Определение № 281 от 25.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Ловеч, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500194 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частната жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК **********, чрез пълномощника юрисконсулт Н. А. против разпореждане № 187 от 29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 85/2024 г. по описа на Районен съд Луковит в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение п о чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. М. Ф. от **** за вземане по договор за паричен заем № 60****/20.12.2021 г., сключен между длъжника и "Сити кеш" ООД, цедиран на заявителя, за сумата над 126.57 лв. до 333.95 лв., представляваща лихва за забава за периода 14.02.2022 г. до 26.01.2024 г.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането на ЛРС в обжалваната част. По отношение отхвърлената част на претендираната лихва за забава жалбоподателят изразява аргументи, че в производството по чл. 410 от ГПК, съдът не разполага с правомощие да проверява дали размерът на лихвата е правилно изчислен или не, и не може да отхвърли заявлението в тази част само защото счита, че дължимото обезщетение е в друг размер. Изтъква, че този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, което е 1 формално и неговата основна цел е да провери дали вземането е спорно. В подкрепа на това възражение цитира практика на окръжни съдилища.

Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС в атакуваната част и се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в законовия срок от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради е допустима. По същество, мнозинството от съдебния състав намира жалбата за основателна по изложените в същата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. М. Ф. за следните суми: 566.10 лв. - главница по договор за паричен заем № 608***/20.12.2021 г., сключен между длъжника и "Сити кеш" ООД и цедиран на заявителя, 38.77 лв. - договорна лихва за периода от 13.02.2022 г. до 11.07.2022 г., 333.95 лв.- лихва за забава за периода 14.02.2022 г. до 26.01.2024 г., като за периода на обявено извънредно положение от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. мораторна лихва не е начисляване. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че вземанията, предмет на заявлението, са прехвърлени от първоначалния кредитор "Сити кеш" ООД на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********** съгласно договор за цесия от 14.06.2023 г. и приложение № 1 към него от същата дата.

Претендирани са и съдебно-деловодни разноски в размер на 25.00 внесена ДТ и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит № 608946/20.12.2021 г., сключен между "Сити кеш" ООД и С. М. Ф., с който на последния е предоставен кредит в размер на 800.00 лв. при ГПР: 49, 87 % и фиксиран годишен лихвен процент 40. 05%. Между страните е постигната договореност за размера и броя на погасителните вноски: 29 седмични, от които 2 х 6.23 лева и 26 х 34.11 лв., като общата сума за плащане е 905.55 лв. и обезпечение: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Към заявлението е приложен и погасителен план.

С разпореждане № 123 от 14.02.2024 г. Районен съд – Луковит е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да посочи как е формирана претенцията за 2 обезщетението за забава – върху какви суми е начислено и за какъв период.

С молба вх. № 727/22.02.2024 г., "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е уточнило, че обезщетението за забава в размер на 333.95 лв. за периода от 14.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда е начислено върху непогасената главница в размер на 566.10 лв. и е в размер на законната лихва. Посочено е, че същото е дължимо съгласно разпоредбите на посочения договор във връзка с чл.86 от ЗЗД и е съобразено с чл.33 от ЗПК.

Районен съд – Луковит е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 91/29.02.2024 г., с която осъжда длъжника С. М. Ф. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 566.10 лв., представляваща главница по договора за паричен заем № 60****, сключен на 20.12.2021 г. между "Сити кеш" ООД и С. М. Ф., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 38.77 лв. - договорна лихва за периода от 13.02.2022 г. до 11.07.2022 г., 126.57 лв. - лихва за забава за периода от 14.02.2022 г. до 26.01.2024 г., както и 19.48 лв. – разноски за държавна такса и сумата от 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.

С разпореждане № 187/29.02.2024 г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение, Районен съд – Луковит е отхвърлил заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за сумата от 207.38 лв. – лихва за забава за периода от 14.02.2022 г. до 26.01.2024 г. В мотивите на разпореждането заповедният съд е приел, че длъжникът има качеството на „потребител“ по смисъла на ЗЗП, което задължава съда да следи за спазването на императивни правни норми в областта на потребителското право. Затова чрез автоматичната система за изчисляване на законна лихва в ПИС „Апис“ е установил, че законната лихва за забава е в размер на 126.57 лв., а не в претендирания от 333.95 лв., поради което заявлението частично е отхвърлено.

Частният жалбоподател възразява срещу изводите на заповедния съд за неправилно формиране на размера на дължимата лихва за забава, която съдът след преизчисление с онлайн калкулатор е констатирал, че е в по – нисък размер от претендирания със заявлението, като твърди, че в заповедното производство съдът няма правомощие да проверява дали размерът на лихвата 3 е правилно изчислен или не.

Настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на частния жалбоподател по изложените от него доводи.

С оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

В случая от страна на районния съд не е посочено на кои императивни правни норми противоречи направеното искане за присъждане на лихва за забава. Съгласно задължителните указания в т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на искането е ограничена единствено до проверка на твърденията, изложени в заявлението.

От изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК твърдения, уточнени с молбата от 22.02.2024 г., претендираното вземане за лихва за забава е индивидуализирано по основание и размер, поради което заявлението се явява редовно от формална страна и са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение. Не може да се приеме, че направеното от заповедния съд преизчисление на лихвата за забава за посочения в заявлението период върху размера на претендираната главница е в съответствие с клаузите на договора, според които в случай на забава на която и да е погасителна вноска, които са 29, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, 4 считано от датата на настъпване на просрочието до неговото погасяване.

На следващо място следва да се отбележи, че от страна на заявителя не са претендирани начислените в погасителния план вземания за неустойка при непредставяне на обезпечение, с които общият размер на вземането е 1 450.00 лв., а само общата сума за плащане по договора.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна досежно отхвърленото вземане за лихва за забава за сумата от 207.38 лв. за периода от 14.02.2022 г. до 26.01.2024 г., което налага отмяна на обжалваното разпореждане в тази част и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за това вземане.

С оглед изхода на делото, следва допълнително да се присъди държавна такса за първоинстанционното производство над присъдения размер от 19.48 лв. до пълния размер от 25.00 лв., която да се възложи на длъжника на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК , като се включи в заповедта за изпълнение.

Мотивиран от изложеното, Ловешкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 187 от 29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 85/2024 г. по описа на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу С. М. Ф., ЕГН ********** за вземане по договор за потребителски кредит № 60**** от 20.12.2021 г., сключен между длъжника и "Сити кеш" ООД, цедиран на заявителя, за сумата от 207.38 лв. – лихва за забава за периода от 14.02.2022 г. до 26.01.2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК **********, против длъжника С. М. Ф., ЕГН **********, от **** за сумата от 207.38 лв. – лихва за забава за периода от 14.02.2022 г. до 26.01.2024 г. по договор за потребителски кредит № 60**** от 20.12.2021 г., сключен между длъжника със "Сити кеш" ООД, цедиран на заявителя, както и за сумата от още 5.52 лв.

– разноски за ДТ в заповедното производство.

5

ВРЪЩА делото на Районен съд - Луковит за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6