Определение № 310 от 09.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Шумен, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500173 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ ......“ ЕООД гр. София, ЕИК ......., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.С.К. срещу разпореждане № 330/03.04.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100196 по описа за 2024 година на РС – Велики Преслав, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците Х. Р.

М. и Р. Х. Х., и двамата от с. ....., общ. Велики Преслав само за вземанията за главница в размер на 1312.50 лева до пълния предявен размер от 2606.27лева.

Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е направил прихващане на платени суми от остатъчната неизплатена главница, тъй като е заключил, че са налице нищожни клаузи на договора. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същият е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила.

Сочи, че предвид действителността на уговорените между страните задължения, съдът неоснователно и неправилно е направил прихващане от дължимата главница. Закупените пакети допълнителни услуги действително представляват услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършват по повод на договора за кредит в полза на друго лице – кредитополучателя и, предвид естеството им, дължимото за тях възнаграждение е напълно съвместимо с нормите на обществения морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения, още повече, че ответникът е ползвал същите. Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Предвид изложеното, моли въззивният съд да отмени 1 разпореждането и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания, претендирани със заявлението, като е посочил изрично, че не обжалва разпореждането в частта, касаеща неплатени възнаграждения за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери същата за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20243610100196 по описа за 2024 година на РС – Велики Преслав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ ......“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление – град София, бул.“......“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч. управители, чрез юрисконсулт И.Т.Т., с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК солидарно срещу длъжниците Х. Р. М. с ЕГН ********** и Р. Х.

Х. с ЕГН **********, и двамата от с. ......, общ. Велики Преслав за сумите, както следва:

2606.27 лева - главница; 552.87 лева – договорно възнаграждение за периода 25.02.2021г. до 03.09.2021г., 612.45 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 1225.05 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.07.2020г.; 51.78 лева – законна лихва, дължима от 03.09.2021г. до 27.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда, до окончателното плащане, както и разноски в размер на 110.97 лева - заплатена държавна такса, 180 лева – юрисконсултско възнаграждение и 80 лева за подготовка на документи. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 30040752708 от 20.11.2019г.;

Предвид твърдяното от заявителя плащане на 14 месечни вноски по договора от длъжниците преди изпадането им в забава, с разпореждане № 314/29.03.2024г., първоинстанционния съд е оставил без движение заявлението, като е дал на заявителя тридневен срок, в който да уточни претенциите си, като конкретизира за частичното, респ. пълното погасяване на кои вземания по пера (главница, договорно възнаграждение, пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземанията и др.) са разнесени изплатените от длъжниците погасителни вноски, както и да уточни върху кои суми е начислено претендираното договорно възнаграждение и законна лихва - само върху главницата и/или върху други суми.

С оглед направените уточнения от заявителя в даденият му срок, с обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: за горницата над 1293.77 лева до пълния претендиран размер от 2606.27лева – главница по договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 30040752708 от 20.11.2019г.; за сумата от 612.45 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; за сумата от 1225.05 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 2 сумата от 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 25.07.2020г.; за горницата над 32.74 лева до пълния претендиран размер от 51.78 лева – законна лихва, дължима от 03.09.2021г. до 27.03.2024г., както и за сумите в размер на 73.97 лева, представляваща разликата между претендираната и присъдена държавна такса и в размер на 130 лева, представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение. В останалата част заявлението е уважено и на заявителя е издадена Заповед № 112/03.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1293.77 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 30040752708 от 20.11.2019г.; 552.87 лева – договорна лихва, начислена за периода от 25.02.2021г. до 03.09.2021г.; 32.74 лева – законна лихва, дължима от 03.09.2021г. до 27.03.2024г., както и за сумата от 87 лева – разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 37 лева и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли част от заявлението, първоинстанционният съд е приел, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, съответно нищожна, по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Първата, включваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и втората, предвиждаща възможност за потребителя да променя погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, посочени в общите условия.

Посочил е, че нито една от тези услуги не предоставя преференции, които да обосновават исканото възнаграждение в размер на 3150 лева при отпуснат кредит в размер на 3500 лева.

Отделно от това е приел, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, поради което са недължими. С оглед констатираната нищожност на клаузите за допълнителни услуги е приел, че платеното по тях от длъжниците до подаване на заявлението, в размер на 1312.50 лева, като недължимо, платено по неравноправни (нищожни) клаузи, следва да бъде отнесено за погасяване на главницата, като длъжниците остава да дължат главница в размер на 1293.77 лева. По същите съображения за нищожност, поради неравноправност на клаузата за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземането е приел, че претендираната сума в размер на 500 лева не е дължима.

С оглед приетата нищожност на клаузите за допълнителни услуги, съразмерно е отхвърлил и заявлението за претендираната законна лихва за забава за горницата над 32.74 лева или за сумата от 19.05 лева – представляваща начислена законна лихва върху възнаграждението за допълнителните услуги.

Жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърля претенцията за главница за горницата над 1293.77 лева до пълния претендиран размер от 2606.27 лева, или за сумата от 1312.50 лева - главница.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд, поради следното:

3

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният договор между длъжниците и „ПРОФИ КРЕДИТ ......” ЕООД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.

64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята им са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В процесния договор е уговорено заплащането на възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги, в размер на 1050 лева за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 2100 лева за закупена услуга „Флекси“, което съгласно погасителния план следва да бъде заплащано по 87.50 лева месечно за целия срок на договора за потребителски кредит – 36 месеца.

Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставените му пакети от допълнителни услуги, в общ размер на 3150 лева се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона, предвид предоставената в заем сума в размер на 3500 лева. Уговореното заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от потребителя е за право на приоритетно разглеждане на документите за отпускане на кредит и възможност да променя погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания. На първо място услугата разглеждане на документи и отпускане на кредит, макар и 4 приоритетно, е част от процедурата по сключване на договора за кредит и не следва да се дължи възнаграждение за това, а възможността за промяна на погасителния план е последваща услуга, която не е предоставена към момента на сключване на договора и по нея също не следва да бъде заплащано възнаграждение, тъй като не е ясно дали изобщо услугата ще бъде ползвана. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Така уговорената цена за пакетите от допълнителни услуги по същество е за действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забрана да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Чрез отделно начисляване на такси за допълнителни услуги, се цели и заобикаляне на разпоредбата на чл.