Определение № 2811 от 18.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2811 гр. Варна, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501443 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А. К. К. от гр.Варна срещу разпореждане № 1312/11.01.2023 год. на ВРС – 26-ти, постановено по ч.гр.д. № 129/2013 год., с което е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, на осн. чл.417 от ГПК в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260 срещу А. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на следните суми: сумата от 140 217.10 лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит HL 71027/17.03.2015 г., сумата от 13930.89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 08.09.2022 г., 6796.61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 04.01.2023 г., сумата от 201.50 лева, представляваща дължими такси за периода от 12.05.2022 г. до 04.01.2023 г., сумата от 120 лева, представляваща нотариални такси за периода от 24.08.2022 г.до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, съдебно-деловодни разноски в общ размер н а сумата от 9311,90 лева, от които: 3025,32 лева – дължима държавна такса и 6286,58 лева – адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, позовавайки се на потребителска закрила. Развива доводи, че процесният договор за кредит сключен за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията му по друг догово,р сключен с банката заявител, а именно договор за кредит № HL 33874/19.03.2008г., в който предходен договор са налице неравноправни клаузи касателно касаят начина на формиране на дължимите лихви и превалутирането при погасяването на 1 кредита, както и други клаузи от допълнителните споразумения към договора. Излага, че нищожността на горните клаузи водят до нищожност и на клаузи от сключения през 2015г. договор за кредит, включително и поради това, че лихвите, натрупани по първия договор, които са едностранно увеличавани въз основа на неравноправните клауз,и са капитализирани и са включени в главницата по втория договор като така е определена за връщане много по-голяма главница от тази, за която е сключил договора от 2008г. настоява за отмяна на незабавното изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай, производството е образувано по подадено заявление от „Юробанк България” АД срещу А. К. К. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417,т.2 от ГПК за сумата от 140 217.10 лева, представляваща незаплатена главница сумата от 3930.89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 08.09.2022 г., 6796.61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 04.01.2023 г., сумата от 201.50 лева, представляваща дължими такси за периода от 12.05.2022 г. до 04.01.2023 г., сумата от 120 лева, представляваща нотариални такси за периода от 24.08.2022 г.до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото, които суми произтичат от по договор за банков кредит HL 71027/17.03.2015 г. Представени към заявлението са както документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, основавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по HL 71027/17.03.2015 г.., като отговорността на длъжника А.А. се ангажира в качеството му на поръчител., така и самия договор.

Съгласно формираната трайна, задължителна по смисъла на т.2 от ТР №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, съдебна практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл.417, т.2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за 2 момента на неговата изискуемост. Настоящият състав на ВОС счита, че представеното със заявлението извлечение от банковите сметки на длъжника отговаря на тези изисквания и същото, преценено съвкупно с представените други документи, е достатъчно да обоснове положителния извод на заповедния съд за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на длъжника и след като заявените в едностранното производство обстоятелства не влизат в противоречие с императивна правна норма – да уважи депозираното заявление.

Съдът споделя съжденията на частния жалбоподател, че с оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК според която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Тази хипотеза обаче настоящият състав намира за неналична в конкретния случай.

Видно, както и в жалбата, така и пред заповедния съд, длъжникът е основал твърденията си за неравноправност и неоснователност на искането с оглед потребителска защита на предходно сключен договор със заявителя, вземането по което е погасено посредством отпуснатия с процесния договор кредит. Тези доводи обаче, без оглед на тяхната основателност или не, са ирелевантни при преценката за наличието на подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника, произхождащо от договор за банков кредит HL 71027/17.03.2015 г. , чийто размер на кредита и условия на издължаване са самостоятелно договорени. Основание за издаване на заповедта и постановяване на незабавното й изпълнение е именно неизпълнението на задълженията на длъжника по това правоотношение, като целта на сключването му /пълно предсрочно погасяване на задълженията по предходен договор, за който се твърди да съдържа неравноправни клаузи/ не опорочава валидно сключеното ново правоотношение между страните. Именно и поради горното, твърденията за неравноправност на новия договор, свързани с начина на формиране на главницата, са неоснователни. Така наведените доводи са евентуално относими при твърдения за неоснователно разместване на имуществени блага при договора за банков кредит от 2008 год., но не и при последващо сключения такъв.

Постановеното разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди.

3

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА „ разпореждане № 1312/11.01.2023 год. на ВРС – 26-ти, постановено по ч.гр.д. № 129/2013 год., с което е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, на осн. чл.417 от ГПК в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260 срещу А. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на следните суми: сумата от 140 217.10 лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит HL 71027/17.03.2015 г., сумата от 13930.89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 08.09.2022 г., 6796.61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 04.01.2023 г., сумата от 201.50 лева, представляваща дължими такси за периода от 12.05.2022 г. до 04.01.2023 г., сумата от 120 лева, представляваща нотариални такси за периода от 24.08.2022 г.до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, съдебноделоводни разноски в общ размер н а сумата от 9311,90 лева, от които: 3025,32 лева – дължима държавна такса и 6286,58 лева – адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4