Решение № 22 от 17.02.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Свиленград, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова в присъствието на прокурора Д. Ил. С. като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100703 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът В. Х. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, ул. „******” № **, е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение, по което е оправдан, както и сумата 2 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконно повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.01.2022 г. до окончателно им изплащане.

Ищецът твърди, че на 30.06.2021 г. бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство /ДП/ № 18/ 2021 г., представляващо пр.пр. № 191/2019г. по описа на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК – за това, че на 19.05.2019г. в гр. Ивайловград, по време на футболна среща между отборите на ФК «Раковски» - Ивайловград и ФК «Топлика» - Минерални бани, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на длъжностно лице – главен съдия на футболен мач С.Н.Д., при изпълнение на службата му. Твърди, че не бил извършил престъплението, за което му било повдигнато обвинението и че бил привлечен като обвиняем въпреки значителния брой доказателства, подкрепящи обясненията му. Въпреки това, било образувано административно-наказателно производство срещу ищеца и същият бил признат за виновен с Решение № 2 от 01.02.2022г. по АНД № 73/2021г. по описа на Районен съд – Ивайловград. По жалба на ищеца, с влязло в сила Решение № 68 от 14.06.2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково решението на първоинстанционния съд било отменено и ищецът бил признат за невиновен по предявеното му обвинение.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконното му обвинение претърпял значителни неимуществени вреди, още повече, че до пъстановяването на оправдателния съдебен акт изминал значителен период от време – 1 година и 16 дни. Към момента на повдигане на обвинението, а и към настоящия момент ищецът работил като граничен полицай при РДГП 1

– гр. Смолян и качеството му на обвиняем се отразило особено негативно на имиджа му. До момента на повдигане на обвинението ищецът не бил осъждан и фактът, че бил обвиняемо лице станал известен сред началниците и колегите му, а и сред широк кръг от негови приятели, познати и роднини. Променило се тяхното отношение към него – започнали да го избягват и да шушукат зад гърба му, а самият ищец изпитвал неудобство от обкръжаващите, притеснение и унижение. Всичко това естествено довело до сериозна характерова промяна в поведението му. Обезщетението за претърпените болки и страдания ищецът оценява на 6 000 лева.

По посоченото досъдебно производство, както и в съдебното производство ищецът упълномощил защитник, на когото заплатил общо сумата 2400,00 лева ( по 800,00 лв. за всяка една от фазите на производството).

Предвид изложеното, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6 000,00 лева и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 2 400,00 лева. Претендира законните лихви и разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Ответникът оспорва иска за присъждане на неимуществени вреди като неоснователен, поради недоказаност на претендираните вреди по основание и по размер.

Счита, че не са ангажирани доказателства за това, че привличането на ищеца в качеството му на обвиняем е породило за същия негативни последици, накърнило е обществената му репутация и е довело до причиняване на търсените вреди. Счита също, че претенцията на ищеца е прекомерна, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената трайна съдебна практика. Посочва, че наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок, без да са му били прилагани мерки за процесуална принуда. Относно имуществените вреди ответникът счита, че и те са недоказани, доколкото липсвали доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано от 30.01.2022г., тъй като не било уточнено с какво е свързана тази дата. Ответникът прави и евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящия процес. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представил, поддържа подадения отговор, като представя допълнително и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 18/ 2021 г. по описа на ОСлО при ОП - Хасково, представляващо пр.пр. № 191/2019г. по описа на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, приключило с мнение на разследващия за предаване на обвиняемия В. Х. О. на съд. Видно от ДС, същото е образувано за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК – за това, че на 19.05.2019г. в гр. Ивайловград, по време на футболна среща между отборите на ФК «Раковски» - Ивайловград и ФК «Топлика» - Минерални бани, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на длъжностно лице – главен съдия на футболен мач С.Н.Д., при изпълнение на службата му. Ищецът е бил привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от 30.06.2021 г. (л.11-12 от том IV от ДП). Видно от последното, на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Видно от приложеното ДП, ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., заплатени изцяло и в брой (л.13, том IV от ДП).

Приложено е и АНД № 73/2021 г. по описа на РС - Ивайловград, образувано по внесено в съда постановление с предложение обвиняемия В. Х. О. да бъде освободен от 2 наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК. Производството е приключило с Решение № 2 от 01.02.2022г., с което обвиняемият е признат за виновен. Видно от приложеното АНД, ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., заплатени изцяло и в брой (л.16 от делото).

Приложено е и Въззивно АНД № 189/2022 г. по описа на ОС - Хасково, приключило с влязло в сила Решение № 68 от 14.06.2022 г., с което се отменя първоинстанционото решение и обвиняемият е признат за невиновен. Видно от приложеното Въззивно АНД, ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., заплатени изцяло и в брой (л.15 от делото).

Събрани са и гласни доказателства - чрез разпит на двама свидетели, ангажиран от ищеца. Свидетелят И. Х. О. – брат на ищеца, заявява, че през още през 2020г., когато брат му получил призовка да бъде разпитан за процесната футболна среща, той започнал да му се обажда всеки ден. Бил много притеснен, най-вече за това, че ще го изгонят от работа, предвид че бил държавен служител, не бил съден и призоваван. До тогава бил контактна личност, излизал постоянно, но след това се затворил в себе си и стоял по цял ден в стаята си. Не искал да излиза и защото в малкия град всички се познавали и веднага се разчуло, казвал: „ По-добре е да си седя вкъщи, отколкото всеки да ме пита и аз да обяснявам на всеки.”. От Федерацията му забранили да играе футбол за отбора, докато не се изясни ситуацията, и той страдал за това, тъй като бил в този отбор още от дете. Започнал да качва килограми, да вдига кръвно, да посещава лекар, като и до ден днешен приемал лекарства за кръвно.

Свидетелят Д. В.ов П. – колега на ищеца, посочва, че заедно с ищеца са играли в процесната футболна среща през 2019г., като и двамата били от футболния отбор на град Ивайловград. След време свидетелят получи призовка за разпит и така разбрал, че „съдията е завел дело срещу В.“. Обадил се на ищеца, за когото това било като „гръм от ясно небе”, защото по време на мача и след това нямало удар, дори нямало контакт между съдията и В..

Последният бил добър човек, общителен, контактен, но след като се разбрало, че го привличат като обвиняем, той започнал да страни от колеги и приятели. Същевременно, колегите му започнали да странят от него и да го обсъждат зад гърба му. Тъй като ищецът бил служител с дългогодишен стаж и опит в ГПУ – Ивайловград се притеснявал много, че се уронва престижа му и че може да го изгонят от работа. Започнал да ходи при доктори, тъй като започнал да вдига високо кръвно, заради напрежение и стрес.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление, по което е бил оправдан на втора инстанция.

При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен 3 осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно - претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.

Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото са разпитани двама свидетели на ищеца, които описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението - притеснение, безпокойство, стрес, изолация. Макар и показанията на свидетеля И. О. да се преценяват с оглед нормата на чл.172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано от изхода на спора, предвид родствената си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, срам и нежелание за контакти и защото взаимно се допълват с показанията на втория свидетел Д. П., без родство и отношения на заинтересованост с ищеца.

Свидетелските показания са в насока, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици.