Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 17.07.2025, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 34/2025
Вид
Решение № 184
Подписан
17.07.2025
В сила
10.12.2025
Състав
АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Девня, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200034 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от А. Р. А., ЕГН: **********, срещу НП № 24 – 0253 – 000349 / 03. 10. 2024 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от процесуален представител. Поддържа въззивната жалба.

Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява лично и не се представлява от процесуален представител. Депозира 1 писмено становище. Претендира за присъждане прекомерност на такива за другата страна. на разноски, при

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

На 15. 07. 2024 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, Автомагистрала Хемус, възз. А. Р. А. управлявал мотоциклет с ДК№ ****. При движение гумите попаднали във вдлъбнатина на пътното платно, вследствие на което водачът загубил контрол и паднал на прилежащата настилка, получавайки травматични увреждания.

Непосредствено след него се придвижвал свид. М. П. И., който с управляваното от него моторно превозно средство тръгнал с пострадалото лице към специализирано медицинско заведение. Поради затваряне на магистралата вследствие на възникнали в този ден около нея пожари, придвижването им било пренасочено в посока кв. Повеляново на гр. Девня, обл. Варна.

Оттам със специализирани екип и кола на Спешна медицинска помощ, пострадалото лице било транспортирано до МБАЛ Св. Анна АД.

Свид. Ц. О. Й. – служител при ОД – МВР – Варна приел, че въззивникът, като водач на пътно превозно средство, причинил пътнотранспортно произшествие поради движение с несъобразена скорост, в частност със състоянието на пътя, непозволяваща му да спре пред всяко предвидимо препятствие, респективно да намали скоростта и в случай на необходимост да спре когато възникне опасност за движението.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелски показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, 2 обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

За съда не остава съмнение, че въззивникът на 15. 07. 2024 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, Автомагистрала Хемус, управлявал мотоциклет с ДК№ ****, като при придвижването гумите попаднали във вдлъбнатина на пътното платно, вследствие на което водачът загубил контрол и паднал на прилежащата настилка, получавайки травматични увреждания.

Спорен се явява въпроса скоростта на движение била ли е съобразена със състоянието на пътя, позволявала ли е спиране пред всяко предвидимо препятствие, респективно намаляване на скоростта и в случай на необходимост спиране когато възникне опасност за движението.

Действително пътната мрежа в Република България не се характеризира с отлично качество на пътното платно, което следва да се отчита от всеки водач при избора му на скорост на придвижване. Това е въпрос на лична преценка, като в конкретния случай въззивникът е избрал такава, която не му е позволила своевременно нейно намаляване. Отделно пътното платно не е било с натоварен трафик, респективно при придвижване с друга скорост, водачът би имал възможност да избегне преминаването през проблемното 3 място на пътното платно. В този смисъл съдът приема, че е налице обективна и субективна съставомерност, което извежда от кредитирания доказателствен материал, както и от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото наложеното е в строго определен размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно неговото редуциране.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното: не се установиха процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като по безспорен начин в хода на производството се доказа осъществяването на състава на визираното нарушение. Няма законово изискване АУАН да се съставя от служител – очевидец, като е напълно достатъчно да е подписан от един свидетел. Действително добре би било наличието на неизправност да бъде сигнализирана, но липсата на това не освобождава всеки участник в движението от неговите задължения в тази насока. Несъобразяването на въззивника с конкретните пътни условия е довело до настъпване на пътно транспортното произшествие, доколкото при друга скорост вероятно е нямало да се стигне до този резултат. Отговорността в случая е ангажирана поради несъобразена скорост, а не превишаване на разрешена такава, когато същата следва да бъде точно установена, с оглед преценка за съставомерност. В обстоятелствените части на АУАН и НП нарушението е описано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се състои то. Няма задължение за индивидуализиране на материални щети и пострадало лице, доколкото те не са елемент от състава. Правото на защита не е нарушена по никакъв начин, респективно санкционираното лице е имало възможност да организира адекватно защитата си. По – горе съдът изложи мотиви относно маловажност, поради което не следва да ги повтаря, като единствено може да се допълни, че 4 при управление на мотоциклет, водачът следва да е с повишено внимание, предвид нестабилността на този вид моторни превозни средства. Случилото се може да се дължи на моментна разсеяност, но това по никакъв начин не води до отпадане на отговорността.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Предвид горното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24 – 0253 – 000349 / 03. 10. 2024 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на А. Р. А., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./.

ОСЪЖДА А. Р. А., ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция – Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5