Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1804 от 28.06.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 336/2023
Вид
Определение № 1804
Подписан
28.06.2024
В сила
28.06.2024
Състав
Костадинка Недкова, Галина Иванова, Николай Марков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1804 гр. София, 28.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002900336 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, гр. Благоевград (юридическо лице, на основание чл. 27, ал. 2 гпк вр. чл. 2, ал. 1 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции) обжалва решение № 715 от 15.11.2022 г. по т.д. № 639/2022 г. на Апелативен съд – София, V състав, с което е потвърдено решение № 901758/26.04.2022 г. по т.д. № 169/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против „Вантроник“ ЕООД иск с правно основание чл.160, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.163, ал.3 от ЗУТ за сумата 150 000 лв., представляваща разходи за труд и материали за извършване на строително-монтажни дейности за поправка и отстраняване на проявили се дефекти в строителството на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода „Сандански“, гр. Сандански, собственост на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Освен това с обжалваното решение е отхвърлен и предявеният, при условията на евентуално съединяване от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ срещу „Вантроник“ ЕООД, иск с правно основание чл.265, ал. 1 пр.2 от ЗЗД за сумата от 150 000 лв., представляваща разходи, необходими за отстраняване на недостатъците в 1 извършената работа и поправката на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода „Сандански“, гр. Сандански, изграден в отклонение на възложеното. Горепосоченото въззивно решение е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ срещу „Вантроник“ ЕООД иск с правно основание чл. 65 , пр.2 от ЗЗД за сумата от 150 000 лв., представляваща разходите, необходими за отстраняване на недостатъците в извършената работа и поправката на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода „Сандански“, гр. Сандански, изграден в отклонение на възложеното.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и събраните доказателства в него и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните – противоречие с т. 19 от тълкувателно решение № 1/04.01.2021 г. по дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК; решение № 19 от 05.02.2021 г. по гр.д. № 1680/2020 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр.д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 113 от 17.10.2019 г. по т.д. № 2820/2017 г. на ВКС; I I т.о.; решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр.д. № 3846/2019 г. на ВКС, IV гр.о.

Сочи допълнителни основания както съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

„Вантроник“ ЕООД, гр. Симитли, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

2

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел че предявените искове са с правно основание чл.163, ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл.163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и във вр. с чл. 21 и чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди - разходите за труд и материали за извършване на СМР за отстраняване на появили се дефекти в строителството. Въззивният съд е посочил, че искът по чл.163, ал.3 от ЗУТ дава възможност да се претендира обезщетение при недостатъци в резултат на некачествено изпълнени строителни работи и е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя. Посочено е, че отговорността на ответника като строител е основана на наличието на проявени вреди в гаранционния срок, дължащи се на строителство, извършено от ответника, несъответно на строителните правила и норми и се претендира обезщетение за тези вреди. Прието е, че оспорените твърдения на ищеца са, че вредите се изразяват в следното: след въвеждането на обекта в експлоатация, през 2018 г. вследствие на образувания накип /отлагания по стените и пода на резервоарите и вътрешната част на тръбната система/ е намалял капацитета на съоръжението и е възпрепятствана експлоатацията на съществуващата мрежа в резултат на честото запушване на помпите. Вредите се изразявали в нарушаване на покритие, което затруднява титулярите на издадени разрешителни за водовземане от минерална вода от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода „Сандански“, гр. Сандански при ползването на „Нов резервоар за минерална вода в гр.Сандански“ да добиват вода.

Прието, че доказателствената тежест в процеса е на ищеца, да докаже, че между страните е налице договор, по силата на който ищецът като възложител е възложил на ответника (като изпълнител - строител) извършването на определени СМР; че в гаранционния срок, уреден в чл. 160, ал. 4 от ЗУТ вр. Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за 3 изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, респ. съобразно уговореното в договора, са се проявили посочените в исковата молба недостатъци; причинната връзка на изпълнението на ответника по договора с проявените недостатъци; моментът на установяването им и момента на уведомяване на ответника, с оглед гаранционната отговорност за отстраняването им; размерът на претенцията.

