Определение № 723 от 08.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Ловеч, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500461 по описа за 2025 година Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 1673/30.06.2025 г., по ч.гр.д. № 702/2025 г. на РС Ловеч в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против М. П. В. е отхвърлено за следните суми: 54,49 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.03.2024 г., 312,82 лева – обезщетение за забава за периода от 16.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до погрешна интерпретация от районния съд на уговорките в договора относно договорната лихва, с оглед на която е изграден извод за противоречието им с чл. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, като се поддържа, че същата разпоредба изисква да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, а не всички разходи като негова компонента, или означаване на математическия алгоритъм, по който подлежи на изчисляване. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение и за отхвърлените по заявлението суми, вкл. за разноските в настоящето производство.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 02.07.2025 г., а частната жалба е подадена на 03.07.2025 г., видно от разпечатките на ССЕВ. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че със заявлението, по което е 1 образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1500 лева – главница, 54,49 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.03.2024 г., 312,82 лева – обезщетение за забава за периода от 16.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. В обстоятелствената част на заявлението е посочено: че вземанията произтичат от договор за кредит № 31****/19.12.2022 г. сключен между заемателя М. П. В. и заемодателя „ЮтеКредит България“ ЕООД в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит; че след получаване на заетата сума, заемателят не е изпълнил задължението си да я върне със съответната лихва, в сроковете на погасителния план по договора; че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2024 г. и подписано Приложение № 1/23.08.2024 г., вземанията срещу длъжника по договора за кредит са прехвърлени от „ЮтеКредит България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че при сключване на договора за кредит не са спазени изискванията на чл. 11 ал.

1, т.7-12 и т. 20 ЗПК, доколкото в него (и в приложения европейски формуляр) не е означено какви са компонентите на общите разходи, които са взети предвид при формиране на установения ГПР от 52 %. Районният съд изградил краен извод за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11 ал.

1, т. 10 ЗПК, с оглед на което издал заповед за изпълнения единствено за нея, като за останалите суми е отхвърлил заявлението.

От правна страна съдът приема следното:

Заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Проверка в очертания обхват е извършена от районния съд, който квалифицирайки съответствие уговорки като противоречащи на конкретната разпоредба от закона (чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК), счел договора за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК и въз основа на това приел за дължима чистата сума – в случая предоставеният на кредитополучателя заем от 1500 лв. Изводът на районния съд за противоречие с чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК на уговорката от договора, установяваща годишния процент на разходите, е изграден при вярна нейна интерпретация и в съответствие с чл. 19 ЗПК, дефиниращ ГПР като процентно отношение на общите разходи по кредита за потребителя от общия размер на предоставения кредит. Констатацията на районния съд за липса в договора и стандартния европейски формуляр на информация за конкретните компоненти, които формират общите разходи, взети предвид при формиране на установения ГПР от 52 %. Изводът за дължимото тяхно конкретно означение следва както от чл. 19 ЗПК, така и от § 1. от ДР на ЗПК. В този смисъл уговорката, установяваща ГПР от 52 % без означение на методиката и компонентите, при които се формира, противоречи на чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК.

При недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). В този смисъл заявлението следва да се уважи само за главницата, равняваща се на чистата 2 сума по кредита (1500 лв.), в какъвто предел то е удовлетворено от районния съд, с издаване на заповедта за изпълнение.

По изложените съображения разпореждането на районния съд е правилно в обжалваната му част и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1673/30.06.2025 г., по ч.гр.д. № 702/2025 г. на РС Ловеч в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против М. П. В. е отхвърлено за следните суми: 54,49 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.03.2024 г., 312,82 лева – обезщетение за забава за периода от 16.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за присъждане на разноските по делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3