Решение № 11407 от 06.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11407

Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН РУСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА канд № 20267180702057 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т., подадена чрез процесуалния ѝ представител адвокат С. Ж. П., против Решение № 704 от 28.05.2026 г., постановено по административнонаказателно дело № 20265330202573/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 12477000, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив.

С електронния фиш на касатора е наложена глоба в размер на 204,52 евро за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 10.03.2026 г. в 19:43 часа в [населено място], община Раковски, на [улица]до *, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, лек автомобил с рег. № [рег. номер] се е движил с наказуема скорост от 84 км/ч, след приспадане на нормативно определения толеранс, като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120CD49.

Касационната жалба е подробно мотивирана. С нея се иска отмяна на решението на Районен съд - Пловдив като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не е изяснил по несъмнен начин точното място на извършване на нарушението, съотношението между посочения в електронния фиш административен адрес и отразените в статичното изображение GPS координати 42.259700, 24.873500, както и положението на автоматизираното техническо средство и точката на заснемане спрямо пътните знаци Д11 и Д12, обозначаващи началото и края на населеното място.

Излагат се доводи, че установяването на тези факти е от съществено значение, тъй като от тях зависи приложимият скоростен режим и съставомерността на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът сочи, че в първоинстанционното производство е направено изрично доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа, респективно геодезическа експертиза, която да установи дали посочените GPS координати съответстват на описания в електронния фиш административен адрес, дали точката попада в границите на населеното място, къде са били разположени пътните знаци Д11 и Д12 към датата на нарушението, какво е било разстоянието между АТСС и заснетия автомобил и какъв скоростен режим е бил приложим в точката на измерването.

Поддържа се, че районният съд необосновано е отказал допускането на експертизата, но впоследствие е разрешил именно поставените пред вещото лице въпроси чрез извършени от съда служебни справки в публично достъпната интернет платформа Google Maps. Според касатора по този начин съдът е заместил доказването чрез специални знания със собствена техническа и картографска преценка, като същевременно страната не е получила възможност да се запознае с резултатите от служебната справка, да ги оспори и да ангажира доказателства във връзка с тях.

Навеждат се оплаквания и относно липсата на снимка на разположението на мобилното АТСС по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., която според касатора е от особено значение при наличието на конкретен спор относно точното местоположение и посоката на контрол.

Твърди се още, че писмата на О. Р. не отстраняват доказателствената непълнота, тъй като не съдържат точни координати на пътните знаци Д11 и Д12, официална схема на организацията на движението или други конкретни данни, въз основа на които да се установи дали точката на заснемане на автомобила е попадала в зоната на общото ограничение от 50 км/ч.

С жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение по същество, с което електронният фиш да бъде отменен, а при условията на евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив с указания за назначаване на съдебно-техническа/геодезическа експертиза. Претендират се разноски.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор от ответната страна.

Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена, не встъпва в процеса.

Касационната инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Решението на Районен съд - Пловдив е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен съдебен състав по подадена в срок жалба срещу електронен фиш, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че Електронен фиш серия К № 12477000 е издаден за нарушение, извършено на 10.03.2026 г. в 19:43 часа в [населено място], община Раковски, на [улица]до *. В електронния фиш е посочено, че при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, след приспадане на толеранс от минус 3 км/ч, процесният автомобил е управляван с наказуема скорост от 84 км/ч, или с превишение от 34 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120CD49, а на статичното изображение са отразени GPS координати 42.259700, 24.873500.

По делото са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за метрологична проверка, протокол за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., статично изображение, справка за собствеността на автомобила и писма от О. Р..

Районният съд е приел, че използваното техническо средство е от одобрен тип, преминало е валидна метрологична проверка и е било технически годно към датата на нарушението. Приел е също, че статичното изображение позволява идентифициране на регистрационния номер на автомобила, а наказуемата скорост е определена след правилно приспадане на нормативния толеранс.

Въззивният съд е счел за доказано и че автомобилът се е движил в посока от изток към запад и се е отдалечавал от камерата, както и че приложимият режим е общото ограничение от 50 км/ч за населено място.

Основният спор пред районния съд обаче не е бил относно техническата годност на уреда или начина на определяне на измерената скорост, а относно мястото, в което автомобилът е бил заснет и в което е било извършено твърдяното нарушение.

