Решение № 8548 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8548 гр. С., 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110139375 по описа за 2025 година

В. Б. П. е предявил срещу „И. А. М."АД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК за признаване за установено, че Договор за кредит №5331435 ог 09.01.2025 е нищожен. В. Б. П. е предявил срещу „Ф. Б.”ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за признаване за установено, че договорът за предоставяне на поръчителство /гаранция/№5331435 от 09.01.2025 е нищожен.

Ищецът твърди, че на 09.01.2025 е сключил договор за потребителски кредит №5331435 с „И. А. М.”АД за сумата от 2750 лева.Твърди, че по силата на договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: поръчители-2 физически лица; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество -поръчител, В изпълнение на задължението си В. П. е сключил Договор за предоставяне на гаранция №5331435 с посочено от заемодателя лице, а именно:”Ф. Б.”ЕООД.В договора е уговорено, че същият влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в договора за паричен заем да предостави друго обезпечение-поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.Твърди, че в договора за поръчителство е предвидено възнаграждение за поръчителство, платимо разсрочено на 1 вноски.Вноските са дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем.Твърди, че възнаграждението за поръчителство е включено в погасителния план към договора за паричен заем.Сочи, че е погасил изцяло сумата по сключения договор в размер на 2795 лева.Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.Твърди, че е нарушено изискването процесните договори да са написани по ясен и разбираем начин, както и да са на шрифт –не по-малък от 12.Твърди, че не е посочен общия размер на съответния кредит.Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК.Твърди, че ГПР е посочен единствено като процент, но без да са посочени основните данни послужили за неговото изчисляване.Сочи, че ГПР е грешно посочен, тъй като в него не са включени всички разходи.Твърди, че неправилно в ГПР не е включено и възнаграждението за поръчителство.Поддържа, че ако сумата на възнаграждението бъде включено в ГПР многократно ще бъде надвишено ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК.Поддържа, че погрешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочване на ГПР по смисъла на чл.11, л.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.11 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от съдържанието му, а именно: условията за издължаване на съответния кредит от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите за плащане на погасителните вноски.Твърди, че нищожността на Договора за кредит води до нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „И. А. М."АД оспорва предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф. Б.”ЕООД оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за паричен заем №5331435 от 09.01.2025 „И. А.

М.”АД е предоставил на В. Б. П. заемна сума в размер от 2750 лева, за срок от 30 седмици, при ГЛП-45% и ГПР-56.41%.

2

По силата на договор за предоставяне на гаранция №5331435 от 09.01.2025 „Ф. Б.”ЕООД се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И. А. М.”АД с наредител потребителят В. Б. П. с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения по договора за паричен заем, срещу което В. Б. П. се задължава да заплати възнаграждение в размер от 1489.05 лева.

По делото са представени справка за заплатените суми по Договор за паричен заем с „И. А. М.”АД №5331435 и СЕФ.

Съгласно заключението на ССЕ заплатените суми от В. Б. П. към „И. А.

М.”АД и „Ф. Б.”ЕООД по договора за паричен заем и по договора за предоставяне на гаранция са в общ размер от 2750 лева.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен от „И. А. М.”АД при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и тогава ГПР е в размер на 56.41%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се вземе в предвид и начислената гаранция/поръчителство в размер от 1489.05 лева, тогава изчисленият ГПР ще възлиза в размер от 525.91%..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за паричен заем №5331435 от 09.01.2025 „И. А.

М.”АД е предоставил на В. Б. П. заемна сума в размер от 2750 лева, за срок от 30 седмици, при ГЛП-45% и ГПР-56.41%.

Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество –гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По силата на договор за предоставяне на гаранция №5331435 от 09.01.2025 „Ф. Б.”ЕООД се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И. А. М.”АД с наредител потребителят В. Б. П. с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения по договора за паричен заем.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 1489.05 лева, платимо разсрочено на вноски от по 99.27 лева.Съгласно чл.3, ал.2 от договора за гаранция потребителят заплаща 3 възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Видно от датата на договора за гаранция -09.01.2025, същият е сключен в деня на договора за заем.В този смисъл обезпечението по договора за заем не следва да се ангажира в 3 –дневен срок от сключването на договора, а то е предпоставка за сключването на договора. Освен това към датата на сключване на договора за заем е известно възнаграждението по договора за гаранция и същото е включено в погасителните вноски.В този смисъл възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/ следва да бъде включено в ГПР като разход, който е бил известен още към момента на сключване на договора за заем и предпоставка за сключването на договора.

Видно от договора за гаранция, сключен между ищеца и ответното дружество „Ф. Б.”ЕООД възнаграждението е в размер от 1489.05 лева, при отпуснат заем от 2750 лева.В този смисъл сумата на възнаграждението по договора за гаранция е повече от половината от заемната сума по договора за заем, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора.Още повече, че Ф.

Б.”ЕООД и „И. А. М.”АД са свързани лица.Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.”ЕООД е „И. А. М.”АД.

Съгласно чл.3, ал.3 от договора за гаранция ”И. А. М."АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция.

Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за гаранция към момента на сключване на договора за заем, съдът намира, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че дружествата са свързани лица, както и че ”И. А. М."АД е овластено да получи плащането на възнаграждението за гаранция /поръчителство/.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е сключен на 09.01.2025, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.01.2025 е 2.95%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 4

12.95%.Петкратният размер на законната лихва, който не следва да бъде надвишаван като ГПР е в размер от 64.75%.В случая по договора ГПР е в размер от 56.41% .

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението по договора за гаранция.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението по договора за гаранция представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за заем възнаграждението по договора за гаранция е начислено.

Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се вземе в предвид и начислената гаранция/поръчителство в размер от 1489.05 лева, тогава изчисленият ГПР ще възлиза в размер от 525.91%..В този смисъл ако възнаграждението за гаранция /поръчителство/ бъде включено в ГПР многократно ще се надвиши ограничението по чл.19 от ЗПК в размер от 64.75%..

Невключването на възнаграждението за гаранция /поръчителство/ в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за гаранция по договора за гаранция води до оскъпяване на кредита.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за гаранция /поръчителство/ в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за заем е недействителен.

5

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК спрямо „И. А. М.”АД следва да бъде уважен.

По отношение на договора за гаранция

Договорът за поръчителство е акцесорен на договора за заем.Поради това след като основният договор е недействителен, недействителен е и акцесорният договор.В случая отпада основанието, на което е сключен договора за поръчителство, като обезпечаващ задълженията по договора за заем.Поради това договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание.

Освен това договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание и поради това, че ответното дружество и „И. А. М.”АД са свързани лица, както и поради това, че по него не се предоставя услуга от страна на ответното дружество. Видно от Търговския регистър „И. А. М.”АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.”.С оглед на което длъжникът по сключен договор за заем следва да плати възнаграждение на поръчителя, който да гарантира сам пред себе си за отпуснатия заем.Още повече, че „И. А.

М.”АД е овластен да получи плащането на възнаграждението по договора за поръчителство.В този този смисъл срещу заплащане на възнаграждение не се предоставя услуга от страна на ответното дружество.Поради което договорът за гаранция /за поръчителство/ е лишено от основание и е нищожен поради липса на основание- чл.26,ал.2, пр.4 от ЗЗД.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД срещу „Ф. Б.”ЕООД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в размер от 281.81 евро, от които 81.81 евро /160 лева/- държавна такса и 200 евро-депозит за ССЕ.С оглед на което всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца ½ от 281.81 евро или сумата от 140.90 евроразноски по делото.