Определение № 71 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000048 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

С определение №260450/08.10.2024г., постановено по реда на чл.248 ал.3 от ГПК по т.д. №1073/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е допълнено „определение №385/20.03.2024г., постановено по т.д. №721/2023г. по описа на ПОС в частта за разноските“, като ищците К. И. Р., Л. И. Р., Т. П.

Р., А. П. Я., А. П. Я. са осъдени да заплатят на ответника „Д**О.З.“ ЕАД, направените по делото разноски в размер на 1 200лв., с ДДС, като молбата /подадена от „Д**О.З.“ ЕАД/ в останалата част за присъждане на направените разноски над уважения размер – 1 200лв. до претендирания от 4 896лв. с ДДС, е оставена без уважение.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от адв. П.К.

– процесуален представител на ищците К. И. Р., Л. И. Р., Т. П. Р., А. П. Я., А. П.

Я.. Частната жалба е срещу тази част от определението, с която е уважена молбата на „Д**О.З.“ ЕАД, като са присъдени разноски в размер на 1 200лв.

Твърди се, че неправилно съдът е присъдил разноски, тъй като ответникът не е представил своевременно списък на разноските пои чл.80 от ГПК, считайки, 1 че молбата на ответника по чл.248 от ГПК е процесуално недопустима, позовавайки се на задължителните разяснения, дадени в т.2 от ТР по тълк.д.

№6/2012г. Въведено е оплакване, че, поради несвоевременното представяне на списък по чл.80 от ГПК от страна на ответника, ищците не са имали възможност да заявят възражението си за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Частната жалба съдържа позовававане на съдебна практика относно размера на присъдени разноски /150лв./ в подобни хипотези, както и на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., като са изложени доводи, че, като се съобрази развитието на производството, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено значително под минималните размери, определени с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искането по чл.248 от ГПК да бъде оставено без уважение, като недопустимо, алтернативно – да се присъди адвокатско възнаграждение на представителя на ответника съгласно действително извършената правна защита и съдействие.

С представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК насрещната страна – „Д**О.З.“ ЕАД, се оспорва изцяло подадената от адв. П.К. – процесуален представител на ищците частна жалба.

Постъпила е в срок частна жалба и от ответника в първоинстанционното производство - „Д**О.З.“ ЕАД. Частната жалба е срещу тази част от определението, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски над сумата от 1 200лв. до претендирания размер от 4 896лв. с ДДС.

Наведени са подробно оплаквания, свеждащи се до несъгласие с извода на първостепенния съд, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до присъдения размер, като се твърди, че не е съобразен положеният от процесуалния представител труд и определеното адвокатско възнаграждение не е „справедливо“, „адекватно“ и „достойно“ спрямо предприетите от процесуалния представител процесуални действия. Наведени са и доводи относно характера на отговорността за разноските, като гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон.

Частната жалба съдържа позоваване на чл.40 ал.3 от ЗА, като са изложени съображения относно невъзможността на адвоката да уведоми клиента си относно размера на разноските, които ще му бъдат възстановени и доколкото 2 адвокатското възнаграждение не подлежи на връщане от адвоката на клиента, при което негативите от „лекомисленото, безотговорно и неадекватно поведение на ищците и техния пълномощник“ се търпят от клиента. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер - 4 896лв. с ДДС.

В представения в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна отговор /ищците в първоинстанционното производство, чрез процесуалния им представител – адв. П. К./, подадената частна жалба от „Д**О.З.“ ЕАД частна жалба се оспорва.

По така подадените частни жалби е образувано в.ч.т.д. №596/2024г. С определение №425/16.12.2024г. същото е прекратено и делото е върнато на Окръжен съд Пловдив за поправка на допусната в определение №260450/08.10.2024г., постановено по т.д. №1073/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, очевидна фактическа грешка /в диспозитива на съдебния акт се съдържа произнасяне – допълване на „определение №385/20.03.2024г., постановено по т.д. №721/2023г. по описа на ПОС в частта за разноските което не съответства с произнасянето в мотивната част на определението за допълване на определение №260346/23.07.2024г./.

С определение №260559/19.12.2024г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение №260450/08.10.2024г., постановено по т.д. №1073/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като вместо погрешно записаното „определение №385/20.03.2024г., постановено по т.д. №721/2023г. по описа на ПОС“ да се чете „определение №260346/23.07.2024г. по т.д. №1073/2019г. по описа на ПОС“.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частните жалби за допустими – като подадени в срок и от легитимирана страна, съдържащи необходимите реквизити и насочени спрямо определение, което подлежи на обжалване. Като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед предметните предели на въззивното обжалване по реда на чл.274 и сл. от ГПК, намира следното:

Производството по т.д. №1073/2019г. по описа на окръжен съд Пловдив, е образувано по предявена искова молба от К. И. Р., Л. И. Р., Т. П. Р., А. П. Я., 3

А. П. Я. срещу „Д**О.З.“ ЕАД, с която са предявени субективно съединени искове по чл.432 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – в размер на по 25 000лв. – частичен иск от 50 000лв. за всеки от ищците, ведно със съответната законна лихва.

