Решение № 18364 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18364 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110142875 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от М. И. И. против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД осъдителен иск за сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно поддържано от ответника вписване на данни относно Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г. в Централния кредитен регистър към БНБ, който договор за кредит е прогласен за недействителен с влязло в сила Решение № 6037/04.04.2025 г. по гр. д. № 28942/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което сключената между страните сделка е прогласена за недействителна.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г., който с влязло в сила Решение № 6037/04.04.2025 г. по гр. д. № 28942/2024 г. по описа на Софийски районен съд е прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК. Ищецът поддържа, че независимо от обстоятелството, че договорът за кредит бил прогласен за недействителен в Централния кредитен регистър продължават да се съдържат вписвания за просрочени задължения, които не са заличени от ответното дружество. В исковата молба са изложени твърдения, че М. И. многократно отправял искане до ответника за предприемане на действия по заличаване на записите относно процесния договор за кредит в ЦКР към БНБ, но ответната страна не предприела съответните действия. Ищецът поддържа, че в резултат на вписванията на данни по процесния договор за кредит търпи вреди – психическо страдание, социални и лични неудобства, и нарушена кредитоспособност. С молбауточнение от 10.06.2025 г. ищецът сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното поддържане на вписване на данни относно процесния кредит възлиза на 2000 лева.

В открито съдебно заседание от 19.05.2026 г. ищецът поддържа, че претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди касае периодът от влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г. е недействителен до м. февруари 2026 г. когато по искане на ответника данните относно процесния договор за кредит в Централния 1 кредитен регистър са заличени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Костадинова оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че между страни по спора бил сключен Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г., като заемателят предприел действия по погасяване на задълженията, произтичащи от сделката на 26.06.2023 г. – близо година след падежа на първата погасителна вноска.

Процесуалният представител на дружеството поддържа, че действително с влязло в сила Решение № 6037/04.04.2025 г. по гр. д. № 28942/2024 г. по описа на Софийски районен съд договорът бил прогласен за недействителен, като извършените от кредитополучателя плащания били отнесени единствено в погашение на задължението за главница, като надвнесената сума била възстановена на М. И. на 22.04.2025 г. Пълномощникът на дружеството намира, че съгласно Наредба № 22/2009 г. на БНБ за ЦКР всеки кредитор е длъжен да подава информация относно текущи кредити, като информацията следва да отразява фактическото изпълнение на задълженията, а не само договорните правоотношения. Във връзка със застъпеното становище представителят на ответника поддържа, че първоначално допуснатото от М. И. просрочие по процесния договор за кредит с период от „181 до 360 дни“ е факт, а в допълнение дружеството било в обективна невъзможност да подаде информация, с която да заличи съществуващия първоначален период на просрочие. В отговора са изложени твърдения, че подадената от дружеството информация по отношение на просрочията по процесния договор за кредит отразява фактическото изпълнение на паричното задължение и е подадена в съответствие с изискванията на Наредба № 22/2009 г. На следващо място представителят на ответника поддържа, че съгласно указания за подаване и получаване на информация от информационната система на ЦКР на БНБ ( консолидирана версия, с измененията съгласно Заповед № БНБ-93812/18.08.2023 г.) не се допуска изтриване или добавяне на записи за състояния на кредити, подадени за минали отчетни периоди. В отговора са изложени твърдения, че дружеството добросъвестно е изпълнило задълженията, произтичащи от съдебното решение за прогласяване на договора за кредит за недействителен, като е възстановило надвнесените от кредитополучателя суми и е подало информация към ЦКР за извършена корекция, като допуснатото от М. И. първоначално просрочие не следва да бъде заличавано, тъй като в противен случай би било допуснато заблуждение по отношение на всеки следващ евентуален кредитор. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

С писмено становище от 13.05.2026 г. от ответникът чрез процесуалният си представител адвокат Костадинова поддържа, че към момента на подаване на отговор на исковата молба ( 19.12.2025 г.) действията на дружеството са били съобразени с действащата нормативна уредба – Наредба № 22/2009 г. и правилата на Указанията за подаване и получаване на информация от информационната система на ЦКР на БНБ. Посочено е, че считано от 01.01.2026 г. Наредба № 22/2009 г. е изменена, като дружеството своевременно е подало информация в ЦКР по отношение на процесния договор за кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна по спора следното:

От изисканото в цялост производство по гр. д. № 28943/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, се установява, че производството е образувано по предявен от М. И. И. против „Креди Йес“ ООД иск за прогласяване на Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г. за недействителен, поради противоречие на сделката с императивни правни норми на Закона за потребителския кредит, и иск по чл. 55, ал. 1, пред.1 ЗЗД за сумата в размер на 1053 лева, представляваща недължимо платени суми над чистата стойност на 2 кредита. Ведно с исковата молба е представен препис и от съглашението, съгласно което на ищеца И. е отпуснат паричен заем в размер на 3000 лева със срок на погасяване на задължението 17.01.2024 г., като съгласно чл. 8 при непредставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 1 потребителят дължи неустойка в размер на 2771,81 лева. Ищецът е представил и препис от Решение № 7657/15.05.2023 г. по гр. д. № 53646/2022 г. по описа на СРС, 50 състав, с което клаузата по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г. е прогласена за недействителна. С влязло в сила на 01.05.2025 г. Решение № 6037/04.04.2025 г. по гр. д. № 28943/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, договорът е прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и „Креди Йес“ ООД е осъдено да заплати на М. И. на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата в размер на 1053 лева, представляваща недължимо платени суми над чистата стойност на кредита, както и сторените по делото разноски в размер на 609,09 лева.

