Решение № 4325 от 02.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4325 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100503960 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 1067/14.02.2022 г. по гр. дело № 46195/2021 г. по описа на СРС, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата в размер на 166,50 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети – спукана предна дясна гума, причинени от настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 25.02.2017 г. при преминаване на лек автомобил „БМВ“, с рег. № **** през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, находящо се в гр. София, ул.

„Околовръстен път“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.05.2021 г., до окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021 г. по ч. гр. дело № 28175/2021 г. по описа на СРС.

В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че протоколът за ПТП е непълен, неточен и противоречив, като в него липсва описание на механизма на реализираното ПТП, не е описан или посочен размера на препятствието, станало причина за настъпването на застрахователното събитие.

Сочи се, че при съставяне на протокола не са били направени фотоснимки съгласно 1 разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 Наредба № 1-167/24.10.2002 г. На следващо място, твърди се, че показанията на свидетеля противоречат на останалите доказателства. Според жалбоподателя от събраните по делото писмени доказателства и заключение на САТЕ не се установява механизмът на причиняване на ПТП и наличието на причинно-следствената връзка, нито скоростта на движение на процесното МПС. В тази връзка се навеждат доводи за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Излагат се съображения, че по делото не се установява наличието на застрахователно правоотношение, по което да е налице покрит риск. Изтъква се, че не са представени доказателства, че водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което обстоятелство (употребата) е основание за отказ да се заплати застрахователно обезщетение. Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли претенцията на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД е подало отговор на въззивна жалба, в който изразява становище за неоснователност на последната.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по доводите на жалбоподателя oтносно неправилността на съдебния акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно установена от СРС. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят приетата за установена от районния съд фактология. Първата инстанция е извършила всички дължими процесуални действия по изготвяне на доклада по делото съобразно правилата на чл. 146 ГПК и е дала точни и ясни указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест за тяхното установяване. С оглед съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции настоящият 2 съдебен състав препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Възникването на предявеното регресно право се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка; 2) наличие на настъпило събитие - пътнотранспортното произшествие (ПТП), за което застрахователят носи риска; 3) ПТП да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на лица, за които ответникът отговаря, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране на дупка на пътното платно; 4) в причинно-следствена връзка с поведението на деликвента да са настъпили вреди; 5) заплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер, съответстващ на размера на вредите.

С доклада по делото пред първа инстанция са отделени като безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелства, а и от представените по делото писмени доказателства (застрахователна полица № 93001610051304/28.06.2016 г., ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, платежно нареждане от 14.07.2017 г.), се установява, че между ищеца и собственика на увредения лек автомобил „БМВ 3 ЕР Рейхе“ с рег. № **** е бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, със срок на валидност за периода от 29.06.2016 г. до 28.06.2017 г., както и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие застрахователят-ищец е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 166,50 лева.

3

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т.2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл.293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения. От събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно отношение между ЗК „Л.И.“ АД и К.И.Ц..

Според приложимата „клауза 1 - всички рискове“ застрахователят покрива пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото МПС, причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. На следващо място, в раздел IX от Общите условия е предвидено, че застрахователят обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания на гуми, джанти и емблеми само ако ПТП е регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция“ КАТ, какъвто в настоящия случай е бил съставен.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства (протокол за ПТП № 1659622/25.02.2017 г.; документи, съдържащи се в застрахователна преписка по щета № 0000-1261-17-250844/26.06.2017 г., гласни доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелката К.Ц.), както и заключението на САТЕ (неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК), се установява по безспорен начин механизма на настъпване на увреждането и причинно-следствената връзка между премиването на застрахованото МПС през препятствие по пътя – необезопазена и необозначена дупка на пътното платно и настъпилите вреди – увреждане на джанта и предна дясна гума, както и техния размер.

Приетият като писмено доказателство по делото протокол за ПТП № 1659622/25.02.2017 г., като изготвен от компетентен държавен орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно 4 предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК в частта досежно непосредствено възприетите от съставилото го длъжностно лице факти и обстоятелства, относими към процесното ПТП, поради което в тази част протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Действително протоколът за ПТП в частта относно механизмана настъпване на ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявления на участника в пътния индицент. От друга страна, полицейският служител лично и непосредствено е възприел и посочил установените при заварената пътна обстановка обстоятелства, вкл. наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Следва да се посочи, че законодателят не е вменил в тежест на полицейския служител при съставянето на протокола за ПТП да посочи точни размери на препятствието, както и да извърши заснемане на местопроизшествието – по аргумент от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в необезопасена и необозначена дупка, чието конкретно местонахождение е отразено в обективираната в него схема на ПТП. Посоченият в протокола за ПТП механизъм съвпада с описания от свидетелката Цонева /водач на увредения лек автомобил/, чиито показания са преценени от съда по реда на чл. 172 ГПК.