Решение № 260293 от 08.09.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №260293 гр. Пловдив, 08.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя

Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело

№ 12388 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от

Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 против К.Г.П. ЕГН:**********, с посочен адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 166.15 лв. (сто шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки), представляваща неизпълнени задължения по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 19.08.2016 г. и

Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* 17.10.2016 г., за която сума са издадени фактура № **********/05.11.2016 г. на стойност 52,89 лв. – лизингова вноска, такси и услуги, фактура №

**********/05.12.2016 г. на стойност 22,98 лв. – лизингова вноска и абонаментна такса и фактура № **********/05.02.2017 г. на стойност 52,47 лв. – неустойка и 37,81 лв.- лизингови вноски, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 26.11.2018 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18728/2018 г. по описа на ПРС.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът сочи, че е сключил с ответника Договор за мобилни услуги № ******** и Договор за лизинг от 19.08.2016 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********и мобилно устройство Telenor М200 Black.

Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 45,77 лв. с вкл. ДДС.

За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 1,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. На 17.10.2016 г. е подписано между страните и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ******* от 17.10.2016 г., съгласно което за мобилен номер **********влиза в сила нов абонаментен план. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и мобилни устройства се прилагат следните условия, а именно: за номер **********- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 6********** от 19.08.2016 г., изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********** от 17.10.2016 г. - мобилно устройство Telenor М200 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 19.08.2016 г.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г.: фактура № **********/05.11.2016 г., фактура № **********/05.12.2016 г. и фактура № **********/05.02.2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

Фактура № **********/05.11.2016 г. е издадена за отчетния период 05/10/2016- 04/11/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 23,11 лв., еднократна такса 8,33 лв., както и ползвани услуги 14,97 лв. (мобилен интернет 14,97 лв.), които са в общ размер на 46,41 лв. без ДДС - 55,69 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Telenor М200 Black - 1,99 лв. с вкл.

ДДС. Общата сума, начислена във фактурата е 57,68 лв., като след приспадане на 4,78 лв., съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендиралата сума по фактурата е 52,89 лв.

Фактура № **********/05.12.2016 г. е издадена за отчетния период 05/11/2016- 04/12/2016 г. и включва следните задължения па клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 17,49 лв. без ДДС - 20,99 лв. с вкл. ДДС. лизингова вноска за мобилно устройство Telenor М200 Black - 1,99 лв. е вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата е 22,98 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и К.Г.П. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена Фактура № **********/05.02.2017 г„ която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесния номер **********в общ размер на 384.16 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Telenor М200 Black в общ размер на 37.81 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер **********се сочи, че са уредени в раздел III, т. 4 от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********** от 17.10.2016 г.Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно (за мобилен номер **********- преди 17.10.2018 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.

Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер **********е в размер на 384.16 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично. Претендираната неустойка за номера е в размер на 52,47лв.

От своя страна, обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Telenor М200 Black чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 19.08.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 37,81 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски по 1,99 лв. всяка.

Претендираната сума по фактурата е в общ размер 90, 28 лв. На основание подробно изложените съображения се моли исковете да се уважат, като основателни и доказани. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез особения представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва претендираните неустойки, като твърди, че не са налице предпоставките за начисляване предвидени в общите условия. Оспорва претендираните неустойки като нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Не се спори, че между страните са съществували облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно тарифния план. Посочва се, че в приложените договор за мобилни услуги №*********** и Договор за лизинг от 19.08.2016 г. е посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока на договора. Твърд си, че процесната уговорка за заплащане на неустойка следва да бъде квалифицирана като такава на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП - неравноправна и в следствие нищожна. В случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т, 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, В случая процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че представените договори за мобилни услуги са бланкови, поради което не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага изводът, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради това считам, че уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки, защото кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

Аналогични са изводите относно претендираната парична сума отразена в този документ по отношение на лизинговата вноска.

Предвид нищожността на посочената клауза, то в конкретния случай се сочи, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. С оглед изначалната нищожност на клаузата за дължимост на неустойката, не са налице основания за нейното намаляване чрез присъждане на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Ето защо, моли съда да отхвърли исковете за заплащане на неустойки в общ размер на 90,28 лв.

Освен горното се посочва, че ищецът не представя доказателства кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата страна.

Твърди се, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от право по раждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването на факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая по делото не се твърди, а и няма приложени доказателства операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори и да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето на процесната фактура, с която е начислена неустойката.

Разпечатката съдържа 32 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6aba9dff-19ad-4f08-83e7-208058329c66