за самоличност. След справка ищецът установил, че посочената в договора банкова сметка не е с титуляр кредитополучателя В. Г. Д., а друго лице – К. П. К., като сумата от 21000 лв. постъпила именно по банковата сметка на последния, но същата не била върната на ищеца и към настоящия момент. Твърди се, че преводът на посочената сума е извършен по банкова сметка и в полза на лице, което не е обвързано с ищеца по посочения в основанието на платежното нареждане договор за кредит, поради което и не може да черпи права от него. К. К. не фигурирал в договора за кредит нито като страна по него, респ. като кредитополучател, нито като представител на посочения кредитополучател, нито като лице, в чиято полза да бъде извършен преводът и в чиято полза е сключен договора за кредит. Липсвала изрично изразена воля от страна на В.

Г. Д. спрямо [фирма] за обвързване по договора за кредит, водещо до незавършен фактически състав на сделката. Излагат се твърдения, че в случая се касае за неправомерно използване на личните данни на В. Г. Д. с цел същият да бъде обвързан от правните последици на конкретен договор, но без той да знае за този договор и без да е давал съгласие и да го е подписвал. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че действително е налице сключен договор с В. Д., се твърди, че посоченият в платежното нареждане договор за потребителски кредит № 110/30.03.2018г. е нищожен, поради липса на съгласие и всичко, което е престарано по него подлежи на връщане на осн. чл. 34, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното ищецът счита, че К. К. е получил процесната сума при начална липса на основание и неговият син като негов наследник по закон дължи връщането й на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, доколкото се е обогатил за сметка на ищеца без основание. Ищецът сочи, че след смъртта си К. К. оставил наследници по закон съпругата си М. Д. К., която се отказала от наследството му и сина си А. К. К., който приел наследството по опис, поради което бил материално легитимиран да отговаря по предявените искове, които моли съда да уважи. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. А. Г., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва К. П. К. да е титуляр на посочената в договор за потребителски кредит № 110/30.03.2018 г. банкова сметка, както и да е получил пари от ищеца във връзка с посочения договор. Твърди, че К. П. К. не е страна по договора за кредит, името му не фигурира никъде в този договор, включително и не става ясно по какъв начин ищецът е установил, че договорът за кредит не е подписан от сочения в него кредитополучател В. Г. Д., както и че посочената в договора банкова сметка не е негова, 2 а е на К. К.. Твърди, че доколкото ищецът е финансова институция, вписана с рег. № *** в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ към БНБ, която притежава лиценз за отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове и други възстановими средства, и дейността по отпускане на кредити се извършва от него, в това число договорите за кредит се изготвят и подписват от него, то ищецът е този, който носи отговорност за законосъобразното извършване на дейността си и използване на лични данни. Поради тази причина счита, че всякакви нарушения в процеса по кандидатстване, одобряване, отпускане и усвояване на кредитите като част от дейността на финансовата институция или злоупотреби се считат за нарушения и неправомерни действия на самата финансова институция, която не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Твърди, че става дума за системно поведение на [фирма], за което има данни, че е отпускало кредити и на други лица, които също твърдят, че договорите за кредит не са подписани от тях, а парите са преведени по сметка на различно от тях лице. В условията на евентуалност прави възражение, че претендираното вземане е погасено по давност. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В случай, че иска бъде счетен за основателен, моли да се вземе предвид, че в извлечението от банковата сметка на К. К. в [фирма] има преводи, с които са връщани суми към [фирма], които са на обща стойност 13 712 лв.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от които се установи следното във фактическо отношение:

От представеното по делото сверено копие на договор за потребителски кредит № 110 от 30.03.2018 г. се установява, че страни по него са [фирма] – София като кредитор и В. Г. Д. като кредитополучател. Договорът е за отпускане на кредит в размер на 21 000 лв., който следва да бъде погасяван чрез 72 броя месечни вноски, при обща стойност на плащанията за потребителя от 28 740, 82 лв., при ГПР от 11, 52 % и лихвен процент от 10, 95 %. По делото е представено и копие на споразумение за пълно предсрочно погасяване на задължението по този договор, с дата на споразумението 16.11.2018 г., възлизащо към тази дата на 22 637, 96 лв. Като доказателство е прието и сверено копие на преводно нареждане с датата на изпълнение 30.03.2018 г., за това, че на основание договор № 110/30.03.2018 г. [фирма] като наредител е платило на В. Г. Д. сума в размер на 21 000 лв. по банкова сметка с IBAN ***.

