Определение № 330 от 29.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. ХАСКОВО, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500187 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по в.ч.гр. д. № 187/2026 г. по описа на Окръжен съд Хасково е образувано по постъпила въззивна частна жалба с вх. № 1397/13.02.2026 г. от Б. И. П. с ЕГН **********, ищец по гр. д. № 820/2025 г. по описа на РС – Свиленград, чрез адв. Д. К.-А. от САК, със съдебен адрес гр. Хасково, ул. „Драгоман“ 14, ет. 2 против Определение № 6/06.01.2026 г. по гр.д. № 820/2025 г. на Районен съд – Свиленград, с което съдът на основание чл. 130 ГПК, е прекратил производството по делото.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение на първоинстанционния съд. Твърди се, че предявеният иск за нищожност на договора не е обвързан със срок и може да бъде предявяван неограничено във времето. Действително наличието на сила на присъдено нещо на влязло в сила арбитражно решение преклудира пререшаването на въпроса относно наличието на вземането, но счита, че не обхваща въпроса относно нищожността на процесния договор. Счита, че арбитражното решение в случая няма обвързващо действие за настоящия първоинстанционен съд поради липса на обективно тъждество между предмета на делата по арбитражното и исковото производство. Исковете по двете производства били предявени на различно основание, първият бил осъдителен, а вторият конститутивен и с различен петитум, като съдът не се бил произнесъл и по един от предявените искове, да се признае по см. на чл. 433 ал. 1 т. 4 от ГПК, че Договор за револвиращ заем № 5000456677 от 22.11.2011 г. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД е подправен, тъй като положения подпис за кредитополучател в договора не бил на посоченото в договора лице, а именно на ищеца Б. И. П. и не бил положен от него.

Недопустимо било съдът да се позовава на нищожни клаузи по несъществуващ договор без да изясни дали договора е подписан от ищеца, който твърди, че не е подписвал договора. С тези и други съображения претендира отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юрисконсулт М. Т. П., в който се навеждат 1 доводи за неоснователност на частната жалба. Твърди, че е имало образувано арбитражно производство, по което е постановено Решение № 221/16.05.2013г. по арб.д. № 221/2013г. по описа на арбитър ад хок Б. Г., по силата на което Б. И. П. е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД посочените в решението суми, представляващи задължения, произтичащи от договор за кредит № 5000456677. От ищеца били предявени искове за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на арбитражно решение № 221/16.05.2013г. по арб.д. № 221/2013г. по описа на арбитър ад хок Б. Г., по които било образувано ТД 525/2025 г. по описа на ВКС, Първо ТО, което било прекратено, поради недопустимост. Срещу определение № 1327/29.04.2025г. по т.д. № 525/2025г. на ВКС, 1 т.о., с била депозирана частна жалба. По нея било образувано в. ч.т.д № 1187/2025 г. по описа на ВКС, І ТО, с определение по което прекратяването на делото поради недопустимост на исковете било потвърдено. Счита " от договор за револвиращ заем (за краткост наречен „ДРЗ"), сключен между „ ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, от една страна и Б. П., в качеството му на кредитополучател (клиент) от друга страна, изрично било упоменато, че неразделна част от настоящия договор са Общи условия, които са предадени при подписването и с които клиентът и солидарният длъжник са се запознала и приели. Не били изложени обстоятелства, че договорът е сключен от лице, действало като представител на ищеца, без да има представителна власт, нито било направено искане за прогласявяне недействителността на договора, поради сключването му чрез мним представител, който е действал от името на ищеца, без да е имал представителна власт.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по искова молба от Б. И. П. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, подадена първоначално пред Районен съд – Харманли. След като всички съдии от този съд са се отвели от разглеждане на спора, с Определение № 989/22.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 897/2025 г. по описа на ОС – Хасково, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Свиленград.

С Разпореждане № 2733/02.12.2025 г. съдът е дал на ищеца съответни указания за поправяне редовността на подадената искова молба. В изпълнение на разпореждането по делото пред РС - Харманли е постъпила молба с вх.рег. № 12050/30.12.2025 г., която заедно с исковата молба е била изпратена на ответника за отговор.

Ищецът Б. И. П. твърди, че на 27.11.2024 г. получил уведомление за наложен запор по изп. дело № 2492 /2015 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Б. Б. с рег.№ 856 по РНК. Твърди, че направил справка и установил, че спрямо него в полза на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист от 26.06.2015 г. по търг. дело № 4339/2015 г. по описа на СГС, TO, VI-20 състав, издаден въз основа на Решение № 221/16.06.2013 г. по арбитражно дело арбитражно дело № 221 /2013 г. на арбитър ad hoc Б. Й.

Г., с което ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата 15 852, 63 лв. главница (при дадени 3 000 лв.), законна лихва от датата на постановяване на арбитражното решение (16.05.2013 г.) до окончателното погасяване на задължението и сумата 897,05 лв. - разноски.

