Решение № 1239 от 25.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. София, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000501268 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца С. Г. Б., подадена срещу решението на Кюстендилския окръжен съд. Гражданско отделение, 1 състав, постановено на 02.09.2020 г. по гр. дело 100/2018 г., с което искът на жалбоподателя за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е бил отхвърлен.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че окръжният съд неправилно е приел, че не са налице изискуемите законови предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците. В жалбата подробно се разказват обстоятелствата относно възникналите между страните взаимоотношения по повод извършване на строителни работи в имот, съседен на притежавания от ищеца и нанесените на имота вреди. Поддържа се, че състоянието на имота, собственост на жалбоподателя, преди и след извършване на строителството, е установено както от свидетелските показания, така и от заключението на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза. Твърди се, че договорът за наем, който Б. е сключил с трето за спора лице, не е прекратен и по него ищецът продължава да заплаща обезщетение, тъй като има интерес от запазване на наемното правоотношение.

Оспорват се изводите на окръжния съд, че самият ищец е създал пречки за почистване на имота му. Посочва се, че жалбоподателят се е противопоставял на продължаващото засипване на имота му със строителни отпадъци, за което е сигнализирал различни институции, които са извършили констатации.

1

Твърди се също, че неправилно съдът е приел, че не е доказано, за ищеца да е настъпила вреда, която се намира в причинна връзка с действията на ответниците.

Излагат се съображения, че нотариалната покана, изпратена до ответника Х., не е писана от юрист, поради което съдържа неточности относно датата на наемния договор и срока на действие на този договор, както и че ищецът е заплащал не обезщетение за предсрочното му прекратяване, а неустойки за неизпълнението му. Изразява се становище, че тази нотариална покана няма правно значение, а реално покана е отправена с подаване на исковата молба, поради което съдът не може да се произнася по претенции /като тези в нотариалната покана/, с които не е бил сезиран. Поддържа се, че предявената с исковата молба претенция не е за обезщетение за ползване, а за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Според жалбоподателя, недопустимо е съдът да прави извод, че възниква въпросът, поради каква причина е продължил да заплаща неустойка до и включително за месец януари 2018 г. само въз основа на поканата и договора за наем. Излагат се доводи, че създалите се „известни съмнения“ за съда не са достатъчни, за да се направи извод за компрометиране на пълното доказване на възникналите между ищеца и наемателя конкретни отношения, съответно и конкретните вреди, настъпили за наемодателя от непредаване на държането на имота.

Оспорва се и преценката на съда, че ищецът наемодател доброволно и без основание е продължил да заплаща неустойка, наместо да се позове на хипотезата на чл.89 от ЗЗД и да се освободи от задълженията си по договора за наем. Поддържа се, че заплащането на неустойка намалява патримониума на ищеца, което представлява за него имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска изцяло.

Въззиваемите ответници А. М. Х., М.Б. Д.–Х., А. Д. А., З. И. А. и „М и З СТРОЙ“ ООД не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пред настоящата инстнация процесуалният им представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Освен въззивна жалба, ищецът С. Г. Б. е подал и частна жалба срещу определението на окръжния съд, постановено про реда на чл.248 от ГПК. В частната жалба се поддържа, че необосновано съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските. Излагат се съображения, че възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от противната страна, може да се прави и в писмена защита, която е продължение на съдебните прения. По същество се поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е съобразено с два критерия: обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес.

И тъй като в случая едни и същи действия са извършвани в полза на всички ответници, 2 присъждане на възнаграждение за всеки от тях поотделно и то в размер, повече от половината от предвидения Наредба № 1/2004 г., е прекомерно.

Иска се отмяна на определението и намаляване на адвокатските възнаграждения. С допълнително заявление е уточнено, че се иска намаляване на възнагражденията така, че общият им брой да е равен на минималния по наредбата.

Срещу частната жалба също не е подаден отговор от ответниците.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Ищецът С.Б. е предявил осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от непозволено увреждане в размер на 25 600 лева. Исковата претенция е насочена срещу всички ответници – солидарно. В исковата молба се твърди, че в резултат от неправомерни действия на ответниците бил увреден недвижим имот, собственост на ищеца до степен, водеща до невъзможност за използването му по предназначение. В резултат от нанесените върху имота вреди ищецът не могъл да изпълни задължението си по договор за наем, сключен с трето лице, поради което бил принуден да заплаща неустойка на наемателя. Заплатената неустойка представлява имуществена вреда за ищеца, поради което той претендира от ответниците заплащане на обезщетение за тази вреда.

С молба от 26.03.3018 гл. /л.81 от първоинстанционното дело/ ищецът е уточнил, че претенцията му е само и единствено за причинените му вреди от заплатената от него неустойка по договора за наем в размер на 25 600 лева, като в това производство не е предявена претенция за причинените физически увреждания на имота.

В съдебно заседание на 31.10.2019 г. ищецът е заявил, че имотът му е бил използван активно и непрекъснато от ответниците от 15.08.2016 г. до 30.04.2017 г., а след това е използван инцидентно за складиране на строителни материали и отпадъци и до момента на заседанието от ответниците не са отстранени уврежданията на имота.

Към исковата молба са приложени:

Нотариален акт № 154/2005 г. с който ищецът е придобил по силата на договор за дарение незастроен недвижим имот, находящ се в гр. София, на ул. „***“, с площ от 853 кв.м.;

Нотариална покана, връчена на А.Х. и А.А. чрез залепване на адресите им.

