Определение № 251 от 04.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. София, 01.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 20.10.2023 г. на ищеца Н. А. М. срещу определение от 11.09.2023 г. по т. д. № 648/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-26 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Сочи се, че във връчената му на 24.01.2023 г. покана чрез ЧСИ за свикване на ОС били посочени 16 резервни дати, една от които е 13.03.2023 г., когато е проведено процесното ОС. Ищецът отговорил на поканата, като в отправено писмено уведомление до съдружниците посочил датата 28.03.2023 г. за провеждане на ОС, с което останалите съдружници се съгласил. Същевременно, на 13.03.2023 г. той бил в отпуск по болест и не могъл да присъства на проведеното ОС, за което уведомил съдружниците.

Поради множеството посочени дати ищецът нямало как да узнае дали на 13.03.2023 г. е проведено ОС, а узнал за същото чрез подаденото на 28.03.2023 г. заявление за вписване на промените в ТР въз основа на протокола от същото събрание, от когато следвало да тече срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частните жалби, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. А. М. с искова молба от 5.04.2023 г., уточнена с молба от 5.05.2023 г., с която срещу „Йосиф Естейт“ ООД са били предявени искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 13.03.2023 г. общо събрание на съдружниците на дружеството, с които ищецът е освободен като управител, 1 избрани са двама нови управители, решено е да се предяви иск за вреди срещу освободения управител и е отправено предупреждение до ищеца да не извършва действия против интересите на дружеството.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2023 г. ищецът получил покана за свикване на общо събрание на дружеството, насрочено за 30.01.2023 г. с посочени общо 16 бр. резервни дати, която била връчена чрез ЧСИ Г. Д., с посочен дневен ред – освобождаване на управителя и избор на нов управител, вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск срещу управителя и точка „Други“. В отговор ищецът като управител депозирал покана, с която свикал ОС за 28.03.2023 г., която била получена от останалите съдружници, които са изразили съгласие с тази дата чрез пълномощниците им.

Междувременно ищецът внезапно заболял и нямал възможност да присъства на посочените в поканата до него дати за провеждане на ОС, а присъствието му било необходимо, за да вземе отношение по повод обявения дневен ред и по други въпроси, касаещи дейността на дружеството. При справка в ТР, установил, че на 28.03.2023 г. било подадено заявление № 20230328142507 за вписване на промени по партидата на дружеството въз основа на приложен протокол за ОС от 13.03.2023 г., с което се заявявало заличаване на ищеца като управител и вписване на другите двама съдружници за съуправители, по което заявление бил постановен отказ от 29.03.2023 г., поради това, че с определения от 16.02.2023 г. и 28.03.2023 г. били спрени регистърните производства по предходни заявления за вписване на същите обстоятелства. Твърди се, че атакуваните решения на ОС били незаконосъобразни и противоречащи на устава. Процедурата по свикването и провеждането била незаконосъобразна, като на ищеца му била отнета възможността за участие в ОС с оглед защитата не неговите права и интересите на дружеството, тъй като поради заболяване не бил в състояние да се яви, който факт бил сведен до знанието на съдружниците, като разполагал и с болничен лист.

Срещу исковата молба е подаден писмен отговор от 30.06.2023 г. от ответното дружество чрез назначения му особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК.

Към исковата молба и към отговора е приложено копие от искане от съдружниците Д. Г.

К. и Ю. Г. К. до ищеца Н. А. М., като управител и съдружник, с което на осн. чл. 138, ал. 2 ТЗ е заявено искане за свикване на общо събрание на дружеството с посочен дневен ред.

Посочено е, че ако ответникът не свика ОС в 14-дневен срок, то се заявява, че съдружниците свикват ОС за 6.03.2023 г. от 10:00 ч. на адреса на управление на дружеството. Посочено е, че ако не е изтекъл законовият срок между връчването на поканата и датата на ОС или други законови пречки са налице, то определят и следните резервни дати при същия дневен ред, за същия час и място на провеждане: 2.03.2023 г., 6.03.2023 г., 10.03.2023 г., 13.03.2023 г., 15.03.2023 г., 17.03.2023 г., 20.03.2023 г., 22.03.2023 г., 24.03.2023 г., 27.03.2023 г., 29.03.2023 г., 31.03.2023 г., 3.04.2023 г., 5.04.2023 г., 7.04.2023 г. и 21.04.2023 г. Поканата е била връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ чрез връчител при ЧСИ Г. Д., като е връчена на 20.02.2023 г. лично на ищеца.

Към отговора на исковата молба са приложени и копия от предходно отправени от същите 2 съдружници покани за свикване на ОС на 26.12.2022 г. /връчена на ищеца на 12.12.2022 г./ и за свикване на ОС за 30.01.2023 г. с резервна дата – 13.02.2023 г. /връчена на ищеца на 24.01.2023 г./.

С обжалваното определение 11.09.2023 г. СГС е приел, че исковете са недопустими, тъй като не са предявени в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Прието е, че приложим се явява 14-дневният срок от провеждане на процесното общо събрание от 13.03.2023 г., тъй като самият ищец твърди, че бил редовно поканен за събранието и не оспорва това обстоятелство.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване прекратителен акт по чл. 130 ГПК и е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За предявяването на конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ законът е установил преклузивни срокове в ал. 2 на чл. 74 – 14-дневен срок от деня на общото събрание, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

В настоящия случай предявеният по делото иск е заведен на 5.04.2023 г. в рамките на 3месечния максимален срок от деня на процесното ОС от 13.03.2023 г. , като е спорно дали е спазен 14-дневният срок, течащ в рамките на глобалния срок. По-конкретно е спорно дали началото на 14-дневния срок следва да се изчислява спрямо деня на провеждането на процесното ОС от 13.03.2023 г. или спрямо деня на узнаване от ищеца за провеждането на същото.

Както бе посочено, за да е приложим денят на провеждане на ОС за начало на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ е необходимо ищецът да е присъствал на ОС или да е бил редовно поканен за същото. Не е спорно, че ищецът не е присъствал на процесното ОС от 13.03.2023 г.

Същевременно, самият той е заявил в исковата си молба, че е бил поканен за същото ОС чрез връчена покана, макар погрешно да е посочил, че такава му е била връчена на 24.01.2023 г., докато според приложената към исковата молба покана е видно, че е връчена лично на 20.02.2023 г. /л. 16 от делото на СГС/. Ищецът не е оспорил в исковата молба редовността на уведомяването му за процесното ОС – липсва такъв довод за незаконност на атакуваните решения на ОС. Обстоятелството, че в поканата са посочени основна и резервни дати на провеждане на ОС, като процесното ОС е проведена на една от резервните дати, не опорочават връчването от формална страна. В подобна хипотеза следва да се счита, че адресатът на поканата е бил редовно уведомен за насрочването на няколко ОС на посочените дати, което е законово допустимо. При наличието на редовно връчена покана ирелевантно за началото на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ е кога ищецът е узнал за съдържанието на приетите решения на ОС и какви са причините за неприсъствието му на същото, а това обстоятелство би било от значение при липса на получена покана.

Ето защо след като ищецът е бил редовно поканен за провеждането на процесното ОС на 13.03.2023 г. чрез връчена му преди това покана, то 14-дневният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ тече 3 от момента на провеждане на същото ОС, т.е. от 13.03.2023 г. Същият е изтекъл на 27.03.2023 г., а настоящата искова молба е заведена след това – на 5.04.2023 г. Това води и до недопустимост на предявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 11.09.2023 г. по т. д. № 648/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-26 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1-седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4