Решение № 1436 от 08.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1436 гр. Варна, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100501836 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, представлявано от В.Б.Р., действащо чрез юрк.В.Г., против Решение №2625 от 14.07.2023г. постановено по гр.д.№20223110112924 по описа на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу К. Д. И., с ЕГН **********, с адрес:

******, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че въззиваемата дължи на въззивника, в качеството си на потребител на В и К услуги, сума в общ размер на 2248.18лв., представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 02.07.2019г.02.06.2022г., отчитани по партида с абонатен №****** за обект, находящ се на адрес в ****** и сума в общ размер на 315.50лв., представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода 06.09.2019г.-11.07.2022г., ведно със законната лихва върху сбора от главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК14.07.2022г. до окончателното му плащане, за които суми е издадена Заповед №4486 от 15.07.2022г. по ч.гр.д.№9193/2022г. по описа на РС Варна.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното решение като изцяло неправилно. Въззивникът твърди, че не е спорно, че той предоставя В и К услуги за обекта, собственост на въззиваемата, имаща качеството потребител на услугите, отчитани по 1 абонатен №******. Сочи се, че с присъединяване на имота към В и К мрежата, съответно след откриване на негова индивидуална партида, между страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка, изискваща от потребителя да заплаща сумите, дължими за предоставените услуги. Оспорва се извода на районния съд, че не са били изпълнени процедурите, предвидени в ОУ, допускащи служебно начисляване на суми за В и К услуги, доколкото подмяната на водомера в процесния обект е била извършена едва през декември 2022г., което обосновавало надлежното служебно начисляване съгласно чл.35, ал.5 вр. чл.39 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи /Наредба №4/14.09.2004г./.

Въззивникът не е съгласен и с извода на първоинстанционния съд, че с оглед заключението по СТЕ, служебно начисляваните стойности не са били изчислявани, съгласно твърдяната от него разпоредба от ОУ. В тази връзка се сочи, че видно от писмените доказателства по делото, начисленото служебно количество В и К услуги е поради липса на осигурен достъп и повреден водомер, като са изложени съображения за начина на изчисление на разходът на вода съгласно чл.49 от ОУ. Поддържа, се че в действителност В и К оператора е приложил процедурата по чл.35, ал.5 вр. чл.39 от Наредба №4/14.09.2004г. В жалбата се сочи още, че в настоящия случай липсват данни за инициирана процедура по чл.24, ал.3 от ОУ за уговаряне на удобно за В и К оператора и потребителя време за реално отчитане на потребените количества В и К услуги.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че изводите на районния съд са правилни и обосновани, включително и поради факта, че въззивникът не е представил доказателства за спазване на процедурата по чл.33 от Наредба №4/14.09.2004г., касаеща констатирана повреда по измервателният уред. Излага се, че служебно начислените количества за потребени В и К услуги, са определени по неясни критерии, както и че по делото не са ангажирани доказателства за точното изчисляване на служебната консумация съобразно различните хипотези, очертавани от въззивника.

В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважи претенцията. Допълват се оплакванията за неправилност на атакуваният съдебен акт, като се поддържа, че неправилно районният съд е възприел фактическата обстановка по отношение на основанията за начисляване на служебната консумация на вода, която е обоснована от неизпълнение на задължението на потребителя визирано в чл.34а вр. с чл.11, ал.5 от Наредба №4 да извърши последваща метрологична проверка на водомера и това неизпълнение, е поставило в невъзможност доставчика да отчита точното количество вода, което госпожа ответницата е ползвала през процесния период. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

2

Съдът е сезиран с иск с правно основание правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че К. Д. И., в качеството й на потребител на В и К услуги, дължи на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сумата от 2248.18лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 02.07.2019г.-02.06.2022г., отчитани по партида с абонатен №****** за обект, находящ се на адрес в ****** и сумата от 315.50лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху главниците за периода 06.09.2019г.-11.07.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.07.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед №4486 от 15.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9193/2022г. по описа на Районен съд Варна.

