Определение № 739 от 20.10.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. Габрово, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Косева

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500462 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба от В. Е. П., чрез адв. Р. Н., срещу определение №557/ 05.08.2026г. по гр. д. № 862/2026г. на РС- Севлиево, с което исковата молба е върната поради недопустимост на предявеният самостоятелно иск за прогласяване на собствения на ищцата отказ от наследство на осн. чл. 130 ГПК и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се излага несъгласие с изводите на съда, че ищцата не може да предяви самостоятелен иск за прогласяване нищожността на отказа си от наследство, тъй като разполага с други процесуални възможности за това- а именно: иск за делба или възражение за нищожност на отказа. Сочи, че не може да заведе иск за делба при наличен отказ от наследство от нейна страна, тъй като такъв иск отново ще се окаже недопустим и производството по него ще бъде прекратено и няма как без наличие на висящо съдебно производство срещу нея от страна на другите наследници да предяви възражение за нищожност на отказа и от наследство, а такова производство не е образувано и такъв иск не е завеждан. Твърди, че единственият възможен начин да се опита да възстанови наследствените си права от наследството на своя наследодател, е да предяви самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на отказа й от наследство и е налице изключението визирано в Постановление № 7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС- че не разполага с друг иск, с който да търси отмяната на отказа от наследство.

Претендира се обжалваното определение да се отмени да се продължат съдопроизводствените действия.

С обжалваното определение районният съд е приел, че така предявения самостоятелен иск за прогласяване на собствения на ищцата отказ от 1 наследство е недопустим. Изложил е съображения, че: правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявеният установителен иск; съгласно константната и непротиворечива съдебна практика, за установяване на приемане на наследство или на нищожността на заявен отказ, е недопустим отделен иск; ищцата не попада в изключението визирано в Постановление № 7 от 28.XI.1973г. на Пленума на ВС- да е наследник, който не разполага с друг иск, тъй като разполага както с иск за делба/собственост и др. за това имущество, така и с възражение.

Обжалваното определение на РС- Севлиево е правилно.

В настоящият случай искът с правно основание чл.124 ал.4 ГПК във връзка с чл.26 ал.2 ЗЗД, за обявяване нищожност на отказ от наследство, извършен от ищцата В. П., е предявен от нея в самостоятелно производство, а не заедно с иск, който обуславя /напр. за делба, за собственост/.

Доколкото искът с правно основание чл.124 ал.4 ГПК във връзка с чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД за обявяване нищожност на отказ от наследство е предявен в самостоятелно производство, съгласно т. 3д от ППВС № 7/1973г., същият е недопустим, тъй като: Нищожният отказ не произвежда никакво действие и отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск- вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността. Такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа.

Исковете за прогласяване нищожността на вписаните откази от наследство могат да бъдат предявени като инцидентни установителни искове в производство по предявени искове за собственост, делба, съгласно чл.212 ГПК, като липсват пречки иск относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, да бъде предявен и по- рано от преклузивния срок, а именно заедно с исковата молба. А при направеното възражение, че даден съделител не е приел наследството или сам се е отказал от него, може да се слуша противно възражение, че е налице приемане или пък че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е извършено приемане.

Както правилно е посочил РС- Севлиево, след като в уточнителната молба ищцата поддържа, че иска да „възстанови наследствени права“ върху имущество на наследодателя си, същата разполага, както с иск за делба/собственост и др. за това имущество, така и с възражение.

Предвид изложеното неоснователно е възражението в частната жалба, че е налице изключението визирано в Постановление № 7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС- че ищцата не разполага с друг иск, с който да търси отмяната на отказа от наследство.

На основание гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №557/05.08.2026г. по гр. д. № 862/2026г. по описа на РС- Севлиево.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3