Като основание за постановяване на арбитражното решение и за издаване на изпълнителен лист бил послужил договор за револвиращ заем № 5000456677 от 22.11.2011 г., в който като „клиент“ (кредитополучател) бил вписан ищецът. В момента вземането било прехвърлено с договор за цесия от ответника на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, поради което последното дружество сега било взискател по изпълнителното дело, въпреки че тази цесия не била съобщена надлежно на ищеца и до момента, съгласно чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че подписът, положен върху договора за „клиент“ (кредитополучател), не бил негов и не бил положен от него. Това било установено и с експертна справка по ДП № 225/2014 г. по описа на РУ - Харманли. Ищецът не бил 2 подписвал и приложената към договора декларация от 18.11.2011 г., и никакви други документи във връзка с този договор. Твърди също, че в договора бил вписан и несъществуващ адрес в **, на който той никога не бил пребивавал, като това довело и до връщане на съобщенията по арбитражното производство, което поради това протекло без негово участие. Ищецът никога не бил се съгласявал и с арбитражна клауза или арбитраж ad hok, за който също не бил уведомяван.

Предвид изложеното иска от съда да прогласи, че Договор за револвиращ заем № 5000456677 от 22.11.2011 г. е нищожен поради липса на съгласие.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Ответникът твърди, че спора между страните бил разрешен със сила на пресъдено нещо - с арбитражно решение № 221 от 16.05.2013г. по арб. дело № 221/2013 г. по описа на арбитър Б. Г. С това решение Б. И. П. бил осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД посочените в решението суми, представляващи задължения, произтичащи от договор за кредит № 5000456677 от 22.11.2011г. Твърди, че от ищеца били предявени искове за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на арбитражното решение, по които било образувано ТД № 525/2025 г. по описа на ВКС, I т.о.

Делото било прекратено поради недопустимост на исковете, а определението за прекратяването било потвърдено с определение по ВЧТД № 1187/2025 г. по описа на ВКС, I т.о. В хода на производството пред ВКС било установено, че въз основа на изпратените от ЧСИ Б.ова заверени копия от документи се установявало, че на 09.10.2015г. ищецът получил ПДИ, с приложен изпълнителния лист, издаден въз основа на арбитражното решение, а на гърба на изпълнителния лист били направени отбелязвания за постъпили плащания в полза на взискателя за удовлетворяване на вземането в периода 2016г. - 2019г. Направен бил извод, че ищецът узнал за арбитражното решение на 09.10.2015г., когато му била връчена ПДИ, но не по-късно от началото на периода, през който са удостоверени на гърба на издадения въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист плащанията на дълга по изпълнителното дело като е знаел и могъл още преди 10 години да предприеме процесуални действия за защита на своите права, ако и тогава е смятал, че не е подписал процесния договор за кредит. Ответникът прави и възражение, че спорът не е подведомствен на съда, поради наличие на арбитражна клауза в Общите условия към процесния договор. Твърди, че в чл. 13.1. от Общите условия била уредена арбитражна клауза, според която „всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който и да е от посочените по-долу арбитри.“.

Твърди, че към датата на сключване на процесния договор нямало законово изискване за подписване на Общите условия към договора, като достатъчно било приемането им чрез подписване на основния договор или нарочен документ. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че всички подписани от него документи - договорът за кредит, обратните разписки за връчване на поканата за доброволно изпълнение и за прехвърлянето на вземането и останалите изпратени му съобщения – не били подписани от него. С тези и други съображения, моли съдът да потвърди процесното определение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на съдебно –деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № 6/06.01.2026 г. по гр.д. № 820/2025 г. РС – Свиленград, на основание чл. 130 ГПК е прекратил производството по делото със следните съображения:

Съдът е приел, че е налице влязло в сила арбитражно решение, с което спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо. Арбитражното решение е окончателно стабилизирано като необжалваемо с Определение № 1980/25.06.2025 г. по ч.т.д.

№ 1187/2025 г. на ВКС, I т.о., с което е потвърдено Определение № 1327/29.04.2025г. по търг. дело № 525/2025 г. на ВСК, I т.о. С последното било прието, че с арбитражно решение № 221 3 от 16.05.2013г. по арб. дело № 221/2013г. по описа на арбитър Б. Г. ищецът Б. И. П. е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата 15 852, 63 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и 80,00 лв. – разноски и 765,05 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Приел е, че както е констатирал и ВКС, на 09.10.2015г. е започнал да тече предвидения в чл.48, ал.1 от ЗМТА (сега Закон за арбитража - загл. изм. с ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) тримесечен срок, от който е обусловена допустимостта на иска по чл.47 от ЗМТА. Прието е, че към датата на подаване пред ВКС на исковата молба по чл.47 от ЗМТА – 11.02.2025г. този срок е изтекъл, поради което предявените искове за прогласяване нищожността на арбитражното решение, евентуално – за отмяната му, са недопустими.

Съдът е приел, че действително по делото не е било представено горепесоченото арбитражно решение, нито от представените съдебни актове (определения на ВКС) и изпълнителен лист било видно, че вземанията на ответника произтичат от процесния договор за Договор за револвиращ заем № 5000456677 от 22.11.2011 г., като независимо от това е приел това обстоятелство за безспорно между страните. Счита,че била налице абсолютна отрицателна предпоставка (процесуална пречка) за съществуване на правото на иск за ищеца, поради което предявените от него искове били недопустими поради което е прекратил производството по делото.