Като писмено доказателство по делото е прието писмо, отправено от М. И. до „Креди Йес“ ООД с искане ответното дружество да предприеме незабавни действия по заличаване на некоректни вписвания в ЦКР относно процесния договор за кредит. Като писмено доказателство е приет препис от жалба и „искане за надзорна проверка и предупреждение за съдебни действия“ от ищеца до Българска народна банка с копие до Европейската комисия, в която са изложени твърдения, че ищецът в настоящото производство е сключил договори за потребителски кредит с „Креди Йес“ ООД и „Профи Кредит България“ ЕООД, които с влезли в сила съдебни решения са прогласени за недействителни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, като независимо от наличието на влезли в сила съдебни актове вписаните просрочия по договорите продължават да фигурират в ЦКР. Като писмено доказателство по делото е прието писмо от Българска народна банка до М. И., в което е посочено, че БНБ не извършва корекции на подавана от институциите по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22/2009 г. информация, в това число не вписва, заличава или променя подадените от задължените лица данни. В писмото е отбелязано, че БНБ няма правомощия да разглежда и решава гражданско-правни спорове и такива свързани с изпълнение или неизпълнение на договорни отношения. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с искането на ищеца в настоящото производство за заличаване на вписани в ЦКР данни относно Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г., същият се е обърнал към Комисия за защита на личните данни и Омбудсмана на Република България.

Видно от справка за кредитна задлъжнялост от 07.08.2025 г., издадена от ЦКР към БНБ, по партидата на ищеца в графа „Просрочия по активни и погасени кредити“ са вписани просрочени задължения по Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г., както следва: към 31.10.2022 г. от 31 до 60 дни; към 30.11.2022г. от 61 до 90 дни; към 31.12.2022 г. от 91 до 180 дни; към 31.01.2023 г. от 91 до 180 дни; към 28.02.2023 г. от 91 до 180 дни; към 31.03.2013 г. от 181 до 360 дни; към 30.04.2023г. от 181 до 360 дни; към 31.05.2023 г. от 181 до 360 дни.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Иванка ***, която е колега и пряк ръководител на ищеца. Свидетелката поддържа, че ищецът в периода от месец май 2025 г. до месец март 2026 г. бил разсеян и притеснен защото „данните в Централния кредитен регистър не са били заличени“. Иванка *** сочи, че узнала за проблемите на ищеца след като забелязала промяна в неговото поведение и го попитала на какво се дължи това. Свидетелката разкрива, че не е наясно дали ищецът някога е теглил кредити, нито дали е имал предходни задължения, както и не знае дали в сочения период ищецът е искал отпускане на кредит. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че във връзка с наличието на вписани данни в ЦКР М. И. изготвил без чужда помощ жалби, които подал до БНБ и КЗП. Свидетелката разкрива, че не знае дали ищецът е търсил медицинска, психологическа или психиатрична помощ за справяне със създалата се ситуация.

3

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по иска с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в посочения размер, настъпили в пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника по повод, на което е настъпило описаното вредоносно събитие ( бездействието на негови служители във връзка със заличаване на данни относно Договор за потребителски кредит № ***/17.08.2022 г. в Централния кредитен регистър към БНБ, който договор за кредит е прогласен за недействителен с влязло в сила Решение № 6037/04.04.2025 г. по гр. д. № 28942/2024 г. по описа на Софийски районен съд).

Съгласно чл. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър ЦКР е организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 21 от Закона за платежните услуги и платeжните системи (ЗПУПС), които извършват дейност на територията на Република България, както и към инвеститори, предоставили заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране, с изключение на чуждестранните доставчици, които извършват директно дейност на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 предвижда, че институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като съгласно алинея трета информация за състоянието по всички активни кредити към последната дата на отчетния месец следва да бъде подадена до 15-то число на месеца, следващ отчетния, като в същия срок следва да бъде подадена информация за извършени корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Съгласно чл. 17, ал. 2 институциите, подаващи информация за кредитна задлъжнялост носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информация, като разпоредбата на чл. 17, ал. 3 предвижда, че подаваната информация следва да съответства на данните, поддържани информационните системи на съответните лица, задължени да предоставят информация за регистъра. По силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. данните, които всеки от кредиторите (вкл. и цесионери, придобили вече съществуващи вземания от други доставчици на кредитни услуги) подава за своите клиенти, служат за преценка на кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и поръчители за петгодишен исторически период.