Решение № 261290 от 17.11.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 17.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на седми декември през

2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 14226 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20204726 от 23.09.2020 г. СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 9830/2019 г. е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ч.С.С. искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 316,71 лв.-стойност на топлинна енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2018 г., доставена в магазин, находящ се в гр.София, ул. „*****;

52,44 лв.-обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 01.12.2015 г. до 07.11.2018 г.; 31,84 лв.-стойност на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2018 г. и 4,95 лв.-обезщетение за забава върху сумата от 3,18 лв. за периода 01.12.2015 г.-07.11.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7238/2018 г. по описа на СРС, 51 с-в.Решението е постановено при участието на В.Н.В. като трето лице-помагач на страната на ответника.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.” ЕАД с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че наличието на наемното правоотношение на собственика на имота с трето лице е ирелевантно поради обстоятелството, че наемателят не е сключил договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с ищцовото дружество.Поддържа становище, че потребител на топлинна енергия за стопански нужди е ответникът в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, който не е сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия и се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.Моли съда да отмени решението на СРС и да уважи предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- Ч.С.С. оспорва същата.Твърди, че не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.Излага твърдения, че имотът не е топлоснабден и няма функционална възможност да бъде топлоснабден, в него не се ползва топла вода, няма поставени отоплителни уреди, както и уреди за дялово разпределение.Твърди, че имотът представлява магазин, преустроен от гараж, има самостоятелен вход откъм улицата и не е свързан с абонатната станция, вкл. чрез вертикални и хоризонтални разпределителни линии, няма съприкосновение с помещения, които се отопляват, в сградата няма отопление на стълбището, а тръбите, по които следва да протича топлинна енергия, са вградени в стените.По изложените съображения въззиваемият поддържа становище, че не дължи суми за отопление на имота и за дялово разпределение.Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Третото лице-помагач оспорва въззивната жалба на ищеца.Излага доводи, че ответникът не е потребител на топлинна енергия.Моли съда да отхвърли въззивната жалба.Претендира разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от третото лице-помагач-В.Н.В..Въззивницата твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е анализирал изцяло събраните по делото доказателства.Твърди, че ищецът не е доказал кога и на какво основание е открита партида на името на ответника и дали тя касае процесния имот и че абонатен № 22800 се води на апартамент № 10, който не е собственост на ответника.От приетата техническа експертиза е установено, че към процесния имот няма отклонение от главната разпределителна мрежа за отопление и няма техническа възможност за захранване и изпълнение на проект за отопление, в имота няма топла вода, през него и в общите части на сградата не минават вертикални щрангове, имотът е със самостоятелен вход от улицата без достъп за ползване на общи части от сградата.Поддържа, че гаражът не е предвиден за отопление по проект и не е включен в общия отопляем обем на сградата и няма основание да има партиден номер в ищцовото дружество, не е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.Твърди, че ответникът не е потребител на топлинна енергия.Претендира разноски.

В уточнителна молба от 07.04.2021 г. въззивницата е заявила, че има интерес да обжалва решението на СРС, тъй като същото страда от пороци в мотивите.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел предвид допълнителната експертиза по делото.Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че процесният имот не е предвиден за отопление по проект, поради което не е включен в общ отопляем обем на сградата, в която е разположен и за него не се дължи сградна инсталация, топлинна енергия, дялово разпределение, топлинна енергия за БГВ, въз основа на което да се потвърди обжалвания акт в частта, с която е отхвърлен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу Ч.С. за признаване за установено, че дължи процесните суми на ищеца.

Въззивникът-ищец не взема становище по въззивната жалба на третото лице-помагач.

Ответникът- Ч.С.С. изразява становище за основателност на въззивната жалба на третото лице-помагач.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Топлофикация-София” АД твърди, че на 15.11.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ч.С.С. за сумата от 316,71 лв.-стойност на топлинна енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2018 г.; 52,44 лв.-лихва за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 01.12.2015 г. до 07.11.2018 г.; 31,84 лв.-стойност на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2018 г. и 4,95 лв.-обезщетение за забава върху сумата от 3,18 лв. за периода 01.12.2015 г.-07.11.2018 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението за топлоснабден имот-магазин, находящ се в гр.София, ул. „*****.Ответникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 72738/2018 г. на СРС, 51 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че съгласно & 1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.Съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при Общи условия /ОУ/, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.С Общите условия, които се изготвят от „Топлофикация София“ АД и се одобряват от ДЕВР към МС и с тях се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството, като правата и задълженията на страните; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията и др.Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да сключи договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при ОУ и се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.За процесния период са били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от датата на решението.Твърди, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.В случая сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е сключила договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия с „Термокомплект“ ООД.Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение и са издадени изравнителни сметки.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 316,71 лв.-стойност на топлинна енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2018 г.; 52,44 лв.-лихва за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 01.12.2015 г. до 07.11.2018 г.; 31,84 лв.-стойност на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2018 г. и 4,95 лв.-обезщетение за забава върху сумата от 3,18 лв. за периода 01.12.2015 г.-07.11.2018 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

С определение от 16.10.2019 г. СРС е конституирал В.Н.В. като трето лице-помагач на страната на ответника Ч.С..

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди поради липса на подписан договор с ищеца.Твърди, че процесният обект не е топлоснабден и не дължи процесните суми.

Със заявление вх.№ 3088870/15.11.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ч.С.С. за процесните суми.В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.На 26.11.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 72738/2018 г.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.На 22.01.2019 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 18.02.2019 г. / в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.

Представено е писмо с изх.№ Г-404/17.01.2013 г. от ищцовото дружество, адресирано до Ч.С. относно сключване на договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за небитови нужди за процесния магазин, връчено на 28.01.2013 г., без да е посочено името и качеството на получателя.

На основание чл.193 ГПК е открито производство по оспорване на автентичността на документа относно подписа на Ч.С. за получател.

От заключението на приетата почеркова експертиза на вещото лице Д.Велчев е установено, че подписът, положен под името на Ч.С. за „получател“ в представеното известие за доставяне, е положен от Ч.С. /в заключението е допусната техническа грешка относно първото име на лицето/.Вещото лице е установило съвпадение в общите признаци, констатирани в подписите върху използвания сравнителен материал, като конфигурацията и транскрипцията, степен на обработеност и свързаност, темп на полагане, размер, наклон и взаимно разположение на безбуквените елементи един към друг и спрямо редовото обозначение.Установени са и съвпадения в частни признаци като размер, форма и взаимно разположение един към друг на елементите, влизащи в монограмно изпълнените главни букви „Ч“ и „С“, форма на преминаване от елемент в елемент, размер, форма и местоположение спрямо монограмата на Б-образния параф, относително разположение един към друг на точката на началото спрямо точката на завършване, на най-лявата спрямо най-дясната и на най-високата спрямо най-ниската точка и размера на ъглите, образувани при свързване на тези точки.

Видно от нотариален акт № 22 по н.д.№ 22/2010 г. Ч.С.С. е собственик на магазин, находящ се в гр.София, ул. „*****.