Решение № 252 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20245330200029 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-004049 от 12.05.2021г. на М.В.М., на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив с което на П. Л. П. от с.****, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. В обжалваното НП е посочено, че на основание Наредба № Iз-2539 ог 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 6 точки.

С жалба от 06.12.2023г. се прави искане за отмяна на НП изцяло поради неговата незаконосъобразност и неправилност, както и постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните норми. С жалбата се представя твърдение за невръчено НП, както и за получаване препис от него в деловодството на сектор ПП при ОДМВР Пловдив. Оспорва се положения подпис в разписката за получаване препис от НП. Оспорва се компетентността на АНО издал обжалваното НП, както и на актосъставителят. Прави се искане за присъждане на разноски.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото представя писмена молбастановище с което счита жалбата за недопустима, поради редовно връчване 1 на НП на 20.05.2021г. Представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и прави искане за неговото потвърждаване. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят П. Л. П. е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ****, категории В M АМ и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.

Съгласно представената справка за нарушител/водач, за нарушения на ЗДвП по отношение на жалбоподателя П. имаме 13 влезли в сила наказателни постановления, включително и наказателно постановление № 21-1030-004049 от 12.05.2021г. на П. Л. П. от с.П., ЕГН **********.

Съгласно приложеното по делото НП, препис от него е получено от жалбоподателя П. на 20.05.2021г.

С жалба от 06.12.2023г. до РС Пловдив е обжалвано издаденото наказателно постановление № 21-1030-004049 от 12.05.2021г.

Разпитан в съдебно заседание като свидетел Д. П. К. потвърди авторството на съставения АУАН против жалбоподателя. Свидетелят заяви че лично е установил нарушението по ЗДвП извършено от жалбоподателя, както и спрямо същото лице е съставял и други актове за нарушения по ЗДвП.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за 2 съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд , достигна до следните правни изводи:

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено от Началник група при сектор ПП на ОДМВР Пловдив който, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи приета по делото, във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП е в правомощия да издава НП при установени административни нарушения по ЗДвП.

АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността **** и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административните санкции спрямо жалбоподателя П. П.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в седмодневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Какво в АУАН, така и в НП съдът намира че правилно е посочено лицето което е нарушило правилата за движение, МПС, както и мястото и времето на извършване на нарушението, и които обстоятелства реално не се оспорват от страна на жалбоподателят.

Във връзка с така изложеното съдът намира че при съставянето на АУАН не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице компетентно за това, в присъствието на още едно лице – посочено с три имена и адрес, достатъчни за неговата индивидуализация, което лице е било очевидец, присъствал при установяване 3 на нарушението и което обстоятелство е надлежно отразено в акта.

Актосъставителят и посочения като свидетел Г.В.М. са полицейски служители, на длъжност **** в сектор ПП при ОДМВР Пловдив. Съгласно трайно установената съдебна практика, при установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на установяване на нарушение. Изложеното е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП която гласи, че свидетел по акта може да бъде и служебно лице.

Ето защо съдът намира че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила и които да са съществени, поради което намира издаденото НП като законосъобразно.

За да бъде ангажирана административно наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения държавен ред и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При така установено от фактическа страна и на основание приетите по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят П. П. виновно е нарушил разпоредбата по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като при управление на МПС – товарен автомобил Пежо Боксер с рег. № РВ5166КМ не е изпълнил задълженията си а именно, да го управлява използвайки обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Наложеното наказание от страна на АНО съответстват на разпоредбите на чл.183, ал.4 от ЗДвП, както и (е наложената глоба е с фиксиран /абсолютен/ размер и не подлежи на изменение в насока намаляване.

По отношение на контролните точки посочени че се отнемат в издаденото НП съдът намира, че следва да посочи следното: Съгласно константната съдебна практика отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, поради което и отнемането им не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно - отчетен характер. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки настъпва по силата на закона, като последица от извършването на определено по вид нарушение на ЗДвП, и то след като извършването на нарушението е установено със стабилен акт влязло в сила НП.

С оглед изложеното, както и при така установеното по делото, съдът намира, че АНО правилно е посочил в издаденото НП отнемане на 6 контролни точки за извършено нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има 4 въззиваемата стара, която не прави такова искане поради което и съдът не дължи произнасяне с настоящето решение.

Във връзка с изложеното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-004049 от 12.05.2021г. на М.В.М., на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив с което на П. Л. П. от с.****, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5