Решение № 153 от 30.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Казанлък, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20245510201324 по описа за 2024 година Производството е по реда чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от Т. Х. А. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №24-0284-001786 от 24.09.2024г. на Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок един месец, за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че изложеното в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП) не съответстват на обективната действителност. Излагат се доводи за това, че административнонаказващия орган не е изяснил всички факти и обстоятелства, и не е установил безспорно, че жалбоподателката е осъществила вмененото участие в ПТП, което да е предизвикала. Релевира се д о в од за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав.

Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно, незаконосъобразно и недоказано.

В съдебно заседание същата не се явява лично, но жалбата й се поддържа от адв. С. Б., който моли съда да отмени НП и излага допълни аргументи за основателността на депозираната въззивна жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. изпраща представител само в едно от съдебните заседания по делото. В писмено становище на гл. юрискносулт М.А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност, в случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

Полицейските служители от ОД на МВР – Стара Загора, РУКАЗАНЛЪК К. Т. К. и Н. С. Х. били изпратени от дежурния по сигнал за настъпило ПТП в гр.*, по ул.“*“, на кръстовището с ул.“*“. Те отишли на мястото на инцидента. Там ги посрещнал св. Е. Г. М., който обяснил, че пътувал по ул.“*“ посока север от „*“ към стадиона. На кръстовището с ул.“*“ предприел завой наляво, като докато изчаквал, жалбоподателката, която идвала насреща влязла в неговото платно, въпреки знака за еднопосочно движение, ударила го и избягала. Полицейските служители направили служебна справка и установили, че лекия автомобил е собственост на Г.К.Р. от гр.*, но се управлявал от съпругата му - жалбоподателката А. и тя следва да отиде на мястото на инцидента. Жалбоподателката Т. Х. А. пристигнала на мястото, което й било указано от полицейските служители – стадиона, и след като я информирали за възникналия инцидент, същата останала изненадана и заявила, че не е усетила да е ударила някого.

На жалбоподателката Т. Х. А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №1325670, за това, че на 19.07.2024г. в 17.50 часа в гр.*, по ул.“*“ в посока север-юг, управлявала лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ ** **** **, собственост на Г.К.Р. от гр.* и като участник в ПТП нарушила задълженията си и го напуснала при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, като не уведомила службата за контрол, както и не изпълнила указанията й. Така описаното в акта било квалифицирано като нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.

На датата на съставянето му 19.07.24г. актът бил предявен и подписан от нарушителя, като в него било вписано ръкописно, че нарушителят има възражения по акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН – на 23.07.2024г., жалбоподателката подала възражение против съставения АУАН, с което възразила против изложеното в обстоятелствената част на акта и посочила конкретни съображения за това. Във връзка с това ПИ в група "ПК" изготвил Справка относно извършена проверка по преписка с вх. №2840002 27453/23.07.2024г. по описа на РУ-Казанлък, в която е посочено, че в резултат от извършена проверка по повод възраженията се установило, че АУАН е обоснован и законосъобразен, поради което следва да бъде издадено НП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и приел, че водачът – жалбоподателката Т. Х. А. е извършила следното : "На 19.07.2024г. в 17.50 часа в гр.*, по ул.“*“ в посока север-юг, управлявала лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ ** **** **, собственост на Г.К.Р. от гр.* и като участник в ПТП нарушава задълженията си и го напуска при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, като не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.“, като е приел, че с това виновно е нарушила чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й наложил административно наказание "глоба" в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок един месец.

На същия ден /19.07.2024г./ бил съставен протокол за ПТП № 1935441, в който било посочено, че по автомобила, управляван от жалбоподателката Т. Х. А. били причинени следните видими щети:

"деформация в задна дясна страна“, а по автомобила на св. Е. Г. М. били причинени следните видими щети : „деформация в задна дясна част на МПС“.

Протоколът бил подписан от жалбоподателката и св. М..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че описанието на нарушението, вменено на жалбоподателката и обстоятелствата, при които то е било извършено, почива само на обясненията, дадени от водача на "пострадалия" автомобил-св. Е. Г. М. и неговата спътничка. Полицейските служители -свидетелите К. Т. К. и Н. С. Х., пристигнали на мястото на инцидента, не са очевидци на процесния случай. В показанията си те възпроизвеждат информацията, получена от св. М.. От показанията на разпитаната свидетелка П. Г. К. - свекърва на А., която е пътувала в автомобила на жалбоподателката по време на процесния инцидент, става ясно, че на улицата е имало спряна кола и едни хора започнали да ръкомахат, че били навлезнали в насрещното, като и снаха й бързала да се изтегли. Тя стояла на задната седалка и нищо не била усетила. Не била усетила съприкосновение между двата автомобила. Когато задминавали другата кола не усетила да са докоснали другата кола.

