Решение № 5830 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5830 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Клаудия Р. Митова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100510129 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 2946 от 04.04.2022 г., постановено по гр. дело № 32124 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, 84-ти състав, е изменил, на основание чл. 150 от Семейния кодекс (СК), вр. с чл. 143, ал. 2 СК, размера на издръжката, присъдена с Решение № 80052 от 01.04.2009 г. по гр. дело № 79327/2018 г. по описа на СРС, ГО, 117 -ти състав, като е осъдил Е. Ю. Н., ЕГН **********, да заплаща на малолетната Е. Е. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Е. В. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230.00 лева, считано от 07.06.2021 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Отхвърлил е предявения иск за разликата над уважения размер от 230.00 лева до пълния предявен размер от 380.00 лева. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Н. да заплати на Е. Н., действаща чрез нейната майка и законен представител Е. М., сумата от 197.37 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Н., действаща чрез нейната майка и законен представител Е. М., да заплати на Е. Н. сумата от 118.42 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Е. Н. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 36.00 лева – държавна такса върху увеличения размер на издръжката. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, 1 предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Ответникът Е. Ю. Н. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 79256 от 19.04.2022 г. по описа на СРС, в частта, в която искът по чл. 150 СК е уважен и е увеличен размера на издръжката до 230.00 лева месечно. Излага доводи за необоснованост на изводите на първата инстанция, че ищцата има увеличени нужди от издръжка, налагащи уважаване на иска в посочения размер. Поддържа, че от съда не е взето предвид обстоятелството, че ответникът участва активно в отглеждането и възпитанието на детето.

Изтъква, че е предявил иск срещу майката Е. М. за промяна на родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката на детето, като е образувано гр. дело № 6792/2022 г. по описа на СРС. Производството е висящо и няма постановено съдебно решение по него. Излага твърдения, че от м.01.2022 г. до 27.08.2022 г. вкл. малолетната ищца е живяла при него, тъй като отказала да живее с майка си в с. Рибарица, и той поел изцяло издръжката й. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска по чл. 150 СК. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ищцата Е. Е. Н. (въззиваема страна в настоящото производство), действаща чрез нейната майка и законен представител Е. В. М., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, в който е оспорила същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваните части.

Претендира присъждане на разноски по делото. Представи писмени бележки по делото.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Решението в частта, в която отхвърлен искът за издръжка за разликата над уважения размер от 230.00 лева до предявения размер 380.00 лева, както и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, установи следното:

При постановяване на решението в обжалваните части, Софийският районен съд е приел за установено, че малолетната ищца Е. Е. Н., родена на 04.04.2010 г., е дете на ответника (удостоверение за раждане на л. 10 от първ. дело). С Решение № 80052 от 01.04.2009 г., постановено по гр. дело № 79327/2018 г. по описа на СРС, 117 -ти състав, ответникът Е. Н. е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка от 180.00 лева.

От приети по делото многобройни медицински документи се установява, че детето има здравословни проблеми, както и че посещава допълнителни занимания - плуване и английски език (л. 13 - л. 27, л. 30 - л. 36, л. 49 от първ. дело).

Доходите на родителите са установени, както следва: майката Е. М. за периода месец май 2020 г. до месец април 2021 г. е получавала брутно месечно трудово възнаграждение в 2 размер на около 1 800.00 лева (удостоверение на л. 51 от първ. дело). За майката в хода на първоинстанционното съдебно дирене е установено още, че има здравословни проблеми, както и потребителски кредит, който погасява (л. 52 и л. 53, л. 60 - л. 62 от първ. дело).

Бащата на ищцата за периода месец юли 2020 г. до месец юни 2021 г. е получавал брутно месечно възнаграждение в размер на около 637.64 лева (удостоверение на л. 73 от първ. дело).

От изготвения по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт и приет по делото социален доклад от компетентната по местоживеене на детето Д“СП“ – Етрополе, е установено, че ищцата живее с майка сив с. Рибарица, като майката полага основните грижи за детето.

Становището на Д“СП“ – Етрополе е, че издръжката от 180.00 лева е крайно недостатъчна, предвид възрастта на детето, както и за задоволяване на неговите нужди и потребности, а за покрИ.ето им активно следва да участват и двамата родители.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно. За да се уважи искът по чл. 150 СК е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. За да присъди месечна издръжка в размер на 230.00 лева първостепенният съд е отчел нарасналите нужди на ищцата, както и обстоятелството, че ответникът е в работоспособна възраст, не страда от заболяване и може да реализира доход възлизащ на средната за страната работна заплата, както и че няма други алиментни задължения, позовавайки се на възприетото с Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1435/2012 г., III Г. О.

