Решение № 1697 от 01.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20251100900662 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова претенция, заявена чрез Формуляр А по Европейска процедура за искове с малък материален интерес по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г., в който формуляр като ищец е посочен – Sumfinidade Unipessoal LDA ZFM, със седалище в гр.

Фуншал, **********а като ответник – „ТРАВЕНТУРИЯ“ООД.

Към формуляра са приложени подробности на иска, в които се сочи, че ищецът притежава изключителните имуществени права върху снимките, създадени от известния художник и фотограф Н.Т. въз основа на сключен между тях договор за изключителен лиценз от 30.06.2020 г. В качеството си на изключителен лицензиант и представително лице на Т. ищецът осъществява продажбата на неговите фотографски произведения чрез www.sunfinity.com. Сочи се, че творбите му са израз на художествено виждане при изследване и фокусиране върху детайлите, а не са просто снимки. Процесната фотография е публикувана на уебсайта на ищеца на 16.11.2018 г.

В тази връзка излага твърдения, че на управлявания от ответника уебсайт на tripadvisor, с цел да популязира предлаганите от него туристически услуги, е изложил неправомерно произведението, озаглавено „Ivan Vazov National Theatre/Sofia, Bulgaria“ и което действие е било предприето без да се получи съгласие от ищеца.

Доказателствата за нарушението на авторските права могат да бъдат намерени в платформата на ответника, от която се вижда неразрешеното ползване на фотографското произведение. За нарушението ищецът е разбрал на 15.10.2019 г., като твърди, че вероятно ответникът е публикувал творбата на ищеца на 30.04.2019 г., от когато е последната промяна на сървъра. Моделът на ценообразуване на ищеца предлага лицензи на изключителна основа за индустрията, като цената зависи от продължителността на лицензирането и е публично достъпна на сайта му, като с оглед периода в който творбата е била публикувана от ответника /30.04.2019 г. – 20.10.2019 г./, приложимата лицензионна такса е предвидената такава за период - до 6 месеца – 1465 евро. Дължи се и 100% надбавка /надценка в стойността по ценоразписа/ за непосочване на името на фотографа, което представлява непризнание на оригиналния автор. При това положение общият размер на претендираната сума сочи, че възлиза на 1

2930 евро. Претендира законна лихва за забава върху главницата, считано от 30.04.2019 г. до датата на изплащането й. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на искова молба, в който ответникът оспорва предявената претенция по допустимост и основателност. Оспорва да е приложима процедурата по Регламент № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г., с оглед предмета на спора, свързан с претендираното обезщетение въз основа на нарушени авторски права, което изисква по-задълбочена преценка и събиране на множество доказателства. Оспорва да е ползвал произведения на изкуството, а само снимки с доказан произход на публични обекти в градска среда, които не са обект на авторски права. Оспорва към посочената дата на узнаване от ищеца – 15.11.2019 г. такава снимка да е била качена на платформата на ответника.

Излага доводи, че съгласно нормата на чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗАПСП и трайната съдебна практика, пейзажните фотографии, заснети в градска среда, не са обект на авторско право, поради което и процесната такава не представлява оригинерно ново авторско фотографско произведение. Излага доводи за злоупотреба с право при завеждане на иска, предвид множеството образувани съдебни производства от същия ищец с подобен предмет пред българските съдилища. Прави възражение за изтекла погасителна давност по паричната претенция. Претендира разноски.

Предявени са от Sumfinidade Unipessoal LDA ZFM, със седалище в гр. Фуншал, **********против „ТРАВЕНТУРИЯ“ООД осъдителен иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП.

Производството е образувано въз основа на депозиран исков формуляр А по европейска процедура за искове с малък материален интерес, съгласно предвидената за това възможност в чл. 4 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета, в който е предвиден облекчен ред за разглеждане на презгранични граждански и търговски дела. За да бъде прието, че едно дело е такова, необходимо е поне една от страните по него да е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава – членка, различна от тази на сезирания съд.

В случая, безспорно е, че ищецът е дружество, учредено съгласно законите на Португалия и със седалище в държавата. От приложеното към формуляра пълномощно се установява надлежната активна легитимация на дружеството, а именно да представлява Н.Т. в европейски трансгранични процедури, включително и по искове с малък материален интерес. В тази връзка е и представения Договор за предоставяне на лиценз, сключен на 30.06.2020 г. между Sumvest Ltd и Sumfinidade Unipessoal LDA ZFM – чрез директора Н.Т., относно авторското право на Н.Т. – да продава и сублицензира правото да копира, възпроизвежда, показва, излъчва, модифицира и публикува всички снимки, направени от Н.Т..

Предмет на разглеждане в производството е иск с малък материален интерес по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за сумата в размер на 2930 евро – обезщетение за нарушеното авторско право върху авторска фотография, което представлява сбор от претендирано такова в размер на лицензионна такса за период - до 6 месеца – 1465 евро, както и начислената върху нея 100% надбавка /надценка в стойността по ценоразписа/ за непосочване на името на фотографа, което представлява непризнание на оригиналния автор, ведно със законната лихва върху претендираното в общ размер обезщетение, считано от 30.04.2019 г. до датата на изплащането й.