В исковата молба се твърди, че ответницата има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни в обект, находящ се в ******, за който е разкрита партида с абонатен №******. Твърди се, че през периода 02.07.2019г.02.06.2022г. ползваните и отчитани по партида на ответницата В и К услуги, които не са погасени по давност, са на обща стойност от 2248.18лв., която сума не е заплатена от потребителят. Сочи се, че претендираните суми за главница, представляват служебно начислени кубици вода, съгласно Общите условия на В и К оператора и Наредба №4 от 11.09.2004г. на МРРБ. Твърди се, че предвид забавеното плащане на посоченото потребление, ответницата дължи обезщетение за забава, чиито общ размер за периода 06.09.2019г.-11.07.2022г. възлиза на 315.50лв. Сочи се, че предвид липсата на плащане на цената на потребените В и К услуги от страна на ответницата, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№9193/2022г. по описа на РС Варна. Сочи се още, че заявление е уважено в цялост, респективно съдът е издал Заповед от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, включваща процесните суми. Сочи се още, че в срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение срещу заповедта, в резултат от което за ищецът е възникнал интерес за предявяване на настоящият иск.

С депозираният отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че предвид липса на метрологична годност на средството за търговско измерване /СТИ/ през процесния период ищецът е начислявал служебно всеки месец по 20 м³ вода. Поддържа се, че в случая не са установени предпоставките и не са спазени изискванията на ОУ на В и К оператора и на Наредба №4/2004г. за служебно начисляване на изразходвано количество питейна вода, като са развити обстойни съображения в подкрепа на това становище. Поддържа се още, че ищцовото дружество неправомерно е начислявало служебна консумация от по 20 м³ вода на месец, тъй като ответницата живее сама и като единствен обитател в имота не би могла да изразходи начисленото й количество вода. С оглед изложеното се моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели 3 на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглежданият случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на стойността на процесните количества В и К услуги, които оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, както и от 2 бр.

Справка за недобора на частен абонат с абонатен №******, за обект, находящ се в ******, с посочен титуляр-ответницата.

С приетото по делото Уведомително писмо рег.№1000413005 от 08.01.2021г. на “В и К Варна“ ЕАД, са предприели действия по уведомяване на ответницата, че следва да подмени повреденият водомер в процесният обект на потребление. Видно от приложените доказателства за изпращане на пощенска пратка, е че въпросното писмо не е достигнало до ответницата, тъй като същото не е потърсено от адресата.

По делото е представен препис от Констативен протокол №018/04.03.2021г., съставен служители на В и К оператора, поради неосигурен достъп до имота за отчет на водомера, в който се съдържа предупреждение за предприемане на служебно фактуриране на потреблението. Представен е и препис от Констативен протокол №43/02.06.2022г. с идентично съдържание.

От представеният заверен препис от Двустранен констативен протокол №1000059426 от 05.12.2022г., който носи подпис на потребителя, се установява, че на посочената дата в процесният обект на потребление е монтиран водомер. Установява се още, че към датата на монтажа в обекта не е имало монтирано СТИ.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което се кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при изчисление в условията 4 на служебен отчет по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 и на чл.25, ал.5 от Общите условия, или по 5 м³ вода месечно за период от 34 месеца, дължимата ценна на предоставени В и К услуги възлиза на 460.53лв. Установява се още, че захранващата процесният обект тръба е с размер от 3/4 ", през която за 6 часа при скорост от 1м/сек могат преминат 6.048 м³, съответно при ежедневен шест часов отчет за период от 6 месеца през захранващата тръба преди водомера могат да преминат 1100.74 м³ на стойност 2879.90лв. без ДДС.

Според неоспореното от страните заключение на ССч.Е, стойността на служебно начислените В и К услуги по партида с абонатен №****** за обект, находящ се на адрес в ******, по фактури за периода от 02.07.2019г. до 02.06.2022г., възлиза на 2248.18лв., а размера на лихвата за забава върху всяко едно от месечните задължения за периода от падежа за плащане по съответната фактура до 02.06.2022г. възлиза общо на 315.63лв. В счетоводство на ищеца няма данни за плащане на процесните задължения.