Определение № 808 от 17.12.2018, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№808

Гр.Варна, 17.12.2018 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 14.12.2018 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария Маринова

Като разгледа докладваното от съдия П.

Петрова ч.гр.д. № 633 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на Б.М.М., подадена чрез пълномощника му адв. Д.М., против определение № 2460/02.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1437/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК. Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е нищожно, защото с него се отказвало правосъдие и не било разгледано искането за освобождаване от държавни такси, евентуално – недопустимо, защото било постановено преди да влезе в сила определението по искането за освобождаване от държавни такси и неправилно – като незаконосъобразно и необосновано, доколкото били изпълнени всички указания на съда и било поискано продължаване на срока за отстраняване на недостатъците, а определението било и неясно. Молил е за отмяната му и за даване ход на исковата молба.

С.А.М., представляван от адв. К.К., не е подал отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. 1437/2018 г. по описа на Варнеунския окръжен съд е образувано след прекратяване и изпращане на делото по подсъдност, първоначално от Софийски районен съд (гр.д.№ 10890/2013 г. СРС), а след това и поради увеличението на иска - и от Варненския районен съд (гр.д. № 1679/2018 г. на ВРС), по исковата молба на Б.М.М. срещу С.А.М., с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, първоначално като частичен иск за сумата от 1000 лв. от пълен размер от 20 000 лв., след увеличението на иска - за сумата от 5 100 лв. – частичен иск, а след заявеното пред Варненския районен съд увеличение на иска – и за сумата от 25 001 лв. Производството срещу втория ответник В.Г.Т. е било прекратено с влязло в сила определение.

Ищецът е поддържал в исковата си молба, че е собственик на недвижими имот – апартамент № 12 в гр.Варна, ул.“Евлоги Г.“ бл.25, вх.Б, ет.1. В.Т., който се представял за адвокат и ответникът С.М. се възползвали от тежкото неврологично състояние на баба му А. Д. и от нейната старост, довела до напреднала деменция, и я накарали да сключи предварителен договор за продажба, използвайки констативен нотариален акт с титуляр А. Д., който не отговарял на действителните права върху имота - собствен на ищеца.

Възрастната жена била заблудена да подпише предварителен договор за продажба на имота (собственост на ищеца) и на цена 16 800 евро – с повече от десет хиляди евро по-ниска от средната пазарна цена. Ответникът С.М., с помощта на съставени със съдействието на Т. документи, се снабдил с изпълнителен лист въз основа на решение по чл.108 от ЗС срещу баба му А. Т. Д. и срещу баща му М. П. М. и срещу тях било образувано изпълнително производство и насрочен въвод за предаване на имота, който бил обитаван и от ищеца. Ищецът не бил страна в производството, по което бил издаден изпълнителния лист и бил във владение на имота отпреди завеждане на делото. С тези си „измамливи действия“ ответникът причинил неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в „големи безпокойства, че ще бъде изваден от имота, че трудно ще си върне после владението, че е собственик на имота и ще трябва да води съдебни дела, свързани с много нерви и напрежение и разходи, нервно напрежение; загуба на доверие в държавността, която е допуснала лице, което придобива от несобственик, да се снабди с титул за собственост и дори да го извади от имота; безсъние, неврологични заболявания; страхови изживявания и прибягване до медикаменти за успокояване.“ Посочил е, че ответникът С.М. не е собственик на имота, но тъй като се снабдил с изпълнителен лист, по който е насрочен въвод, съществувала реална опасност да бъде отстранен от имота. В последващите уточняващи молби пред районния съд, подадени във връзка с указанията на съда за отстраняване на недостатъци в исковата молба, ищецът е посочил, че ответникът е измамил баща му и баба му, като с това са го увредили в качеството му на собственик на имота (молбата от 24.06.2013 г.); че вредите му произтичат от измамливите действия на ответника и Г. и че не претендира неимуществени вреди от актове на ЧСИ и на съда, както и че не претендира неимуществени вреди от загуба на доверие в държавността (молба от 23.07.2013 г.); В образуваното пред окръжния съд гр.д. № 1437/2018 г. по описа на ВОС, ищецът в уточняващата молба от 10.07.2018 г. е посочил, че увреждащите действия са: сключване на предварителен договор с баба му за имот, който е негова собственост; обявяването на този договор за окончателен без да се насочва иск срещу него; водене на иск за собственост срещу баба му и баща му, без те да са собственици; изваждане на изпълнителен титул въпреки, че той е във владение на имота от раждането си; Неимуществените вреди се изразявали в: нервно напрежение, притеснения, че въпреки, че е собственик на имота, не може да го ползва; притеснения от загуба на лични вещи изнесени, откраднати, а за част от тях – продадени от ЧСИ (компютър и фризер); загуба на доверие в държавата и органите на държавната и съдебната власт; усещане за безсилие, въпреки, че законът е на негова страна; неразбиране на критериите, по които работят държавните органи и съдебната система; загуба на критерии за морално и неморално, за законно и незаконно, предвид действията на ответника и подпомагането му от държавата чрез органите на държавна власт и съдебна система – прокуратура и съд. Заявил е също така, че искът е насочен и срещу държавата, която е допуснала чрез своите органи в съдебната система, в съдебното изпълнение, в полиция и прокуратура измамници да вършат безнаказано описаното в исковата молба и уточняваща молба, без да им се търси отговорност, а вместо това да им се съдейства чрез органите на държавната власт и съдебната система. Увредените лица не били баба му и баща му, защото вредите се търпели и се търсели от собственика на имота. До момента държавата не била конституирана като ответник.

Посочил е, че цената на иска е 25001 лв.

С разпореждане № 5015 от 18.07.2018 г., окръжният съд е оставил без движение исковата молба с нови указания за отстраняване на нередовностите й: ищецът да уточни обстоятелствената част на исковата молба като изложи фактически твърдения за действията или бездействията, които ответникът С.М. е извършил конкретно спрямо него, довели до причиняване на неимуществени вреди, както и твърдения кога са извършени същите, както и да уточни в какво се изразява противоправния им характер, като посочи кои правни норми (забрани) е нарушил ответникът с всяко от уточнените в молбата от 10.07.2018 г. увреждащи действия: сключването на предварителния договор с бабата на ищеца; в какво твърди да се изразява противоправността на предявяването от ответника на иск за обявяване на предварителния договор за окончателен; в какво се изразява противоправността на воденето от ответника на иск за собственост срещу бабата и бащата на ищеца и др.; Съобразно уточненията по горните пунктове да формулира адекватен петитум на исковата си претенция.

Със същото разпореждане съдът е дал и указания ищецът да уточни по еднозначен начин размера на претенцията - частичен иск за 5 100 лв. от 25 001 лв. или иск за цялото обезщетение от 25 001 лв., както и указания за заплащане на държавната такса, посочена в конкретни размери по двата варианта; С молба от 10.09.2018 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д.М., е посочил че действията на ответника са неправомерни, защото в Агенцията по вписвания можело да бъде направена справка, че собственик на имота е неговия доверител. Освен това от приложените от самия ищец съдебни решения било видно, че е воден само отменителен иск по чл.135