Акт № 14897 от 16.11.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 2798/2026
- Подписан
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.29а · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.79б,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171,т.1,б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.190, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.3, т.1, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 24, изр. първо · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14897
Варна, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050702798 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на М. Д. Я., [ЕГН], с адрес в [населено място] против изричен отказ за връщане на СУМПС, обективиран в писмо с рег.№ УРИ № 819000-45045, екз. № 2 от 03.09.2026 г. издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна . Заповедта се оспорван с основанието на чл.146,т.4 от АПК като постановена в нарушение на материалния закон. Сочи се, че със ЗППАМ № 26-0433-000041/23.02.2026 г. му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С НП № 26-0433-000214/17.03.2026 г. са му наложени две административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Сочи се, че е платил глобата на 06.04.2026 г., като не е обжалвал наказателното постановление. СУМПС е предал доброволно на 25.08.2026 г., за което е съставен протокол. На 28.08.2026 г. е сезирал началника на Сектор „пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за връщане на СУМПС, като същото не е върнато. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения отказ за връщане на СУМПС.
Ответникът – началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна , чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Сочи се, че срокът за изтърпяване на наказанието започва да тече от момента на изземване на свидетелството за управление на МПС, поради което този срок не е изтекъл към момента на подаване на искането за връщане на СУМПС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
С. М. Д. Я. бил съставен АУАН серия GA № 4999864/21.02.2026 г. за нарушение на чл.5,ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП, заради това, че в [населено място] по [улица]в посока [улица]до № 17 управлявал лек автомобил Смарт Форфоур с рег.№ [рег. номер], с регистрационен № [рег. номер], собственост на Л. М. Я., след употреба на алкохол 0,67 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0230. Издаден е талон за медицинско изследване № 287051, като няма данни такова да е извършено.
На 23.02.2026 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0433-000041 от началника на Първо РУ при ОДМВР-Варна – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171,т.1,б.“б“от ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.02.2026 г., видно от отбелязване в акта. Не е предприето оспорване на ЗППАМ по съдебен ред.
Срещу жалбоподателя е издадено НП № 26-0433-000214/17.03.2026 г. от началника на Първо РУ при ОДМВР-Варна, с което за допуснатото нарушение на чл.5,ал.3, т.1 от ЗДВП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 01.04.2026 г. и е платено на 06.04.2026 г. и съгласно чл.79б,ал.2 от ЗАНН е влязло в законна сила на същата дата.
Видно от приложения Протокол за доброволно предаване от 25.08.2026 г. СУМПС [номер] е предадено на 25.08.2026 г.
Жалбоподателят е подал искане с УРИ № 819000-44191/28.08.2026 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ – Варна, за връщане на СУМПС, като е счел, че следва да се приспадне срока на изтърпяване на наказанието – лишаване на право да управлява МПС на основание чл.29а от ЗАНН.
В отговор на подаденото искане е постановен оспореният отказ, с който на основанието на чл.190, ал.2 от ЗДвП началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна е приел, че срокът на изтърпяване на наказанието – лишаване от правото да управлява МПС не е изтекъл.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, от надлежната страна и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Отказът, обективиран в писмо с рег.№ УРИ № 819000-45045, екз. № 2 от 03.09.2026 г. е издаден от компетентен административен орган – началникът на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Варна, на когото са делегирани правомощия по Наредба I-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Административният акт отговаря на изискванията за форма. В същия са посочени фактическите и правни основания и е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административно процесуалните правила.
По съществото на спора основният правен въпрос е свързан с началния момент, от който следва да се счита започнало изпълнението на наложеното на жалбоподателя административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, както и с възможността от неговия срок да бъде приспаднат периодът, през който спрямо лицето е била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП срокът на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство започва да тече от датата на изземване на свидетелството за управление.
Цитираната разпоредба установява специално правило относно началния момент на изпълнение на административното наказание, като свързва същия с фактическото изземване на свидетелството за управление, а не единствено с датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което наказанието е наложено.
В конкретния случай от доказателствата по делото, и по-специално от Протокола за доброволно предаване от 25.08.2026 г., се установява, че свидетелството за управление на МПС е било във фактическото държане на жалбоподателя до посочената дата, когато същият го е предал доброволно на органите на МВР. Не са представени доказателства за по-ранното му фактическо изземване.
Ето защо съдът приема, че по смисъла на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП датата 25.08.2026 г. е релевантният момент, от който следва да се отчита изпълнението на наложеното административно наказание.
