Решение № 32 от 07.03.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Чирпан, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20225540100670 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство по гр.д. 670/2022год. по описа на РС Чирпан, е образувано по искова молба, подадена от адв. М. В. М., Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството ми на пълномощник на К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: ************ против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от Неделчо Йорданов Спасов, Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството си на Управители с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В о.с.з. от 27.02.2023г., съдът е конституирал като ответник по главния иск и като ищец по насрещния иск „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК:

207172780, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Янакиев, на мястото на първоначалния ищец Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД. с ЕИК:202527341.

Изнася се в ИМ, че на 30.06.2021г., ищцата е получила Покана за доброволно изпълнение от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с която Покана е била уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 833711/25.06.2020г., с кредитор Аксес Файнанс ООД е прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на:

1

99.32 лева - главница, 18.18 лева-лихва, 37.72 лева-неустойка и 185.21лева-разходи. В Поканата е бил предоставен и срок в който подзащитната му да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите.

Изнася още, че на 01.08.2021г., ищцата получила Покана за незабавно плащане от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с която Покана била уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 833711/25.06.2020г. с кредитор Аксес Файнанс ООД бил прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД по силата на договор за цесия приложение №1 от 28.04.2021г., сключен с Аксес файнанс ООД.

В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение. В Поканата бил предоставен и срок в който подзащитната му да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите. През следващите няколко месеца, ищцата получава Покани, Уведомления и др. писма от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, който прилага по делото, с които е бил предоставен и срок в който ищцата да започне плащане към тях, в противен случай, ще следвало съдебни дела и прехвърляне на ЧСИ и запор на банкови сметки, запор и продажба на МПС и т.н . Счита, че не дължи така претендираната й сума от 37.72 леванеустойка и 185.21 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 833711/25.06.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като съображенията и за това били следните:

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правил от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Така претендираната от ищцата сума от 37.72 лева-неустойка и 185.21 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 833711/25.06.2020г.. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, били недължими, поради това, че клаузите въз основа на който се претендирали били нищожни като противоречащи на 2 добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузите от Договор за кредит № 833711/25.06.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД., според които се дължи неустойка и допълнителни разходи, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство, се намирало в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водило до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, било пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С калузите от Договор за кредит № 833711/25.06.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, въз основа на който се дължали неустойка и разходи, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да дoведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна била и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , била нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.

№ 324/2018г. С предвиждането на наустойка и допълнителни разходи по Договор за кредит № 833711/25.06.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи била част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , 3 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за неустойка и допълнителни разходи се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за неустойка и допълнителни разходи в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока била и последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. на РС- Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на РС- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на РС- Габрово по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на РС- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 от 15.04..2019 г. на РС- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на РС- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОСПазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Моли съда, да приеме, че ищцата не дължи така претендираната й сума от 37.72 лева-неустойка и 185.21 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 833711/25.06.2020г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД , вземанията по който са прехвърлени на„ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли съда да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск с който заявяват, че така предявения иск е допустим, но неоснователен като излагат подробни съображения.

Молят съда, да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.

4

С предявения насрещен иск, молят съда да осъди К. Т. Г. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД сума в общ размер на 91.51 лв., от които главница в размер на 91.51 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Молят да им бъдат присъдени направените разноски и в настоящата инстанция, юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева). Правят възражение за прекомерност и молят то да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба. В случай че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, не се яви на първото заседание и не е пуснала писмено.становище, моля същото да се гледа в тяхно отсъствие.