Искът е предявен по специалния процесуален ред, предвиден в Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета, чиято цел е да създаде опростена стандартизирана процедура, приложима в държавите членки на Европейския съюз, 2 която да улесни достъпа да правосъдие по презгранични дела. С оглед размера на претендираното обезщетение и вида на търсената защита съобразно предмета на иска, същият попада в обхвата на приложеното поле на Регламента, според предвиденото в чл. 2, ал. 2, при цена на иска, която не надвишава 5000 евро. Според процедурата по общностната уредба, процесуалните действия на страните се извършват чрез формуляри с определено съдържание, като същата е писмена – развиваща се с размяна на книжа между страните и събиране на доказателства в писмена форма. По изключение може да бъде допуснато устно изслушване, в случай че правилното разрешаване на спора не е възможно да бъде извършено въз основа само на писмени доказателства или ако е поискано от една от страните. За да бъде осигурена провеждането на писмена процедура, допустими са писмени показания на свидетели, вещи лица, страни. За неуредените в Регламента въпроси, приложимо е националното процесуално право на държавата на сезирания съд.

Съгласно приложимия материален закон - чл. 3, ал. 1 от Закона за авторските права и сродните им права /ЗАПСП/, обектите на авторското право, подлежащи на закрила съобразно разпоредбите на специалния закон са изброени изчерпателно, като в т. 7 като такива са посочени фотографските произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския, какъвто е и настоящият случай според предявената искова претенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 ЗАПСП, произведението обект на авторското право може да се ползва само с разрешение на неговия автор, освен когато законът предвижда друго. Изключителното право на автора да ползва своето произведение и/или да разрешава ползването му от други лица е уредено в чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, като в ал. 2 от разпоредбата се сочат начините на използване на произведението по смисъла на закона, като в т. 6 се сочи публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин.

В определение на съда от 27.08.2025 г. изрично е възложено в доказателствена тежест на ищеца да установи фактите, че е автор на процесната фотография и ползването й от ответника в периода и по начина според твърденията в исковата молба.

В депозирания по делото писмен отговор ответникът изрично е оспорил през процесния период да е била публикувана на сайта му процесната фотография, като е оспорил и твърденията, че лицето Н.Т. е автор на същата.

Видно от приложения към иска Договор от 30.06.2020 г., същият е сключен в Лисабон между Н.Т. и Sumvest Ltd, с предмет на договора – предоставяне на лиценз от г-н Т. и изключителното право в полза на Кипърското дружество да продава, копира, възпроизвежда, показва, излъчва, променя, създава производни произведения и публикува изцяло или частично всички снимки, които някога е правил, включително и след подписването на договора, срещу заплащането на лицензионно възнаграждение в определен размер според полученото от клиент на дружеството или сумата, възстановена от трета страна нарушител във връзка с иск за авторски права. Въз основа на така придобитите права по предоставения лиценз на същата дата /30.06.2020 3 г./ е сключен договор между Sumvest Ltd и Sumfinidade Unipessoal Lda – със седалище в Португалиця – представлявано от директора Н.Т., за предоставяне на лиценз от Sumvest Ltd с права върху снимките на Н.Т., срещу задължението на Sumfinidade Unipessoal Lda да му заплаща авторски и лицензионни възнаграждения в размер на 15% от брутното лицензионно възнаграждение. В т. 4 е предвидено задължението на Sumvest Ltd да прехвърли всяко следващо брутно възнаграждение, което сам е получил, в полза на Sumfinidade Unipessoal Lda, като приспадне лицензионните такси.

По делото е представено копие на хартиен носител от сайта на ищеца www.sumfinity.com, съдържащо публикувана на 13.10.2018 г. фотография, с текст на английски език, според който заснетото е Национален театър „Иван Вазов“, гр. София, България, с кратка описателна информация за обекта.

Представено е и копие от сайта www.tripadvisor.es, в който се съдържа публикация на идентична фотография, с предлагана туристическа услуга от Травентурия. Приложена е снета на хартиен носител идентична фотография с отразена дата на обработване на снимката от 20.10.2019 г., която обаче не се установява да е от сайта на ответника, доколкото не се съдържат обозначения в този смисъл върху снетото от интернет пространството.

По делото е безспорен фактът относно упражняваната от ответника търговска дейност по предоставяне на туристически услуги, както и включване на публикации в поддържания в тази връзка с цел популяризиране на услугите уебсайт на tripadvisor.

От представената по делото извадка от сайта, който съдебният състав приема като доказателство по смисъла на чл. 183 ГПК, се установява публикуване на фотографията, като недоказан остава фактът, че публикацията е била налична на сайта в периода според претенцията по иска.

Доколкото в сайта на ищеца е посочен като автор на фотографията Н.Т. и с оглед установената възникнала облигационна връзка по договора за предостяване на лицензионни права, съдът приема за установен фактът за авторството и създаването на фотографията от посоченото лице, доколкото упражняваната от ищеца дейност е свързана именно с популяризирането й с цел предоставяне на правата върху нея срещу определена лицензионна такса, което се явява и причина за публикуването й в поддържания от него уебсайт. В този смисъл и в приложение чл. 6 ЗАПСП за автор на произведението следва да се счита това лице, което е обозначено като такъв с име или псевдоним върху самото произведение /върху лицевата му част и или гърба на фотографията/. Относно публикуваните в интернет сайтове снимки обозначаването на автора може да бъде по-нестандартно – непосредствено под или до фотографията, което е според обичайната практика. Така установената законова презумпция относно авторството на произведението може да бъде оборвана с всички допустими доказателствени средства, като доказателствата бъдат преценявани според вътрешното 4 убеждение на съда. Доколкото доказателства в тази насока, а именно във връзка с проведеното от ответника оспорване на авторството, не бяха ангажирани, съдът приема, че автор е соченото от ищеца лице – Н.Т..