Определение № 15506 от 23.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15506 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110153968 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, предвид което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за изслушване на свидетели, доколкото дните на присъствие на Л.К. М. Л. в учебни занимания през учебната 2025/2026 г. не представляват спорен въпрос между страните по делото, а уговорките между страните по повод дължимостта и начина на плащане на таксите са установими от съдържанието на представения по делото писмен договор, като не е допустимо установяването им със свидетели.

Следва да бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата, свързани с твърденията за неточно изпълнение на задължението на ищеца да предостави качествена образователна услуга.

На ответника следва да бъдат дадени указания да конкретизира искането си за ангажиране на гласни доказателствени средства с посочване на други конкретни обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, които ще доказва със свидетеля.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА ангажираните на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ответника, за установяване на 1 обстоятелствата, свързани с твърденията за неточно изпълнение на задължението на ищеца да предостави качествена образователна услуга по процесния договор.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда, с препис за ищеца, да посочи кои клаузи от договора счита за уговорени в противоречие с императивни норми на ЗЗП, както и да посочи кои обстоятелства от отговора, относими към предмета на доказване по делото, извън тези, за които е допуснат свидетел, ще установява с поисканите гласни доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на присъствието на Л.К.

М. Л. в учебни занимания през учебната 2025/2026 г. и на съдържанието на водените разговори с ответника по повод дължимостта и начина на плащане на уговорените в договора такси.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се връчи препис от определението, а на ищеца и препис от отговора и доказателствата към него.

Препис от определението да се връчи на страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.258 и чл.266, ал.1 ЗЗД, и с правно основание чл. 86 ЗЗД от „Мънсей“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115-Н, ет.4, срещу М. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Майор Юрий Гагарин“ № 9, бл. 17, за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 7823,20 лева (3999,94 евро), представляваща вземане за неизплатени части от апликационна такса, капиталова такса и такса обучение за учебната 2025-2026 г. на Л.К. М. Л., дължима по силата на Договор за обучение от 12.09.2025 г., ведно със законната лихва от 29.10.2025 г. до окончателното й изпълнение, и сумата 91,49 лева (46,78 евро), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 25.09.2025 г. до 28.10.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.10.2025 г. по ч.гр.д. № 6492/2025 г., по описа на Районен съд – Плевен, IV гр. състав.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за обучение на 12.09.2025 г., с който е уговорено задължение на родителя да заплаща за обучението на детето си дължимите такси по него точно и в срок, за което са му издадени фактури от управляващия учебното заведение ищец. Поддържа, че е започнал изпълнение по договора, като Л.К. М. Л. е посещавала училището, но на 23.09.2025 г. е получил уведомление по електронната поща от бащата, че детето 2 преустановява обучението си. Признава, че за времето на обучението е получил от ответника сума в общ размер на 285,00 евро, с което последният твърдял, че погасява всичките си задължения по договора. Излага довод, че независимо от предсрочното прекратяване на договора, претендираните суми за такси се дължат, заедно с мораторно обезщетение за забавеното изпълнение. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски

Ответникът, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба, извън срока по чл. 131 ГПК с който не оспорва сключването на договора, както и че на 23.09.2025 г. е изпратил съобщение до ищеца за прекратяването му, като за основание посочва несъответствието на системата и качеството на обучението с рекламираното и обещаното на родителите. Излага доводи за нищожност на договора предвид съдържанието на уговорката за влизането му в сила и за неговата недействителност поради противоречие с разпоредбите на ЗЗП. Оспорва действителността на клаузите, уговарящи право на учебното заведение да получи по силата на договора годишна учебна такса за обучение и капиталова такса. Евентуално, ако се приеме, че клаузата е действителна, доколкото заплащането на таксите е въздигнато като предпоставка за влизане в сила на договора, излага довод, че договорът не е породил действие предвид това, че таксите не са били платени. На самостоятелно основание оспорва валидността на клаузата за дължимост на капиталова такса, доколкото на практика същата представлява скрита такса към тази за обучението. Евентуално сочи, че тази такса е предназначена за осигуряване на учебни материали, както признава ищецът в свое електронно съобщение от 14.09.2025 г., като в случая Лайла е получила употребявани учебници от училището и ги е върнала, след като го е посещавала само 4 работни дни.

Поддържа, че таксата създава основание за неоснователно обогатяване на управляващия учебното заведение ищец независимо дали ученикът е ползвал или не учебните материали, тъй като се дължи без възстановяване. Излага довод, че клаузи в договора противоречат на правилата на ЗЗП, което ги прави неравноправни спрямо родителя в качеството му на потребител на услугата. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за обучение с ответника с твърдяното съдържание и размера на договорената цена, че е изпълнявал задълженията си точно (т.е. е бил изправна страна), както и че всички клаузи в договора са уговорени индивидуално с ответника.

В тежест на ответника е докаже обстоятелства, обосноваващи наведените възражения за нищожност/недействителност на договора и/или на отделни негови клаузи, както и че валидно е развалил договора.

ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването между страните на Договор за обучение от 12.09.2025 г., посещаването на 3 учебните занятия от страна на Л.К. М. Л. в периода 16.09.2025 г. – 19.09.2025 г. включително, получаването от страна на управляващия учебното заведение ищец на 23.09.2025 г. на изявление от ответника за преустановяване на обучението на Л.К. М.

Л. съгласно условията на договор за обучение от 12.09.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4