Решение № 69 от 19.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000500835 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 263222 от 31 октомври 2022г. по гр. д. № 4656/2020г.

Софийски градски съд, ГО, 25 състав, е осъдил на основание чл. 405, ал.1, вр. чл. 343, ал.1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7 да заплати на Т. Г. П. с ЕГН **********, Р. Г. П. с ЕГН ********** и Г. Г. П. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес гр. ***, бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, в качеството им на законни наследници на Г. В. П., ЕГН **********, конституирани в производството на мястото му на основание чл. 227 ГПК, сумата от 26 767 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0020701201800046 със срок на застрахователно покритие 27.12.2018г.- 26.12.2019г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на 23.11.2019г. - противозаконно отнемане на собствения на Г. В. П. лек автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК № ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 03.06.2020г. до плащането, както и сумата от 1 078.20 лв. - лихва за 1 забава за периода 10.01.2020г.- 02.06.2020г., както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК - направените по делото разноски в размер на 3 480.65 лв., съразмерно на уважената част от исковете, като отхвърлил иска за главница над уважения размер до предявения от 30 000 лв. и иска за мораторна лихва над уважения размер до предявения от 1 200 лв.; осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Г.

П. с ЕГН **********, Р. Г. П. с ЕГН ********** и Г. Г. П. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес гр. ***, бул. „***“ № **, ет. *, ап. * да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

„ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК 121265177 СЪС седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7 за направени по делото разноски сумата от 210.66 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу решението по гр. д. № 4656/2020г. на СГС в неговите осъдителни части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху процесуални нарушения при анализа на събраните по делото доказателства и като резултат нарушение на материалния закон, тъй като по делото било установено, че застрахованият е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни за застрахования автомобил и за застрахователното събитие, иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Насрещните страни, констититуирани на мястото на починалия ищец, Т. П., Р. П. и Г. П. не са подали отговор на въззивната жалба. Въззивният съд е констатирал, че Т. П. е починала на 16.07.2022г. и на нейно място е конституирал правоприемниците й Р. П. и Г. П..

За да постанови решението си, СГС е приел, че страните са били обвързани от договор за застраховка „Каско“ и в периода на застрахователно покритие е реализиран застрахователен риск – настъпило е събитието „противозаконно отнемане на МПС“. СГС е приел още, че по делото не е доказано, че неточното описание от застрахования на маршрута преди настъпване на събитието, както и обстоятелството, че последната записана в автоключовете информация за това кога последно са ползвани за стартиране на двигателя предхожда значително датата на събитието, са довели до настъпването на събитието. Поради липса на причинна връзка между поведение на застрахования, включително умишлено причиняване на 2 събитието (въпреки противоречия в описанието на маршрута и относно начина на запалване на двигателя), и настъпването на застрахователното събитие няма основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

Съдът е приел и, че няма основание за намаляване на застрахователното обезщетение. В резултат от събитието на ищеца са причинени щети, изразяващи се в стойността на отнетото МПС, - действителната му стойност съгласно заключението на вещото лице към датата на настъпване на застрахователно събитие възлиза на 26 767 лв., поради което искът е уважен до този размер. Върху обезщетението е присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е уважен за исковия период, в рамките на който съдът е приел, че ответникът е в забава, до размера от 1 078, 20 лв.

Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, да следи служебно за валидността на обжалваното решение, за допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността да проверява само посоченото в жалбата, освен спазването на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:

Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и допустимо в обжалваните части, в които съдът се е произнесъл по исковете на Р. П. и Г. П. като правоприемници на Г. П. и недопустимо, в частта му, в която съдът се е произнесъл по отношение на неправосубектна страна – Т. П..

По съществото на спора:

Съдът е сезиран с иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за реално изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор за имуществено застраховане – „Пълно Автокаско“, със застрахователно покритие и за риска в случай на противозаконно отнемане на автомобила от собственика му без негово съгласие с намерение да се ползва, който ищецът твърди, че се е реализирал на 23.11.2019г.

Правният интерес от предявяване на иска ищецът е обосновал с отказа на застрахователя да плати обезщетение поради това, че „декларираните обстоятелства по щетата и информацията, съдържаща се в транспондера на 3 контактния ключ, водели до заключението, че е налице опит за заблуда“, който отказ ищецът (на чието място в хода на производството са конституирани наследниците му по закон ) счита за неоснователен. Предявен е и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответникът е оспорил иска с възражения, че е налице изключен застрахователен риск и конкретно твърденията, че на 23.11.2019г. застрахованото МПС е било паркирано на мястото, посочено от ищеца.

Възразил е, че застрахованият го е заблудил чрез представяне на неверни данни за застрахования автомобил и за застрахователното събитие и съгласно раздел II, чл. 5, ал. 1, т. 11 от общите условия към застрахователния договор е налице изключен риск и застрахователят няма задължение да плаща застрахователно обезщетение. Сочи, че така както е деклариран маршрутът на автомобила преди настъпването на твърдяното събитие, той е невъзможен, тъй като улици, по които ищецът твърди, че е преминал, нямат пресечни точки – бул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Самуил“, която от своя страна не се пресича с ул. „Софроний Врачански“, където се твърди, че е паркиран автомобилът. Наред с това ответникът е изтъкнал, че и двата контактни ключа на автомобила са използвани далеч преди твърдяното събитие – на 29.12.2018г. и на 31.01.2019г. Позовава се и на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ. Евентуално е оспорил и размера на иска - счита, че търсената сума е завишена, като се изхожда от действителната стойност на автомобила.

