Решение № 447 от 06.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Смолян, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100841 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н. О. Б. от с. ***, общ. Смолян е предявил срещу „***“ АД, представлявано от *** и *** и „***“ ЕООД, представлявано от *** искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4916960/30.09.2023 г., сключен с първия ответник и за нищожност на договор за предоставяне на гаранция № 4916960/30.09.2023 г., сключен между него и ответника „***“ ЕООД като накърняващи добрите нрави и поради противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК и като неравноправни по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗПП. При условията на евентуалност е предявил с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.трето ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от договор за паричен заем № 4916960/30.09.2023 г.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по договор за паричен заем № 4916960/30.09.2023 г., сключен с ответника „***“ АД, по който е получил кредит в размер на 600 лв. и общо дължима сума 690,84 лв., платима на 9 месечни вноски, при фиксиран ГЛП 35 % и ГПР 40,86 %.

Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК. Твърди, че така сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП по следните съображения:

1

Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, изразяващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Възнаграждението за гаранция не е включено в ГПР, а същото е дължимо и по този начин се кумулира към разходите по кредита, завишавайки цената на ресурса. Заплащането на сумата по договора за гаранция следва да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаша от потребителя. Сключването на Договор за поръчителство е елемент от сключването на договор за паричен заем в един и същи ден с него, без който последният не може да бъде сключен. По този начин се накърняват и добрите нрави. Възнаграждението по договора за гаранта е скрит разход по кредита, представляващ скрита лихва. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнително възнаграждение по Договора за гаранция се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г.

Посоченият в кредитния договор размер на ГПР не е действителният.

Ответникът „***“ АД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска срещу него като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен.

Твърди, че договорът за кредит е законосъобразен и отговаря на законовите изисквания за определяне на ГЛП и ГПР. Оспорва като неоснователно твърдението, че договорът за гаранция представлява част от договора за кредит.

Твърди, че дори и при надвишаване на минимално допустимия размер на ГПР, това е основание платеното по такива клаузи да се приспадне при последващи плащания по кредита. Преценката за неравноправност на клаузи не се отразява пряко на преценката за действителност на договора за кредит. Твърди, че договорът е сключен в съответствие със законовите изисквания на ЗПК, в това число на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 2 и ал. 4.

Оспорва като невярно твърдението ГПР да е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Оспорва като неоснователно, че в ГПР трябва да бъде включено и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като сключването му не е било условие за сключване на договора за кредит и е сключен след него, ищецът сам е избрал между предложените обезпечения поръчителството, за условията на което е бил надлежно информиран, вкл. и за дължимото възнаграждение. Оспорва като неоснователно твърдението за заблуждаваща търговска практика.

Твърди, че ищецът не е съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, изключваща разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на кредита. Възнаграждението на дружеството – гарант не е част от заемното правоотношение по договора за заем, не се дължи към заемодателя, а за предоставената услуга от втория ответник и то като задължение възниква едва при неизпълнение на задължението от заемателя да предостави едно от други две обезпечения в три-дневен срок. ГПР не е по-висок от 5 пъти размера на законната лихва.

2

Договорът за гаранция е второ акцесорно облигационно правоотношение и възнаграждението за гаранта не следва да се включва в ГПР, тъй като не е обвързано с договора за паричен заем. Възнаграждението към втория ответник се дължи независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при неизпълнение от страна на длъжника или не. В договора за заем е договорен ГПР и няма възможност за промяната му. Не следва възнаграждението за гарант да се включва в ГПР. Лихвеният процент по кредита е фиксиран и за него не се допускат променливи лихвени проценти. Счита за неоснователен иска за недействителност на договора за предоставяне на гаранция по изложените съображения.

Към момента на сключване на договора за кредит е изчислен ГПР, към който момент не може да бъде предвидено дали заемателят ще представи обезпечение и кое от посочените такива. Възнаграждението е дължимо само при условие, че заемателят избере тази форма на обезпечение на кредита, а не е дължимо предварително и не е известно при сключването на договора. Така заемодателят е поел риска да отпусни необезпечен кредит в момента на сключването на договора.