Обстоятелството, че спрямо жалбоподателя е била издадена и връчена заповед за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, не обосновава различен извод по отношение на фактическото изземване на свидетелството. С връчването на заповедта на 26.02.2026 г. за жалбоподателя е възникнало задължение да преустанови управлението на МПС, но това обстоятелство не е равнозначно на фактическо изземване на свидетелството за управление. Напротив, събраните по делото доказателства установяват, че документът е останал във фактическото държане на жалбоподателя до 25.08.2026 г.
Следва да се направи разграничение между действието на принудителната административна мярка и изпълнението на административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Двете правни последици имат различен характер и предназначение. Принудителната административна мярка има превантивен характер и цели временно преустановяване на възможността за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, докато административното наказание има санкционен характер и се налага за вече извършеното административно нарушение.
Същевременно съдът намира за необходимо да обсъди и приложимостта на чл. 29а от ЗАНН, на който жалбоподателят основава претенцията си за приспадане на времето, през което спрямо него е била приложена принудителната административна мярка.
Съгласно чл. 29а от ЗАНН при изпълнение на административното наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ се приспада времето, през което за същото нарушение лицето е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява съответната професия или дейност.
От съдържанието на цитираната разпоредба следва, че законодателят е предвидил механизъм за зачитане на времето, през което лицето вече е било ограничено в упражняването на съответната дейност по административен ред или фактически, с цел да не се допусне неоправдано кумулиране на ограниченията за едно и също нарушение.
В този смисъл съдът приема, че периодът, през който спрямо жалбоподателя е действала наложената ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, следва да бъде съобразен при определяне на действително изтърпяното административно наказание. Самото обстоятелство, че свидетелството за управление е останало физически у жалбоподателя, не е достатъчно, за да се приеме, че през периода на действие на ПАМ същият не е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява дейността по управление на МПС. Ограничението е произтичало от задължителното действие на влязлата в сила заповед за прилагане на принудителната административна мярка, а не от физическото държане на документа.
В конкретния случай обаче принудителната административна мярка е била приложена до решаване на въпроса за отговорността на водача, а последният е решен с влизането в сила на наказателното постановление на 06.04.2026 г. Следователно периодът, през който жалбоподателят е бил ограничен по силата на тази мярка, е от връчването на заповедта на 26.02.2026 г. до 06.04.2026 г.
Съдът намира, че този период следва да бъде приспаднат от срока на наложеното наказание съобразно чл. 29а от ЗАНН, доколкото се касае за ограничение, наложено за същото нарушение, за което впоследствие е реализирана административнонаказателната отговорност.
Приспадането на посочения период обаче не води до извод, че към датата на постановяване на оспорения отказ – 17.09.2026 г., наложеното наказание е било изтърпяно в пълен размер.
Действително, от 26.02.2026 г. до 06.04.2026 г. е изтекъл период от приблизително 39 дни, който подлежи на зачитане по реда на чл. 29а от ЗАНН. Отделно от това, от датата на фактическото предаване на свидетелството за управление – 25.08.2026 г., до датата на постановяване на оспорения отказ – 17.09.2026 г., е изтекъл период от 23 дни.
Следователно, дори при възприемане на най-благоприятния за жалбоподателя подход и при зачитане на целия период на действие на ПАМ, както и на времето след фактическото предаване на свидетелството за управление, общият период, който може да бъде отчетен при изпълнението на наложеното наказание, е значително по-кратък от определения в наказателното постановление шестмесечен срок.
В този смисъл съдът приема, че разпоредбата на чл. 29а от ЗАНН не следва да бъде игнорирана, но приложението в конкретния случай не води до настъпване на претендирания от жалбоподателя правен резултат. Дори след приспадане на времето, през което същият е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, шестмесечният срок на наложеното наказание не е изтекъл към датата на постановяване на оспорения отказ.
Ето защо съдът намира, че към 17.09.2026 г. не са били налице предпоставките за връщане на свидетелството за управление на МПС поради пълно изтърпяване на наложеното административно наказание.
При тези обстоятелства оспореният отказ се явява постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като административният орган правилно е приел, че срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ не е изтекъл.
С оглед изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ се определя съобразно вида и количеството на извършената дейност, като размерът му се определя в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка, съгласно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, в приложимата редакция, възнаграждението за защита по административни дела за една инстанция е в размер от 200 до 300 лв., съответно преизчислено в евро – от 102,26 евро до 153,39 евро.
Разпечатката съдържа 45 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6aba2d14-5736-4a2a-8759-509f835ceb39