Във въззивното производство са приети писмени доказателства - платежно нареждане за 180.00 лева за м.01.2022 г., с основание за превода “издръжка Е. Н.” и наредител въззивникът Е. Н.; 2 броя платежни нареждания за м.07.2022 г. и м.08.2022 г. за платена от бащата лятна занималня за въззиваемата за общо 500.00 лева; Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 703/2022 г. по описа на ЧСИ К., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 32124/2021 г. по описа на СРС за принудително събиране на присъдената в полза на малолетната Е. издръжка от 230.00 лева; касови бонове от дата 08.05.2022 г. (на л. 20 и сл. от въззивното дело) относно закупени стоки за момиче – дрехи, бельо, обувки; 2 броя рецепти с фискален бон, установяващи, че през м.08.2022 г. е извършен преглед на детето при офалмолог и са закупени дипотрични очила за 200.00 лева; фактури за месечен абонамент на името на въззивника Н. за мобилни услуги с Интернет за два номера; Удостоверение, изх. № 20 от 07.06.2023 г. на “А.Б.”ООД, видно от което средномесечният облагаем доход на Е. Н. за период от м.06.2022 г. – м.май 2023 г. възлиза на 754.62 лева.

Във въззивната инстанция е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказаване в 3 отношенията между въззивника и въззиваемата обстоятелството, че детето преимуществено е пребивавало при бащата за времето от м.01.2022 г. до 27.08.2022 г. вкл.

Въззивният съд изслуша въззивника Е. Н. и майката и законен представител на ищцата - Е. М.. Въззивникът изложи, че от м. ноември 2022 г. не е виждал дъщеря си, за което е уведомил компетентните органи. Сочи, че все още няма решение по иска му за предоставяне на родителските права. Съгласен е да плаща издръжка от 200.00 лева, считано от датата на исковата молба – 07.06.2021 г., като се приспадне периода, в който детето е отглеждано изцяло от него, когато е поел изцяло издръжката му. Майката Е. Н. оспори, че дрехите и обувките, отразени в представените касови бонове, са получени от детето.

Излага, че споровете им с бащата за издръжка на малолетната Е. са постоянни. Заяви, че нетното й възнаграждение е 1500.00 – 1600.00 лева месечно. По реда на чл. 176 ГПК са дадени й обяснения от законния представител на малолетната въззиваема, от които става ясно, че бащата не е закупил компютър на детето. Подарил е на Е. телефон още във втори клас, като плаща и сметките за този телефон.

Съобразно с фактическата установеност в двете съдебни инстанции и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е частично основателна, предвид новонастъпили факти, имащи значение за спорното право и които въззивният съд, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да зачете.

Между страните е безспорно, че за периода м.01.2022 г. до 27.08.2022 г. вкл., малолетната въззиваема Е. е живяла преимуществено при баща си, който е полагал и непосредствените грижи за нея, не само чрез лични усилия, но и с финансови средства. При това положение следва да се приеме, че дължимата от този родител издръжка за посочения период е доставена и вземането е погасено, чрез плащането й. Предвид това първоинстанционното решение, в което е постановена издръжка, дължима от бащата Е. Н. на детето Е. Н., за сочения процесен период 01.01.2022 г. – 27.08.2022 г. вкл., се явява неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният иск по чл. 150 СК за този период следва да се отхвърли, като неоснователен.

Въззивният съд намира, че по отношение на присъдения размер на издръжката от 230.00 лева първоинстанционният съдебен акт е правилен и следва да се потвърди.

Въззивникът е направил признание на неизгоден факт, че е във възможностите му да плаща месечна издръжка от 200.00 лева. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат на невъзможност на бащата да заплаща издръжка в размер, близък до минималния, какъвто е този определен от първата инстанция. Няма данни въззивникът да страда от заболяване, което да намалява работоспособността му, а същият е в активна трудоспособна възраст. Въззивникът – ответник няма и алиментни задължения към други лица, освен към въззиваемата - ищца, както правилно е обосновал първостепенният съд.

При подрастващите, каквато е и въззиваемата, нуждата от издръжка се предполага, и 4 с увеличаване на възрастта дефинитивно нарастват и потребностите от средства за съществуване (доколкото всеки човек има нужда от такива ); за образование (доколкото въззиваемата е ученичка) и за социално – културно развитие (всеки човек има нужда от такова). Ето защо са неоснователи оплакванията на въззивника, че по делото не е доказано въззиваемата да има увеличени нужди от издръжка, както и че не е взето предвид обстоятелството, че въззивникът участва активно в отглеждането и възпитанието на детето.

Съгласно чл. 143, ал. 1 СК и трайната съдебна практика задължението за издръжка на родителите към техните ненавършили пълнолетие деца е безусловно и издръжката следва да се доставя така, все едно че родителите не са разделени.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6aba0746-6377-4fe9-a6a9-43b87ef33dc1