Определение № 11059 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11059 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110106740 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 80142/13.03.2026 г. на Й. И. М., ЕГН **********, срещу „Ф.И“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания за:

- сумата от 18 875,00 лева – задължения по договор за кредит с идентификатор № *********** г., сключен с „ПИБ“ АД, прехвърлени на „Ф.И“ ЕАД по договор за цесия от 08.06.2021 г.;

- сумата от 5 513,00 лева – задължения по договор за кредит с идентификатор № **************** г., сключен с „ПИБ“ АД, прехвърлени на „Ф.И“ ЕАД по договор за цесия от 08.06.2021 г.;

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват по настоящ адрес на потребителя, като нормата на чл. 113 ГПК определя местната подсъдност по императивен начин и не може да бъде дерогирана. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за подсъдността по чл. 113 ГПК.

Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители – в този смисъл е и последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 241/ 05.04.2013 г. по ч.т.д. №1395/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1019/ 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/ 2012 г. на ВКС, II т.о., Определение № 39/09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на ВКС, І т. о., Определение № 306/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 г на ВКС, І т. о., Определение № 2481/21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС, III г. о. и и др. Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава вида на предявения иск и съответно вида на търсената защита, а предвижда като предпоставка за прилагането й страна по спора да е потребител. Според § 13, т. 1 от ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Физическото лице, което отговаря на посочените условия, не губи качеството си потребител, когато търси последваща защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на ответника по потребителски договор. При липса на изрично посочени в чл. 113 ГПК ограничения, следва да се приеме, че разпоредбата 1 намира приложение за всички спорове между потребителя и търговеца/доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него.

В разглеждания случай предмет на разглеждане са искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на суми по договор за потребителски кредит, чрез който ищецът цели да бъдат отречени правата на ответника-цесионер, произтичащи от този договор, тоест да бъде признато за установено, че същият не му дължи съответните вземания, основаващи се на договора за кредит. Поради това приложение следва да намери нормата на чл. 113 ГПК, регламентираща местната подсъдност при потребителски спорове.

При служебно извършена справка в НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. съдът констатира, че ищецът Й. И. М., ЕГН **********, е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в с. Ц., общ. Пловдив.

Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Пловдив.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6740/2026 г. пред Софийски районен съд и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Районен съд – Пловдив.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2