Определение № 1845 от 26.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1845 гр. София, 26.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20238002100317 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. И. , срещу решение № 200/22.06.2022 г. по в. гр. д. № 20213001000668 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260025/26.02.2021 г. по т. д. № 260/2019 г. на Добричкия окръжен съд, касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. И. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на сестра му Б.Д.И.., починала при ПТП на 03.11.2018 г., за разликата над 2500 лв. до присъдената сума от 21 000 лв., ведно със законна лихва за забава от 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните : 1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези 1 доходи и принос в резултат от смъртта му при ПТП; 2. Следва ли да се отчете 50 % и повече съпричиняване на вредите от страна на загиналата при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано - при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата - непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДВП от страна на пострадалата, което нарушение пряко и непосредствено е довело до смъртта й; 3. Обвързан ли е съдът от установения лимит на отговорност в КЗ до 5 000 лв. за по-широкия кръг роднини или има свобода да определя и по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на бабата и дядото на загиналата; От значение ли е за размера на обезщетението на лице от по-далечния кръг наличието на по-близки по степен роднини - майка, баща, брат, които също са предявили по съдебен ред своите претенции; Съществува ли противоречие между разпоредбата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) във връзка с чл. 393а, ал.4 КЗ и приложимото европейско законодателство и съдебна практика; Идентични ли са понятията лимит на отговорност и застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите; 4. Следва ли лицата, принадлежащи към т. нар. „широк кръг“ роднини, да доказват по делото претърпени изключителни вреди, надвишаващи по степен и интензитет обичайните такива, които се търпят в подобна ситуация в съответствие с изискванията на ТР№ 1/2016 г., като задължителна предпоставка за присъждане на обезщетение в тяхна полза.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба К. И. К., представляван от законния си представител И. С. И., чрез процесуалния представител адвокат Р. М. САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, намира следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че на 03.11.2018 г.

2 на път 11-29 от републиканската пътна мрежа, свързващ гр. ......... и гр. Д., на 700м. преди с. ......., при управление на л.а. “Мазда“ с рег. № ......., Д.Р.М. нарушила правилата за движение по пътищата като по непредпазливост причинила смъртта на Б.Д.И... Установено е, че пострадалата е сестра на ищеца, че гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника, както и че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на същия за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за понесените от него морални болки и страдания от загубата на сестра му. Посочено е, че съгласно заключението на СПЕ травмата на ищеца не е отшумяла, активира се на моменти и води до негативни емоционални преживявания; налице са интензивни смущаващи спомени, сякаш събитието се повтаря отново, психологически дистрес при излагане на външни и вътрешни стимули, които символизират или наподобяват с нещо травматичното събитие; това предизвиква у ищеца уплаха, неспособност да изпитва щастие и любов, повишена бдителност, нарушения на концентрацията на вниманието и смущения на съня; наблюдават се емоционални преживявания от тревожно депресивния регистър.

Констатирано е от събраните гласни доказателства, че починалата и ищецът имали помежду си изградена много силна връзка - тя се е грижела за своя брат преимуществено още от бебе, водела го винаги със себе си по разходки, на училище, на детската площадка, в парка и на екскурзии; купувала му играчки, дрешки, гледали филми заедно; когато си счупил ръката, тя влязла като придружител в болницата, защото майка им била болна по същото време; преимуществено тя водела и вземала К. от училище; след катастрофата К. станал мълчалив и затворен и много се променил като преди бил жизнерадостно дете и играел усмихнат с приятелите си, а след смъртта на сестра си развалил успеха си в училище, сънувал кошмари, бил неспокоен; и до сега продължавал да е затворен, обезверен, често плачел; вече не посещавал извънкласни мероприятия, тъй като и средствата за това не стигали. Посочено е, че в доклада на социалната институция се потвърждава наличието на дълбока емоционална привързаност между К. и загиналата му сестра, която е полагала грижи за него от найранната му възраст, негативните последици в живота на детето от тази загуба, продължаващата у него тъга при спомена за нея и нежеланието му да води разговор, напомнящ му за Б.. Съдът е приел, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв. като е съобразил младата възраст на ищеца, доказаната по делото дълбока емоционална и трайна връзка с пострадалата, внезапността на загубата, промяната в психическото състояние на ищеца в резултат на тази загуба, негативното й отражение в личния и социалния му живот, продължителността на негативните емоции, както и степента му на възстановяване. Съобразил е икономическата конюнктура в страна през 2018 г., размера на МРЗ от 510лв., прага на социалните плащания и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през 3 съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Приел е за неоснователно възражението на застрахователя, че обезщетението в този случай не може да надвишава въведения от законодателя лимит от 5 000лв., тъй като разпоредбата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в чл.

1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“. Изложени са съображения, че в чл. 9, ал. 1 на Директивата са предвидени минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С - 277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е помалка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Прието е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, обуславящо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – в хипотезата, когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Посочено е, че загиналата Б. е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан като медицинският експерт е категоричен, че ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, въпреки високата скорост на движение на автомобила, непосредствено преди удара в дървото, би се стигнало до получаване на травматични увреждания, но леталният изход не би настъпил. Посочено е, че доколкото законът и съдебната практика дават превес на отговорността на водача на МПС при настъпило ПТП и неговото виновно поведение, размерът на съпричиняването е определен на 30 %.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост, въззивният съд е изложил подробни съображения, които напълно съответстват, на дадените задължителни указания относно изясняването и прилагането на принципа на справедливост в ППВС 4/68 при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. В съответствие с 4 практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение. При това следва да се отбележи, че детайлен анализ на всяко едно от тези обстоятелства или само на някои от тях е необходим само ако е налице оспорване значението на конкретни обстоятелства за определяне на обезщетението, а в случая подобно оспорване не е налице.

Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване и по втория, поставен в изложението правен въпрос. Трайно и последователно ВКС приема в своята практика, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина; принос е налице, когато с противоправното си поведение пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици; необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем; при определяне степента на съпричиняване следва да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на произшествието, при отчитане и на обстоятелството, че отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на останалите участници в движението. С тази практика на ВКС въззивният съд се е съобразил.