Жалбоподателят е оспорил съответствието между административния адрес „[населено място], [улица]до *“ и GPS координатите, отразени в статичното изображение. Оспорено е също дали мястото на заснемане попада в границите на населеното място между пътните знаци Д11 и Д12 и дали в конкретната точка е бил приложим скоростен режим от 50 км/ч.

В тази връзка е направено конкретно доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа или геодезическа експертиза.

Районният съд е оставил искането без уважение, като е приел, че мястото на нарушението е установено от останалите доказателства и че назначаването на експертиза не е необходимо за изясняване на обективната истина.

Същевременно в мотивите на решението съдът е извършил самостоятелна проверка в публично достъпната интернет платформа Google Maps, въз основа на която е приел, че координатите 42.259700, 24.873500 се намират „дълбоко във вътрешността“ и в „сърцевината“ на [населено място], поради което приложимото ограничение било общото за населено място - 50 км/ч.

Въз основа на същата интернет платформа съдът е обсъдил и други координати, посочени от защитата, и е направил фактически изводи относно съответствието им с определен административен адрес и разстоянието им от посоченото в електронния фиш място.

Настоящият касационен състав не споделя оплакването, че по този начин районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, а по силата на чл. 14, ал. 1 от НПК основава изводите си върху доказателствените материали, преценени по вътрешно убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

От тези принципи не следва задължение на съда да допуска всяко поискано от страните доказателствено средство. Доказателствено искане може да бъде оставено без уважение, когато относимите към предмета на доказване обстоятелства са достатъчно изяснени от останалия доказателствен материал и исканото доказателство не е необходимо за правилното решаване на делото.

Такъв е настоящият случай.

Мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в електронния фиш като [населено място], община Раковски, [улица]до *. Същото място на контрол е посочено и в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а в статичното изображение са отразени конкретните GPS координати 42.259700, 24.873500. Налице е и съответствие между номера на използваното АТСС, отразен в протокола, статичното изображение и останалите доказателства по преписката.

От получената от О. Р. официална информация се установява, че процесният участък на [улица]попада в границите на [населено място], както и че към датата на нарушението началото и краят на населеното място са били обозначени с пътни знаци Д11 и Д12. Посочените доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни за установяване, че контролът е осъществен в населено място, за което е приложимо общото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението, че районният съд е заместил необходимите специални знания със собствена техническа или геодезическа преценка.

Извършената справка в Google Maps не е послужила като единствено или самостоятелно основание за установяване на мястото на нарушението. Тя е използвана като общодостъпен картографски източник за проверка и онагледяване на вече съдържащи се в доказателствата по делото данни относно административния адрес и конкретните GPS координати.

Съществено е и обстоятелството, че въпросът за съотношението между административния адрес и географските координати е въведен в производството от самия жалбоподател, който също се е позовал на данни, извлечени чрез електронна картографска платформа. Следователно извършената от районния съд проверка не е въвела нов, неизвестен за страните фактически въпрос, а е била насочена към проверка на конкретно наведено възражение.

В конкретния случай справката в Google Maps не е използвана за специализирано определяне на границите на населеното място, на местоположението на пътните знаци Д11 и Д12 или на разстояния между отделни точки. Чрез нея районният съд е извършил проверка на съответствието между отразените в статичното изображение GPS координати 42.259700, 24.873500 и посочената в електронния фиш локация. Обстоятелството, че процесният участък се намира в границите на [населено място] и че към датата на нарушението началото и краят на населеното място са били обозначени с пътни знаци Д11 и Д12, е установено и от официалната информация, предоставена от О. Р.. Ето защо фактическият извод на въззивния съд не е основан единствено на интернет справката, а на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Поради това не е налице противоречие между отказа да бъде назначена съдебно-техническа или геодезическа експертиза и извършената справка в Google Maps.

Исканата експертиза не е била необходима за установяване на факти, които вече са били изяснени чрез електронния фиш, протокола за използване на АТСС, статичното изображение с отразени GPS координати и официалната информация от Община Раковски. Съдът не е длъжен да допуска експертиза единствено поради оспорване на факт, когато същият може да бъде установен въз основа на останалите доказателства по делото.