Видно от писмо рег. № ИД- 16992/06.06.2025 г., издадено от служители на Централното управление на ООБ, като правоприемник на [фирма], посочената сметка с IBAN *** е била открита не на името на В. Д., а на името на К. П. К. за времето от 06.03.2018 г. до 22.02.2019 г., на която дата е била закрита. Към писмото е приложено извлечение от банковата сметка, което потвърждава, че действително на 30.03.2018 г. по нея [фирма] е превело на К. К. сума в размер на 21 000 лв., като основанието за превода е договор № 110/30.03.2018 г.

Страните по делото са имали сметки, открити и в [фирма]. Там К. К. е имал разплащателна сметка с IBAN ***, открита на 27.01.2009 г., а [фирма] е имало сметка с IBAN BG82BPBI79401084116201. Банката е приложила и разпечатка за получени входящи преводи от посочената сметка на К. К. към [фирма] за периода от 11.08.2019 г. – 31.07.2023 г., както и 3 справка за получени входящи преводи от посочената сметка на [фирма] към тази на К. К. за периода от 22.07.2017 г. до 31.12.2018 г. Служители на [фирма] АД са изпратили и по делото е приложена разпечатка за движението на парични средства по посочената по – горе сметка на К. К. с IBAN *** за времето от 27.01.2009 г. до 07.11.2025 г.

Освен в посочените банки, банковата тайна относно сметките на К. К. са разкрити в [фирма] и [фирма]. В [фирма] К. К. е титуляр на сметка с IBAN ***, а представляваното от него дружество [фирма] е титуляр на сметка с IBAN ***, открита на 13.08.2009 г. и закрита на 29.10.2020 г. В [фирма] банковата сметка на К. К. е с IBAN *** и от представената справка се установява, че за периода от 16.10.2017 г. до 10.09.2024 г. по тази сметка веднъж, на 17.10.2017 г., е получена сума от [фирма] в размер на 4000 лв. От К. К. към [фирма] няма преводи.

В показанията си пред съда свидетелят В. Д. твърди, че разбрал преди 4 години за кредита, но не е подписвал договор за кредит с фирма [фирма] и тя не му е известна. Той не познава лицето К. К.. Не е подписвал никакви документи, свързани с договор за кредит. Твърди, че подписът, положен за кредитополучател, както и почеркът, с който са изписани имената, също не е негов, както и че се подписва с латинско „Д“.

По реда на чл. 176 от ГПК са снети обяснения от управителят на ищеца - М. П.. Той твърди, че с К. К. се познават отдавна, тъй като е бил съученик с неговата сестра в 3 и 4 клас, със семейството си е бил на сватбата му, както и на кръщенето на сина му А..

Обяснява, че през 2016 г. имал намерение да стартира финансова компания, която да предлага специализирани финансови услуги и К. К. предложил да помогне. Постигнали консенсус и достигнали до устна договорка как това да се случи. Към онзи момент за него К.

К. бил високо уважаван банков експерт с много опит в банковата сфера. Започнали да работят и през май 2020 г. К. бил назначен и на трудов договор в дружеството като директор. През юли 2022 г. се разделили по взаимно съгласие. Тогава се наложило да преразпределят работата, за да могат да продължат да работят, тъй като К. изпълнявал в дружеството ключови функции. Когато пристъпили към събиране на вземания и изпратили писма до закъснели кредитополучатели, клиент се свързал с твърдението, че той никога не е чувал за тях. В последствие и свидетелят Д. направил такива твърдения. Направили вътрешно разследване и открили, че в част от договорите една от публикуваните сметки била сметката на К. К., по която изплащали неговото трудово възнаграждение. Управителят се обадил на К., той не отрекъл и предложил да се разберат, но управителят отказал. След това подал жалба в 04 РУ, след което и сигнал във „Финансово разузнаване“ на ДАНС, и в прокуратурата. Там били образувани две досъдебни производства. Управителят дава показания още, че по време на вътрешния одит в дружеството, договор, в който е открита банковата сметка на К., е представен именно от него, заедно с всички приложения, както и с копието от личната карта на длъжника. Цялата документация била депозирана попълнена в дружеството от К. К..

При установеното във фактическо отношение, съдът направи следните правни изводи: