Решение № 666 от 23.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501132 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 от ГПК, образувано по жалба на М. Т. К. ЕГН ********** - длъжник по и.д. № 20168240401955 по описа на ЧСИ К. Павлов, с район на действие ПдОС, против Разпореждане № 17 972/20.02.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно.

Длъжникът твърди, че изп. дело № 1955/2016 г. е образувано на 27.06.2016 г., поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 15.12.2023 г. чрез работодателя „ Тимотей Мотърс „ ЕООД – с . Б., едновременно с това е наложен и запор върху трудовото му възнаграждение в посоченото дружество – Запорно съобщение на ЧСИ от дата 11.12.2023 г. Твърди, че така наложения запор е първото изпълнително действие, считано от образуване на изпълнителното производство, следователно от 27.06.2016 г. до 11.12.2023 г. е изминал период много по дълъг от две години, поради което и изпълнителното производство е прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Отделно счита, че в разпореждането ЧСИ е посочил твърде общо, без каквото и да е конкретизация, че в рамките на изпълнителния процес не е имало период по дълъг от две години, в който да не са извършвани действия по принудително изпълнение. Поддържа още, че с обжалваното разпореждане съдът не се е произнесъл по всички негови искания, заявени с възражението му от 29.12.2023 г. и конкретно по искането му за недължимост на разноски 1 за процеса по арг. на разп. на чл. 79 ал. 1 от ГПК. По така изложените оплаквания моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК.

Евентуално, в случай че съдът приеме че делото не е перемирано, моли да бъде задължен ЧСИ да определи таксите и разноските по изпълнението съобразно актуалния размер на задълженията - предвид отписването на част от тях от кредитора НАП – ТД - Пловдив на основание чл. 173 от ДОПК поради изтекла погасителна давност.

Ответните страни Община Асеновград, първоначален взискател и ТД на НАП, не са подали отговор.

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че съдебният изпълнител е предприемал своевременно действия, във връзка с овластяването си по чл.18 от ЗЧСИ, за принудително събиране на дълга, като с тях е прекъсван многократно срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Подробно описва дължимите се от длъжника такси и разноски по изпълнението – по основание и размер, като твърди, че те са намалени съразмерно на погасената по давност част от публични вземания на държавата предмет на изпълнението, но на първо място - че с обжалвания акт не се е произнесъл по таксите и разноските, а само по искането за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Пледира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът установи следното:

Жалбата е допустима - в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт на съдебния изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

От приложеното в препис изпълнително дело № 1955/2016 г. се установява, че същото е образувано на 27.06.2016 г. по молба на Община Асеновград за събиране на задължения на М. Т. К. към общината, удостоверени с Акт за установяване на публични задължения по декларация № 668/21.12.2015 г. и с Акт за установяване на публични задължения по декларация № 668/21.12.2015 г., възложени за събиране на ЧСИ с Акт за възлагане № 183/14.04.2015 г..

С Акта за възлагане не е посочен конкретен изпълнителен способ, нито е извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ за извършване на такива от ЧСИ по негова преценка. Въпреки това, по инициатива на ЧСИ са извършени следните действия по принудително събиране на вземането: На 19.07. 2017 г. са наложени от ЧСИ запори на вземанията на длъжника към третите лица Общинска Банка АД и Юробанк България АД. На 09.05.2018 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника в гр. Асеновград за 20.06.2018 г./ неосъществен /. На 25.11. 2020 г. отново е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника в гр. Асеновград / неосъществен /. На 18.01.2021 г. е 2 наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Горел 2020 ЕООД. На 16.03.2021 г. взискателят е извършил възлагане на ЧСИ да определя по своя преценка начина и мерките на изпълнение на основание чл.

18 от ЗЧСИ. На 16.10.2023 г. е насрочен Опис на движими вещи в дома на длъжника в гр. Асеновград, а на 11.12.2023 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение към** ** ЕООД.

На 29.12.2023 г. от длъжника е постъпила молба за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК.

На молбата ЧСИ е отговорил с обжалваното Разпореждане № 17 972/20.02.2024 г., като е оставил молбата за прекратяване на делото без уважение. Бланкетно е посочено, че в рамките на изпълнителния процес не е имало период по дълъг от две години, през който да не са предприемани действия по принудително изпълнение, без конкретни такива действия да са посочени.

Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Перемпцията настъпва по силата на закона / чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК / без да е необходим акт на съдебния изпълнител - т.е. за настъпване на прекратяването е достатъчно да е изтекъл двугодишния срок от последното изпълнително действие без в този срок да е поискано и/или извършено друго такова. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, срокът се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен способ за принудително изпълнение, а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността - както и срока по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, образуването на изпълнително дело / освен ако с молбата по чл. 426 ал. 1 от ГПК не е извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ /, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

3

С оглед тези разяснения и установената в случая фактическа обстановка се налага извод, че изп.дело № 1955/2016 г. е перемирано / прекратено по право / още на 10.05.2020 г., т.к. на 09.05.2020 г. е изтекъл двугодишен срок от насрочения Опис на движими вещи от дата 09.05.2018 г., а следващото изпълнително действие / повторно насрочен опис на движими вещи от 25.11.2020 г. / е след този срок. Така е налице двугодишен срок, през който не са предприемани никакви действия, които да имат суспенсивен ефект по отношение на процесуалната давност.

Предвид изложеното отказът на съдебният изпълнител, обективиран в негово Разпореждане № 17 972/20.02.3024 г. да обяви прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК се явява неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С разпореждането на ЧСИ не са определяни и възлагани на жалбоподателя – длъжник разноски по изпълнението, следователно в тази й част жалбата и заявеното с нея възражение за недължимост на разноски по арг. разп. на чл. 79 ал. 1 от ГПК е лишена от предмет, поради което и по това искане съдът не се произнася. При постановяване от ЧСИ на последващ акт за евентуално възлагане на разноски на длъжника поради прекратяването на делото на основание чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК, същият ще подлежи на самостоятелно обжалване от него на основание чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

От м е н я Разпореждане

№ 17 972/20.02.2024г., пост. по и.д. №

20168240401955 по описа на ЧСИ К. Павлов, с район на действие ПдОС - с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението М. Т.

К., ЕГН ********** за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал. 1, т.8 от ГПК, и Връща делото на съдебния изпълнител за издаване на постановление за прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4