Решение № 343 от 31.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Р., 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200062 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-1085-003896/05.12.2025г., издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Р., против Г. Т. Г., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. /25,56 евро/, на основание чл.180, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от Г. Г., която е допустима като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с упълномощен представител, поддържат жалбата и представят по делото допълнително писмени доказателства.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Районна прокуратура-гр.Р. са редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят Г. е управител на ю.л. „****“ЕООД, което е собственик на лек автомобил модел/марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****. На 03.11.2025 г. на Г. бил съставен АУАН бл.№АД2222228, с който бил обвинен, че е извършил административно нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Актът бил съставен от Тедор Ц. и със свидетел по АУАН – св.П. А. - служители в Сектор „ПП“ при ОДМВР Р., след подаден сигнал по електронната поща на Сектор „ПП“-ОДМВР-Р., в който била приложена снимка на горепосочения автомобил от гражданин с твърдение, че така паркиран на 03.11.2025г., горепосочения автомобил блокирал вход на гаражи и това било нарушение на правилата за движение. АУАН бил предявен, подписан с възражения и връчен на жалбоподателя.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. /25,56 евро/.Пред въззивния съд жалб.Г. и неговия процесуален прадставител 1 твърдят, че е налице неправилно приложение на закона, тъй като не се касае до паркиране пред подземни гаражи и на място, където ППС създава опасност или е пречка на движението, поради това, че според приложените от тях по делото скици от „Агенцията по геодезия, картография и кадастър“-София на сграда на горепосочената улица, не са построени подземни гаражи, а от друга страна жалбоподателя в качеството на управител на ю.л. е наемател на част от жилищната сграда /офис/.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и гласни доказателства.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът намира, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до извод за необоснованост и незаконосъобразност на процесното НП – нарушение по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.Налице е и неправилно приложение на закона от страна на наказващия орган.

Видно от съдържанието на акта, както и на НП, на жалб.Г. е вменено административно нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, според който : „Престоят и паркирането са забранени на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях“. В обстоятелствената част на НП е посочено, че автомобила е паркиран от жалбоподателя „…паркира на платното за движение пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява досътпа до тях“. Очевидно е налице противоречие между описание на обстоятелствена част на нарушението и правната му квалификация, която според съда е неотносима към твърдяните обстоятелства от АНО, т.к. видно от приложената по делото снимка /доколкото може да се кредитира същата, т.к. тя е единственото писмено доказателство по делото, въз основа на което от АНО са издадени процесните АУАН и НП/ е, че автомобила на жалбоподателя е паркиран на тротоарната площ на ул.“Духовно Възраждане“№16 и по този начин автомобила не е паркирал на място, където превозното средство да създава опасност или да е пречка за движението, както е посочено в диспозитивната част на процесното НП.

Конкретно по делото жалбоподателят е наказан за нарушение, което е спорно да е установено по несъмнен начин, а именно, че паркирания на тротоарната площ автомобил е пред гаражна врата /което не е безспорно установено по делото, видно от приложените по делото два броя скици/, т.к. по делото не е установено след това образование /врата, стена и т.н./ с надписи „Гаражна врата“, дали действително там са построени и подземни гаражи. Освен това от приложената по делото документация става ясно, че един от собствениците на това УПИ /Цанко Стянов/ е лице, което е отдало под наем на ю.л. „Национална кантора за медиация и арбитраж“ЕООД /с управител жалб.Г./ частен имот /кантора/ със същия адрес, който е описан като извършване на нарушението /ул.“Духовно възраждане“№16 в гр.Р./. Всичко описано до тук води на извод за възникнал спор за недвижима собственост и наемател на такава /евентуално достъп до същата от лицата/, поради което и не може да се установи по безспорен начин от снимковия материал, подаден от гражданите, дали действително и къде точно е паркиран автомобила собственост на ю.л. „****“ЕООД, с управител Г. Г. – на тротоарна площ, на уличното платно, пред гараж, в самия УПИ и 2 дали изобщо има там построен гараж, все обстоятелства които не са установили от АНО, което е нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Допуснатите нарушения по чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, изразяващи се недоказаност на описаното в АУАН и НП нарушение, както и несъответствие на фактическата обстановка с реалната такава, е съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя в административното производство да реализира адекватно правото си на защита, а и е изначало реализирано нарушение от страна на АНО спрямо нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според която за всяко административно нарушение следва да бъде наложено съответното по закон наказание.

За да се оформи обвинението по административното нарушение, което се твърди в АУАН и НП, че е извършил жалбоподателя, е следвало да се проведе пълно и разследване на релевантните обстоятелства по административната преписка за да се мотивира и изготви конкретно и съответстващо на доказателствата обвинение за извършено нарушение, като очевидно в случая и при събраните на първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция доказателства, не може да се формира извода за доказано по безспорен и категоричен начин административното нарушение, в което е обвинен, че е извършил жалбоподателя.

Горните съображения, както и обстоятелството, че в административното производство тежестта на доказване е вменена изключително на АНО, обуславят извод за съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съда да разбере в какво точно е обвинен, поради нарушаване разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, които водят на извода за незаконосъобразност на АУАН и издаденото наказателно постановление, поради недоказаност на обвинението.

При така изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, но не в размер на 500 евро, както е посочено в приложения договор за правна защита и съдействия, като в тази насока съдът преценява сложността и предмета на делото, което макар и многократно отлагано /поради подадени молби за служебна ангажираност на процесуалния представител на жалбоподателя и неявяване на свидетели/, действително е разгледано само в две с.з. и с разпит на един свидетел – пол. служител, поради което и на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът ще присъди в полза на жалбоподателя ½ от направените по делото от него разноски.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1085-003896/05.12.2025г., издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Р., против Г. Т. Г., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. /25,56 евро/, на основание чл.180, ал.2, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Р. да заплати на Г. Т. Г., с ЕГН-**********, сумата от 250,00 евро за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Р., в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

3

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________

4