Посочено е, че съгласно разясненията в цитираната и от двете страни практика по тълкувателно решение № 88/84 г. на ОСГК на ВС, гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното съхраняване и надлежна употреба. Въззивният състав е посочил, че разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 2/2003 г. постановява, че когато през време на гаранционните срокове по чл.

20 след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. Двете разпоредби уреждали предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството като при гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци. Без значение за гаранционната отговорност на строителя е дали проявилите се в гаранционния срок недостатъци са изначално съществували, но не са могли да бъдат установени, защото не са видими, или са възникнали по-късно, при нормалната експлоатация на вещта. Прието е, че предпоставка за реализиране на тази отговорност на строителя не е формалното наличие на договор за изработка. Според въззивния състав, активната легитимация на ищеца произтича от обстоятелството, че твърди, че в резултат на некачествено извършени СМР от строителя - ответник по делото, търпи вредите, описани в исковата молба. Установено е, че твърденията са, че тези затруднения са вследствие неизпълнението на задължението на ответника по чл. 6, ал. 1 от 4

Договор № 1/29.06.2016 г. да изпълни строително-монтажните дейности в съответствие с техническото си предложение, което е неразделна част от договора и поради неизпълнение на поетото с т. 4 от техническото предложение от „Вантроник“ ЕООД, задължение да изпълни обществената поръчка, съобразно техническите изисквания, посочени от възложителя.

Посочено е, че съгласно КСС би трябвало хидроизолацията в мократа част на съоръжението да е изпълнена с „Хипердизмо“, но на място била изпълнена хидроизолация "Тракон WRM580“, без това да е отразено в актовете в хода на строителството и без възложителят да е приел тази промяна. В исковата молба били уточнени видовете и стойността на необходимите ремонтни дейности по направата на необходимата хидроизолация. Установено е, че искането до съда е едно - за присъждане на обезщетение за възникнали вреди в гаранционния срок от изпълнение СМР по един договор, което наред с еднородността на дължимата от ответника престация - заплащане на обезщетение за вредите, определя претенцията като една. Искът е за сумата 150 000 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в гаранционните срокове недостатъци в резултат на положената неправилна хидроизолация, която не изпълнява функцията си да изолира конструкцията, в резултат на което се образува накип, които недостатъци не са били забележими към момента на приемането на обекта.

По делото е прието, че няма спор между страните, а и от представените доказателства се установява, че Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е била носител на правото на строеж, а след изграждането - на правото на собственост върху изградения резервоар и помпена станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 и следователно е активно легитимирана да предяви така посочения иск, на основание гаранционната отговорност на строителя. Прието е, че няма спор и че ответникът е строителят на този обект.

От представените Обяснителна записка и Количествена сметка към договора между страните, е установено, че както и в техническите изисквания за изпълнение на проекта е предвидено изпълнение на хидроизолационна замазка по вътрешните стени и дъното на резервоара като в стойностната сметка е уточнена марката на тази замазка – Хипердизмо, без да е посочено кой точно артикул от тази марка.

5

Установено е съставянето на констативен акт Образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа от 04.11.2016 г., подписан от представителя на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Вангелия Иванова, директор на Басейновата дирекция, е установена годността за приемане на обект „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода „Сандански“. Установено е, че съставителите на акта, сред които е и представител на ищеца са решили, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите съгласно чл. 168, ал. 1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство, както и че наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Установено е, че в т.4, б.Д от решението е посочено, че неразделна част на Акта са декларации за съответствие за материали, изделия, продукти и други, вложени в строежа и писмено уверение, че те съответстват на проектните технически спецификации, посочени в б.Д - Други видове СМР - Декларация за съответствие на продукт: суха смес на циментова основа от „Тракон България“ ЕООД.