С тази покана, изпратена на 25.01.2017 г. ищецът Б. е уведомил адресатите, че поради техните противоправни действия имотът, собственост на ищеца е бил увреден и ползването му е станало невъзможно. В поканата е посочено, че на 15.06.2016 г. ищецът е сключил договор за наем с лицето В. Г. С. за срок от 3 години – за ползването 3 на имота като автопаркинг. Поради невъзможност за използването на имота договорът за наем бил прекратен и ищецът бил принуден да заплати 12 000 лева обезщетение на наемателя. С поканата е поискано освобождаване на имота, възстановяване на вратата и оградата и заплащане на 12 400 лева обезщетение за вреди.

В разписките за връчване на поканата е отбелязано, че същите са залепени на 22.03.2016 г., което очевидно представлява техническа грешка на връчителя, но по този въпрос не е направено възражение от ответниците;

Договор за наем, с посочена в него дата на склюването му 18.06.2016 г. По силата на този договор наемодателят С.Б. се е задължил, считано от 01.09.2016 г. да предостави на наемателя В. Г. собствения си недвижим имот, находящ се на ул. „***“ № ** за автопаркинг, за срок от 5 години, при наемна цена 800 лева месечно.

По силата на чл.6 от договора наемодателят се е задължил да предостави на 01.09.2016 г. имота във вид, годен да бъде узаконен и ползван по предназначение. А в чл. 3 и чл.4 е договорено, че при неизпълнение на задълженията на наемодателя, същият е длъжен да заплати на наемателя неустойка в размер двойния размер на наема – 1 600 лева за всеки месец след 01.09.2016 г. до момента на предаване на имота за ползване по предназначение, както и обезщетение за други щети като пропуснати ползи за същия период;

Разписки за заплатена неустойка в размер на 1 600 лева месечно за периода от 05.10.2016 до 01.02.2018 г. включително;

Справка по лице, издадена от Службата по вписванията, от която е видно, че ответниците А.Х., М.Д., А.А. и З.А. са собственици на поземлен имот пл.№ 19, парцел 18, находящ се в гр. София, ул. „***“ № **, както и че същите са учредили право на строеж в полза на „М и З строй“ ООД на 29.09.2016 г.

По делото не се спори, че имотът, в който е извършвано строителство, е съседен на този, който е собственост на ищеца и се намира източно от него, гледано откъм лицето на имотите на ул. „***“.

В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение, че искът е допустим само по отношение на „М и З строй“ ООД, а е недопустим спрямо останалите солидарни ответници. Искът е оспорен като неоснователен. Заявено е, че на ищеца е било заплатено обезщетение за ползване на имота за месеците септември и октомври 2016 г. – общо в размер на 1 600 лева.

Представените от ищеца писмени доказателства са оспорени изцяло „по форма и съдържание“. Конкретно договорът за наем и разписките за заплатени суми за неустойка са оспорени с довода, че тези документи нямат достоверна дата и са съставени с оглед интереса на ищеца за доказване на претенцията му.

4

Към отговора на исковата молба са приложени:

Нотариално заверена декларация от 15.01.2007 г., с която ищецът Б. е дал съгласието си за изграждани на подземни гаражи до страничната регулационна линия на имота на ул. „***“ № **.

Постановление за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 44212/2017 г. на СРП. В това постановление са обсъдени данни, че неизвестен извършител е съставил неистински частен документ от името на С.Б. /цитираната по-горе декларация/. Видно от мотивите на прокурора, не е установено наличие на неистински частен документ. По отношение на ползването на процесния имот е прието, че се касае за гражданскоправен спор.

Разписка от 16.09.2016 г., с която С.Б. е удостоверил получаването на 600 лева „наем“ от А.Х..

Искане за „обещетение“ от 19.09.2016., изпратено от С.Б. до А.Х.., относно навлизане и ползване на незастроен имвот с административен адрес: ул. „***“ № **. С него е поискано заплащане на сумата 1 000 лева за ползването на имота, както и почистването на имота от сторителни отпадъци, земни маси и други боклуци на 19.10.2016 г. Посочено е, че в знак на добронамереност ищецът разрешава ползването на собствения му имот до 19.10.2016 г.

Платежно нареждане от 20.09.2016 г. за превод на сумата 1 000 лева от А.Х. на С.Б. с посочено основание „ползване на имот на ул. „***“.

Заплащането на сумите 600 и 1 000 лева не се оспора, ищецът изрично е посочил в исковата молба, че ги е получил и ги е приспаднал от исковата си претенция.

От ответниците е представено и разрешение за строеж от 12.07.2016 г., с което на А.Х. и А.А. е разрешено построяване на пететажна жилищна сграда в поземления имот на ул. „***“ № **.

За установяване на спорните обстоятелства окръжният съд е допуснал до разпит четирима свидетели.

Свидетелят И. М., разпитан в съдебно заседание на 12.12.2019 г., е заявил, че познава ответниците по повод на работата му като брокер. Знае, че преди да започне строителството, собственик на имота е бил г-н Х., а инвеститор на строежа „М и З строй“. Запознат е и със съседите от трите страни на имота, в който се е извършвало строителството. Когато през 2016 г. започнали строителните работи, имотът на ищеца бил такъв, какъвто е и досега – лятото с храсти, трева и боклуци, а през зимата със сняг. Знае за уговорка, че след приключване на изкопните работи, строителите се задължават да заравнят имота на ищеца. Когато строежът бил „излят“ на „кота нула,“ влезли да заравняват с машините, но ищецът извикал полиция. Свидетелят лично 5 присъствал и бил учуден, че ищецът не разрешава изравняването на имота му. Според свидетеля, имотът на Б. винаги си е бил на „бабуни“, които не се виждат от трева, малки дръвчета и храсти, както е и сега. Нулевият цикъл приключил за около 2-3 месеца и за този период на ищеца му било плащано. След това отношенията се влошили, защото вече не трябвало да се плаща, а Б. поискал още пари и сумата нараствала.