Решение № 8054 от 01.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8054 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110150069 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 18.11.2022 г. и 23.01.2026 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Л. Н. С., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на топлофикационното дружество сумата в размер на 2654,92 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.

№ ***, за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 14.09.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 448,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 30.06.2022 г., сумата в размер на 20,64 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 14.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата в размер на 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.05.2020 г. до 30.06.2022 г. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, по силата на което правоотношение ищцовото дружество доставило топлинна енергия за имота за исковия период. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че за непогасени задължения за процесния имот за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. първоначално било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ***, *** и ***, по което било образувано ч. гр. д. № 52549/2020 г. по описа на Софийски районен съд. В исковата молба се сочи, че в хода на заповедното производство било установено, че собственик на топлоснабдения имот е единствено ответникът Л. С..

Представителят на страната поддържа, че Л. С. заплатил ½ част от вземанията по заповедта за изпълнение, а в останалата част същата била обезсилена, респ. за дружеството е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за непогасената част от задълженията за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като съгласно молба-уточнение от 18.11.2022 г.

1 непогасената главница за сочения период възлиза на 1422,67 лева, като ответникът дължи и мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. в размер на 260,83 лева. В молба-уточнение от 18.11.2022 г. се сочи, че за последващ период от 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г. непогасеното задължение за топлинна енергия възлиза на 1232,28 лева, като ответникът дължи и мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г. в размер на 227,45 лева. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че общо претендираната главница за топлинна енергия за исковия период възлиза на 2654,95 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат З. поддържа доводи за недопустимост на производството в частта относно претендираната главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019г. и обезщетението за забава върху соченото вземане, тъй като спорът относно дължимостта на сумите е решен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 74590/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.

Ответникът поддържа, че присъдените със съдебното решение суми са заплатени в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. С депозирания отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за топлинна енергия и мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. Ответникът заявява, че признава предявения иск за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2020 г. за сумата в размер на 1161,21 лева, лихва за забава върху признатата главница в размер на 210,97 лева за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г., както и признава претенцията за сумата в размер на 20,64 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г., както и за сумата в размер на 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.05.2020г. до 30.06.2022 г. В депозирания отговор са изложени твърдения, че на 30.09.2025 г. Л. С. заплатил в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумата в размер общо на 1881,84 лева, с която са погасени признатите вземания, включително и дължимата законна лихва от 01.07.2022г. до датата на плащането.

Във връзка с поддържаните от ответната страна доводи за частична недопустимост на производството с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание съдът изрично е предоставил възможност на ищеца, като вземе предвид заявените в отговора на исковата молба твърдения относно наличието на влязло в сила решение между страните по спора за част от процесните вземания, да заяви дали поддържа предявеният иск за сумата в размер на 1422,67 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и за мораторна лихва върху сочената главница за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. в размер на 260,83 лева.

В изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба от 23.01.2026 г. от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД чрез юрисконсулт Ибрямова, в която се сочи, че дружеството поддържа исковата претенция за сумата в размер на 1422,67 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и за мораторна лихва върху сочената главница за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. в размер на 260,83 лева.

По допустимостта на производството, съдът намира следното:

От приложеното по настоящото дело производство по ч. гр. д. № 52549/2020 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против ***, *** и *** за сумата в размер на 2802,88 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата в размер на 432,50 лева обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., сумата в размер на 42,46 лева незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. и сумата в размер на 9,16 лева обезщетение за забава върху главницата за такса дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г., като длъжниците отговарят за задълженията, както следва: *** за ¼ част, *** за ½ част и *** за ¼ част. По подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. В хода на заповедното производство 2 длъжникът *** е починал, като с определение от 08.06.2021 г. в процесуалните права на лицето е конституиран длъжника *** Длъжникът ***също е починал в хода на делото, като с определение от 15.06.2021 г. Л. С. е констутиран в процесуалните права на починалото лице за припадащата се общо ½ част от задълженията по заповедта за изпълнение. Длъжникът С. е представил по заповедното производство доказателство за заплатена в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сума в размер на 1701,74 лева. С разпореждане от 13.09.2021 г. заповедният съд предвид постъпилите възражения на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е предоставил възможност на заявителя да предяви установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение, като страната е предупредена, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иск заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. С влязло в сила определение от 16.05.2022 г. на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение е обезсилена.

От изисканото за послужване производство по гр. д. № 74590/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, се установява, че делото е образувано по предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД осъдителен иск против Л. Н. С. за сумата в размер на 1422,67 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., която сума съгласно обстоятелствената част на исковата молба представлява ½ част от общо начисленото за имота и периода задължение, и сумата в размер на 220,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху предявената главница за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за непогасени задължения за процесния имот и период срещу ***, *** и ***, като в хода на заповедното производство било установено, че ответникът Л. С. притежава право на собственост върху целия недвижим имот. Посочено е, че в хода на заповедното производство ответникът Л. С. заплатил само ½ част от задълженията по заповедта, поради което и доколкото по отношение на останалата ½ част от вземанията заповедното производство било прекратено, то за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск по отношение на останалата част от задълженията. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил частично признание на исковата претенция за сумата в размер на 660,78 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата в размер на 73,98 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху признатото вземане за главница за процесния период, като в хода на делото ответната страна е представила преводно нареждане за сумата в размер на 788,91 лева, заплатена на 20.10.2022 г. в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. По отношение на останалата част на исковата претенция ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност. С влязло в сила на 26.05.2023 г. Решение № 6071/19.04.2023 г. Л. С. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумата в размер на 854,59 лева, представляваща неплатен остатък от дължима стойност на доставена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., като исковата претенция за главница за разликата до пълния предявен размер от 1422,67 лева и за претендираното обезщетение за забава в размер на 220,83 лева за периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020 г. е отхвърлена поради плащане в хода на делото. След постановяване на съдебното решение ответникът е депозирал молба, ведно с която е представено преводно нареждане от 02.05.2023 г. за заплатени от Л. С. в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД присъдени със съдебното решение главница и съдебни разноски.

Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК предвижда, че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

От изложеното по-горе следва, че е налице идентитет между страните и предмета на гр. д. № 74590/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, по което е постановено влязло в сила съдебно решение и настоящото производство в частта относно претенцията за сумата в размер на 1422,67 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и за мораторна лихва върху сочената главница за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. в размер на 260,83 лева, поради което исковата молба в сочената част следва да бъде върната, респ. производството в сочената част да бъде прекратено.