Спорен на настоящия етап от производството между страните, обвързани от възникнало при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г., валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” – „Пълно каско“ (чл. 399 и сл. КЗ), въз основа на застрахователен договор от 26.12.2018г., по което Р. П. и Г. П. (ответници по жалбата) са правоприемници на „застрахования” ищец Г. П. (лице със застрахователен интерес като собственик), а ответникът (жалбоподател) е „застраховател”, дали твърдяното в исковата молба събитие представлява осъществяване на покрит застрахователен риск за застрахования лек автомобил - марка Ауди, модел А 6 Авант, рег. № ********. Жалбоподателят сочи, че процесното МПС не е било паркирано на посочения в искова молба адрес и не е било управлявано на посочената дата, поради което – поради представяне на неверни данни за застрахования автомобил и за застрахователното събитие (преповтаря възраженията си от отговора на ИМ, - че двата контактни ключа на МПС са 4 използвани далеч преди твърдяната дата на процесното събитие; - сочи и, че застрахованият е декларирал, че при установяване на липсата не е имало лица, с които е бил, а по делото било разпитано лице - очевидец) – застрахованият е заблудил застрахователя и за него не възниква задължение за плащане на застрахователно обезщетение на основание уговорката в раздел II, чл. 5, ал. 1, т. 11 ОУ.

Във връзка с твърдението за настъпване на застрахователно събитие на 23.11.2019г. и по повод оплакванията на жалбоподателя въззивният съд намира следното от фактическа страна:

На 25.11.2019г. Г. П. е уведомил писмено застрахователя – ответник по исковете, че на 23.11.2019г. в 19.20 ч. е паркирал застрахования автомобил на ул. „Софроний Врачански“ № 65 на пресечка с ул. „Цар Симеон“ и в 20.40 ч. е установил липсата му и незабавно уведомил МВР (така и съобщение за извършено престъпление до СДВР – 3 РУ от 23.11.2019г. ), след което по телефона е съобщил и на застрахователя. Във въпросника – декларация за кражба на МПС П. е записал, че при закупуване на автомобила са му предоставени 2 бр. ключа и,че не са вадени допълнителни ключове. В обяснителна записка застрахованият е записал, че както е управлявал автомобила по „Ботев“ е завил по „Цар Самуил“ и на първата пряка ул.“Софроний Врачански“ имало място за паркиране и спрял там в 19.20 ч.; записал е, че няма свидетели на събитието.

На 25.11.2019г. застрахованият е предал на застрахователя документи, в това число и 2 бр. ключа, по повод заведената ликвидационна преписка по щета № 0020-701 – 0017/2019г. за откраднат лек автомобил марка Ауди, модел А 6 Авант, рег. № ******** – съгласно удостовереното в приемо – предавателен протокол.

С постановление от 14.01.2020г. на прокурор при СРП е спряно наказателното производство по ДП № ЗМ 2489/19г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр. № 51854/19г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, поради неразкриване на извършителя и ненамиране на автомобила, образувано по повод противозаконно отнемане на застрахованото МПС за времето от около 19.20 ч. до около 20.40 ч. на 23.11.2019г. в гр.София на кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул.“Софроний Врачански“ № 65 от владението на Г. П. без негово съгласие с намерение да го ползва.

5

Основание за отказа на застрахователя – ответник по исковете да плати застрахователно обезщетение е дало несъответствието между декларираните от застрахования обстоятелства в Обяснителна записка по щета и информацията, съдържаща се в транспондера на контактния ключ след направена справка в официалното представителство на марката за РБ, което водело до заключението, че е налице опит за заблуда – позовал се е на уговорката в раздел II, чл. 5, ал. 1, т. 11 ОУ, че не се обезщетяват вредите при опит за заблуда… за действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието.

В раздел II, чл. 5, ал. 1, т. 11 ОУ, които не се спори, че регулират и процесното правоотношение, е уговорено, че застрахователят не покрива щети, причинени в резултат от „инсценирано застрахователно събитие със застрахованото ПС или опит за заблуда или премълчаване от страна на застрахования или негов представител на действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието“.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Ч. приятел на застрахования, показанията му подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК. Свидетелят е разказал, че в деня на кражбата, на 23.11.2019г. Г. П. го поканил на ресторант, взел го с автомобила си Ауди, за да отидат до ресторант-пицария „Ниагара“ на ул. „Цар Симеон“ в София. Нямало къде да паркират пред ресторанта и в първата пресечка след него паркирали вдясно. Било след 19 ч., тъмно. Престояли час и половина в ресторанта, а когато излезли установили, че автомобилът го нямало. Тогава свидетелят не знаел коя е улицата, но преди разпита погледнал мястото и видял, че се казва „Софроний Врачански“. Това била първата пресечка вдясно след ресторант „Ниагара“, посока от „Ботев“ към „Опълченска“.