Жалбоподателката от своя страна не отрича, че на този ден 19.07.24г. е управлявала процесния лек автомобил, но заявява, че не е извършила вмененото й нарушение, че не е усетила да е предизвикала ПТП. Както вече бе споменато по-горе, това тя е заявила и след като е пристигнала на мястото на инцидента.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство Съдебно-автотехническа експертиза от 19.03.25г., по която вещото лице дава заключение, че нанесените по двата автомобила щети не съвпадат по височина, начин на получаване и вид, че не е възможно да се твърди, че уврежданията на лек автомобил "**" с рег. № ** **** ** са причинени от управляваното от жалбоподателката МПС „* *“ с рег.

3

№ ** **** **, както и че експертизата не е в състояние да установи със сигурност и значителна вероятност, че е имало съприкосновение между двата автомобила. Вещото лице е категорично, че по схемата на ПТП в протокол за ПТП, при лек автомобил *, с тежест около 2 тона, а * с тежест 1,2 тона, ако е имало удар *а ще е изместен и щяло да има подбитости по калника и на * и на *а, като същата не отговаря на действителността. Това се виждало и от описа на заключението на Застрахователното дружество, където са били описани щети по л.а. "**" с рег. № ** **** **. Ако е имало удар това би трябвало да е изписано като счупване и ремонт, а било описано протриване. Но ако двете коли са се движили успоредно, ще има протриване и то доста. Според вещото лице съприкосновение не е възможно. Л.а. "**" бил боядисан и със сменени пружини при неговото замерване. В скицата на полицията не са дадени нито височина на едната, нито на другата кола. Не бил упоменат цола на джантите на двата автомобила. По приложената снимка не можело да се установи цола на гумите на л.а. "**", а размера бил от значение, за да се определи дали е имало удар. Това водело до разлика във височината. Не се знаела и каква е била височината на гумата, за да бъде изчислено с точност. Според него двата автомобила нямат съприкосновение. Единствения вариант, който бил посочил в експертизата - ако са изтървали амортисьорите на л.а. *, при рязко завиване задната част би вървяла направо, но такова съприкосновение не би оставило протриване в тези части на автомобилите. Ако л.а. „* *“ е направил рязък завой може да се получи триене, но не хоризонтално, а вертикално и ще бъде във веждата на калника. Но това било само хипотетично, можело да се допусне само като хипотеза.

Съдът намира, че напълно следва да бъде кредитирана изготвената САТЕ. Експертизата е мотивирана, обоснована и професионално защитена.

По отношение на изготвената АТЕ от 18.02.25г., според която също само в една хипотеза е възможно да има контакт между двата автомобила - на най-изпъкналата част на преден десен калник на л.а. „* *“ със заден десен калник и задна броня отдясно на л.а. "**", съдът не може да стъпи на тази вероятност, дадена от вещото лице, като достоверна, за да приеме, че действително е осъществено ПТП, тъй като в протокола за ПТП и описа на щетите по автомобилите, не са описани щети по преден десен калник на л.а. „* *“, а са констатирани само "деформация в задна дясна страна“ и жалбоподателката не веднъж е потвърдила, вкл. във въззивната жалба, че са от предишен сблъсък.

Съдът даде вяра и на показанията на свидетелката П. Г. К., доколкото същата е присъствала в автомобила на жалбоподателката и е била пряк свидетел на случилото се, въпреки обстоятелството, че изхождат от лице, намиращо се в близки отношения с жалбоподателката, произтичащи от брачната й връзка. Показанията й са непредубедени, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и найвече с изготвената и приета от съда съдебно-автотехническа екпертиза. Ето защо съдът ги възприе като достоверни. В противовес на тези показания са единствено показанията, изходящи от водачът на другия автомобил - св. Е. М., и твърдения за неправомерно поведение от страна на жалбоподателката, които обаче не намират опора в доказателствата по делото. Представените от наказващият орган по искане на съда писмени доказателства – четири броя 4 снимки и протокол ПТП №1935441/19.07.2024 година не допринасят за изясняване на въпроса кой е авторът на соченото нарушение.

Що се отнася до съставения протокол за ПТП съдът счита, че същият няма пречка да бъде кредитиран относно факта на съставянето му и отразеното в него относно леките автомобили, водачите им, и щетите, отразени в протокола, тъй като в тази част лицето, съставило протокола е отразило на практика обстоятелства, които е възприело лично.