Производството по т.д. №1073/2019г. по описа на ОС - Пловдив се е развило без провеждане на открито съдебно заседание. Същото е приключило на етап – размяна на книжа: препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника; от същия, чрез упълномощения процесуален представител, е постъпил отговор на исковата молба; постъпила е допълнителна искова молба и отговор на допълнителната искова молба. След двойната размяна на книжа, с определение №261176/30.06.2021г. производството по делото е спряно на основанието по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК и е възобновено с определение 260034/16.01.2024г. На 19.07.2024г. е депозирана молба вх.№262452 /л.233/ от ищците /чрез процесуалния представител – адв. П.К./, съдържаща изявление по чл.232 от ГПК – за оттегляне на предявените от ищците искове. При така изразеното десезиране на съда, с определение №260346/23.07.2024г. производството по делото е прекратено, като съдът не се е произнесъл по дължимостта на разноски.

По тази причина от страна на ответника е постъпила молба вх.

№262567/01.08.2024г., съдържаща искане за присъждане на сторените от ответника разноски. Към молбата е приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който е отразена сумата 4 896лв. – изплатено адвокатско възнаграждение. Приложен е и договор за правна услуга, сключен между ответника и адв. дружество „М. и И.“, с дата 03.07.2020г., съдържащ договорено възнаграждение 4 080лв., без ДДС, данъчна фактура за сумата от 4 896лв. с ДДС и платежно нареждане за заплащане на тази сума от „Д**О.З.“ ЕАД в полза на адв. дружество „М. и И.“ /л.239 – л.241/. Пълномощно от „Д**О.З.“ ЕАД в полза на адв. дружество „М. и И.“ е приложено с отговора на исковата молба /л.129/.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел изявлението, съдържащо се в молба вх.№262567/01.08.2024г., като искане за допълване на определение №260346/23.07.2024г., правилно е преценена допустимостта и основателността на това искане. Неоснователно в тази насока е оплакването на жалбоподателите – ищци, за недопустимост на искането на ответника за присъждане на разноски, аргументирано с 4 несвоевременното депозиране на молбата и несвоевременно представяне на списък по чл.80 от ГПК. Вярно е, че съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК, както и съгласно самата процесуална норма – чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Но, както се посочи, в случая производството по делото е протекло не по изчерпателния процесуален ред – с провеждане на открити съдебни заседания, приключване на съдебното дирене и обявяването за приключили устните състезания, за да може да се осъществи изискването на чл.80 от ГПК – списъкът на разноските да бъде представен до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а искане за присъждане на сторените по делото разноски се съдържа още в отговора на исковата молба.

Производството по т.д. №1073/2019г. по описа на ОС - Пловдив се е развило без провеждане на открито съдебно заседание и е приключило на етап – след размяна на книжа и с определение, постановено в закрито заседание. При това положение за страната – ответника не е „възникнало“ процесуалното задължение, както и процесуалната възможност за представяне на списък по чл.80 от ГПК и това процесуално право и задължение е осъществено едва след връчване на препис от прекратителното определение /с което връчване на практика страната е уведомена за изявлението на насрещната страна – ищците за десезиране на съда с правния спор/. В случая би могло да се коментира и приложението на приетото в т.8 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК, а именно - липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски /каквото, както се посочи, се съдържа още в отговора на исковата молба/ не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

Но още в молбата, подадена от ищците, съдържаща изявление за десезиране на съда - молба вх.№262452/19.07.2024г., се съдържа възражение срещу претендираните от насрещната страна разноски. Такова възражение се съдържа и в отговора по чл.248 ал.2 от ГПК /л.249/, като се съдържа и изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за неговото намаляване под определените с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с позоваване на Решение на СЕС от 5

25.01.2024г. по дело С-438/22г.

Позовавайки се на тази наднационална съдебна практика, първоинстанционният съд правилно е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение до 1 200лв.

Казаното от първостепенния съд се споделя изцяло и от въззивната инстанция. Вярна е, че в случая заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение от 4 080лв., без ДДС /4 896лв. с ДДС/ е съобразено с минималните размери, предвидени в чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Но националният съд не е обвързан с фиксираните в Наредба №1/09.07.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това следва от приетото с наднационална съдебна практика, а именно - решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Цитираното решение на СЕС е постановено по повод преюдициално запитване конкретно по приложението на Наредбата и съгласно чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища. По смисъла на решението на СЕС, националният съд не само може, но и е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба /Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Ето защо, преценявайки фактическата и правна сложност на делото, /като следва да се посочи, че ако, според обстоятелствата, въведени в исковата молба и допълнителната такава, съответно – постъпилите по тях отговори, делото е с фактическа сложност, то не се отличава със съществена правна такава/, извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия в първоинстанцинното производство – по подаване на отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба, включително и фактът, че процесуалното представителство е осъществено по защита срещу пет субективно съединени иска, по които обаче е налице общ правен интерес, идентичност на правопораждащия факт, въззивният съд намира, че определеното и присъдено от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. е еквивалентно на осъществената процесуална защита. Това адвокатско възнаграждение е съобразено и е съответно на извършените от процесуалния представител процесуални действия – по подаване на отговор на искова молба, подаване на 6 отговор на допълнителна искова молба. От подадения отговор на искова молба и отговор на допълнителна искова молба е видно, че се касае за прецизна правна подготовка. Процесуалният представител на ответника е осъществил прецизно и добросъвестно необходимите процесуални действия по делегираната му защита. Ето защо, всички възражения на жалбоподателите – ищци за недължимост на разноски, включително и за присъждане на такива под присъдения от окръжния съд размер от 1 200лв., се явяват неоснователни, като тази неоснователност произтича и от разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК.