Определение № 2219 от 19.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2219 гр. Пловдив, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501749 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Макроадванс“ АД против Определение №498/12.05.2026г., постановено по гр.д.№2166/25г. по описа на РС гр.Карлово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №90/16.03.2026г. по същото дело, частта за разноските.

Наведат се оплаквания, че разноските следва да останат в тежест на ищеца, тъй като дружеството с поведението си не е дало повод за завеждане на делото.В случай, че съдът прецени, че такива се дължат, моли адвокатското възнаграждение да бъде определено под минималния размер, при съобразяване на практиката на СЕС и на съдебна практика на българските съдилища, според която при определяне на разноските не следва да се съобразява Наредба №1/2004 за адвокатските възнаграждения, а следва да се отчита правната и фактическа сложност на делото, както и вида и количеството труд на защитника. Моли съда да отмени обжалваното определение, като измени постановеното решение в частта за разноските като ги остави в тежест на ищеца, а в случай, че не бъде уважено това искане, да бъде редуциран адвокатския хонорар до размерна минималния, съобразен с практиката на СЕС.

Ответникът по частната жалба – Л. Д. Б. /Ч./ оспорва жалбата като 1 изцяло неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана на същество, жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по искова молба на Л. Д. Б. /Ч./ против „Макроадванс“ АД с искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, поради противоречие със закона – чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

С Решение № 90/16.03.2026г. е уважен предявения иск, като на ищцата са присъдени разноски в размер на 80.60лв заплатена държавна такса в производството и 550лв заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сумата в размер на 630.60лв равняваща се на 322.42 евро.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, които да останат в тежест на ищцата или да бъдат редуцирани. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел от една страна, че не са налице кумулативно предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК, а от друга, че претендираното адвокатско възнаграждение е справедливо, съответстващо на фактическата и правна сложност по делото и обема на оказаната правна помощ.

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанцонния съд правни изводи по следните съображения:

Видно от данните по делото,ответното дружество е поддържало информация в Централния кредитен регистър за съществуване на задължение на ищцата, което обстоятелство поражда реални последици за лицето, спрямо което е отразено задължението, поради което не би могло да се приеме, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска, независимо, че към датата на предявяване на иска не е образувал изпълнително дело и не е бил предприел, действия по принудителното събиране на вземането си. Ето защо доколкото с поведението си ответникът е създал обективна 2 необходимост, ищецът да защити правната си сфера по съдебен ред, то настоящият съдебен състав приема,че не са налице кумулативно предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК, обосноваващи възлагане на разноските в тежест на ищеца.

Касаещо искането за редуциране на адвокатския хонорар до размерна минималния, съобразен с практиката на СЕС, следва да бъде отбелязано, че действително производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в едно съдебно заседание. От друга страна, трудът на адвокатите следва да бъде заплатен адекватно, при съобразяване както с фактическата и правна сложност на делото, така и с вида и количеството свършена работа. В конкретния случай претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева се явява справедливо и адекватно на оказаната правна помощ, поради което не се налага неговото редуциране, допускането на което би довело до обезценяване труда на адвоката.

С оглед гореизложеното, обжалвания акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №498/12.05.2026г., постановено по гр.д.№2166/25г. по описа на РС гр.Карлово

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3