Предявява кумулативно съединени при условията на евентуалност спрямо уважаването на предявените от ищеца искове и спрямо отхвърлянето на основните насрещни искове - главен с правно основание чл. 79, ал. 1 ГПК за реално изпълнение на договор за заплащане на непогасена главница в размер на 574,63 лв., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба и акцесорен иск за възнаградителна лихва, както и евентуален иск за главница по чл. 23 ЗПК в размер на 557,13 лв. Фактическите твърдения се свеждат до следното: Отпуснал на ищеца кредит в размер на 600 лв., а същият се задължил да го върне на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 76,76 лв. в периода 02.11.2023 – 29.06.2024 г. Ищецът извършил 1 плащане в общ размер 42,87 лв., с които са погасени 17,50 лв. лихва и 25,37 лв. главница. Поради настъпването на крайния падеж е настъпила и изискуемостта на неплатените вноски за главница и договорна лихва.

Претендира за деловодните разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.

Ответникът „***“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска срещу него като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното: Твърди, че ищецът има интерес от точно изпълнение на договора за кредит.

Изпълнението на договорното задължение за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило втория договор поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Така вторият договор не е лишен от правно основание. Договорите са сключени при спазване на принципа на свободното договаряне и вторият обезпечава договора за кредит.

Счита, че ищецът не обосновава противоречие с основни принципи в гражданските и търговските отношения на справедливост, добросъвестност и предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Оспорва като неоснователно твърдението, че престациите по договора за предоставяне на гаранция са нееквивалентни, тъй като този ответник се е задължил солидарно да отговаря за задълженията на ищеца по договора за кредит.

3

Заемодателят е предоставил три възможности на ищеца да избере обезпечаване на договора за кредит и той е направил своя избор. договорът за гаранция е сключен поради възлагането от ищеца да осъществява гаранционни функции и то срещу договореното възнаграждение.

Оспорва като неоснователни възраженията за нищожност на договора за гаранция поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като същият не е договор за потребителски кредит и за него не са приложими условията на ЗПК.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмена молба адв.

Г. поддържа исковете, предявени от него и моли да бъдат отхвърлени. Претендира за направените разноски по представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответниците не се представляват.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2023 г. между „***“ АД като заемодател и Н. О. Б. като заемател е сключен договор за паричен заем № 4916960, по силата на който заемодателят е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 600 лева. Заемателят се задължил да върне кредита на 9 месечни погасителни вноски в размер на 76,76 лв. всяка, заедно с договорената лихва от 35 %, при ГПР 40,86 %. Според погасителния план към договора падежът на първата понаситена вноска е 02.11.2023 г., а падежът на последната погасителна вноска е 29.06.2024 г. Общият размер на всички плащания възлиза на 690,84 лв.

Съгласно чл. 4 от договора за кредит заемателят се задължил в 3-дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита чрез две физически лица – поръчители, отговарящи на определените условия; чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или чрез одобрено от заемодателя дружество – гарант, предоставящо гаранционни сделки.

На основание чл. 4 от договора за кредит на 30.09.2023 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4916960 между „***“ ЕООД и Н. О. Б., с който „***“ ЕООД се задължило да отговаря за задълженията на заемателя по договора за кредит и да заплаща на кредитора „***“ АД дължимите вноски при неизпълнение на задълженията от страна на заемателя, срещу възнаграждение в размер на 461,16 лв. платимо от заемателя разсрочено на 9 месечни вноски в размер на 51,24 лв. всяка, ведно с погасителните вноски по договора за заем на заемодателя. В чл. 2 от договора изрично е предвидено, че същият влиза в сила при неизпълнение на задължението от потребителя да предостави обезпечение на кредита чрез двама поръчители или чрез банкова гаранция.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на заемодателя и дружеството - гарант, от която се установи, че „***“ АД и „***“ ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ АД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

4

Предявените искове от ищеца са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно иска за нищожност на договора за кредит, предявен срещу ответника „***“ АД:

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и първия ответник „***“ АД ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.