Решение № 6365 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6365 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110141351 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „*********“ ЕАД срещу ЗАД „**********” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 3968,35 лева с равностойност 2028,98 евро, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 19.12.2024г. в гр. София по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Опел“ с рег. № ******** с включени 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което били причинени вреди на застрахован при него лек автомобил „*********“ с рег. № ********* Поддържа, че вредите били на стойност 3953,35 лева, които платил на отремонтиралия увреденото МПС автосервиз. Твърди, че ответникът бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и 15 лв. за ликвидационни разноски. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца за пътно-транспорно произшествие с участието на лек автомобил „*********“ с рег. № ********, също твърдените механизъм и обстоятелства по настъпването му. Твърди, че застрахованият при него водач нямал вина за настъпването на пътния инцидент. Оспорва доказателствената стойност на двустранния констативен протокол за ПТП и уведомлението за шета. Оспорва причинната връзка между някои от уврежданията и процесното ПТП.

Твърди, че инцидентът настъпил по вина на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, като в тази връзка излага, че същият допуснал нарушение на чл. 48 ЗДвП, като преминавайки през кръстовище не пропуснал дясностоящия му лек автомобил „*********“.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, което мотивира със същото твърдение, както и с доводи за превишена скорост. Оспорва иска и по размер с 1 възражението, че платеното обезщетение за репарирането на застрахования при ищеца лек автомобил било силно завишено. Иска предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или отчасти и съдът да му присъди разноските в процеса.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада, приет без възражения от страните, като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за процесното ПТП в размер от 3953,35 лева и че е сторил ликвидационни разноски на стойност 15 лв., както и е към датата на ПТП ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на лек автомобил „*********“ с рег. № ********. За осъществяването на тези обстоятелства свидетелстват и събраните писмени доказателства застрахователна полица и преводно нареждане. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за доказани.

Конкретният механизъм на настъпване на процесното ПТП се установява от съвкупния анализ на приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП, събраните гласни доказателствени средства и кредитираното заключението на авто-техническата експертиза.

От показанията на свидетеля Н. В. З., които съдът кредитира в тяхната цялост, се установява, че към момента на съприкосновението между двата автомобила управляваното от него МПС „*********“ е било навлязло в кръстовището между ул. „Бесарабия“ и ул.

„544-та“, където е изчаквало, за да се размине с насрещно движещ се автомобил, като в този момент лекият автомобил „*********“ го е ударил от дясната му страна.

В същия смисъл са и показанията на свидетелката К., които се различават само по отношение на това, че в разпита си същата излага, че лекият автомобил „*********“ е връхлетял в кръстовишето с висока скорост в момента, в който тя е навлизала в кръстовището, като именно това причинило произшествието.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Кирова в тази им част, тъй като така възпроизведения в разпита й механизъм не намира опора в съставения протокол за ПТП, показанията на другия свидетел, които са логични и последователни, но най-вече се изключва с категоричност от вещото лице при изслушването му в открито съдено заседание.

Вещото лице инж. Й. изяснява, че при отсъствието на увреждане в областта на десния заден калник на лекия автомобил „*********“ скоростта му кри настъпване на удара, ако е имало такава, е била минимална – до 10 км./час. Освен това в разпита си свидетелката Кирова излага, че непосредствено преди да навлезе в кръстовището е гледала в навигацията си, което с висока степен на вероятност подкрепя тезата на другия водач – че тя не е забелязала автомобила му, който е навлязъл в кръстовището като най-широк участък от пътя, за да изчака преминаването на насрещно движещия се автомобил.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени доказателства и кредитираното заключение на вещото лице съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на л. а. "*********", с ДК № ********, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не се е съобразил скоростта си с местоположението на изчакващия в кръстовището лек 2 автомобил „*********“ и се е ударил в него.

При доказателствена тежест за ответника същият не оборва установената в чл. 45, ал.

2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства. Не се установява твърдяното нарушение на чл. 48 ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил „*********“, защото при положение, че този автомобил вече се е намирал в кръстовището, за същия не е имало задължение да пропусне лекия автомобил „*********“, който макар и дясностоящ е доближил кръстовището едва след като първият автомобил вече е бил навлязъл в него. От заключението на кредитираната САТЕ и с оглед на конкретно увредените детайли се изключва и тезата на ответника за движение с превишена скорост на застрахования при ищеца лек автомобил към момента на настъпване на инцидента. С оглед на принципа на диспозитивното начало в процеса съдът обсъжда възражението за съпричиняване само по конкретно наведените от ответника твърдения в тази връзка, макар и да намира, че в случая с поведението си водачът на лекия автомобил „*********“ е допуснал нарушение на забраната по чл. 50а ЗДвП. При това положение съдът намира възражението за съпричиняване е неоснователно.

Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от страните заключение, което съдът кредитира и от където следва извод, че всички повреди по л. а. „*********“, отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.

Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на л. а. "*********“ виновно е предизвикал ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по имуществена застраховка л. а. „*********“, с което правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи.

Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз основа на изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САТЕ се установява, че вредите по лек автомобил „*********“ по средни пазарни цени към датата на ПТП са на стойност 6493,52 лв.

При определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане, приета на основание чл. 273, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), вр. пар. 3, ал. 3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл. 504 КЗ, тъй като изрично в чл. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение.

При това положение съдът намира, че регресното вземане е възникнало за платените за отремонтирането на автомобила 3 953,35 лв., съгласно представените разходни документи.

Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение, за които от приетата експертиза се 3 потвърждава, че възлизат на сумата от 15 лв.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 3968,35 лв. На основание чл. 4 ЗВЕРБ тази сума следва да се преизчисли в актуалната валута за страната, при което съдът достига до равностойност от 2028,98 евро. Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 616,84 евро, в т.ч. за държавна такса – 158,73 лв. или 81,15 евро, депозит за вещо лице – 100 евро, депозит за свидетел – 30,68 евро и адвокатско възнаграждение от 405,01 евро с ДДС.

При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***********” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******” № 1 да заплати на „******** “ ЕАД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******“ №87 на основание чл.411 КЗ сумата от 2 028,98 евро /като равностойност на 3968,35лв./, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щета № ******** по имуществена застраховка „Каско +” за вреди по лек автомобил "*********", с ДК №********* причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.12.2024 г. в гр.