Решение № 1547 от 03.04.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1547

Стара Загора, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

РАЙНА ТОДОРОВА

Членове:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20267240700059 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1, изречение второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Д. П. К., подадена чрез пълномощника му адв. Р. Й., против решение № 4127 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 721/2025 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. П. К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) [населено място] иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., причинени му в периода от 26.03.2023 г. до 13.02.2025 г. от условията в ареста, в корпуса и в ЗОЗТ „Верея“ към Затвора Стара Загора и от условията в ЗОЗТ Смолян към Затвора Пловдив.

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и на процесуалния закон, при непълнота на доказателствата и неговата необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва формираните от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, че условията, при които е бил поставен при изпълнение на наложена му мярка „задържане под стража”, съответно при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, не са били в противоречие със законовите норми и че не могат да бъдат определени като такива, нарушаващи забраната по чл. 3, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, както и че не са налице всички кумулативно изискуеми се елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 284 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ГДИН. Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че е бил поставен при унизителни и нечовешки санитарно-битови условия, довели до претърпени неимуществени вреди – нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение. По съображения, основани на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и пилотно решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Н. и др. срещу България, смята, че при отчитане на обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС (недостатъчна жилищна площ съобразно стандарта, установен в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, и лоши битови условия, проявени в наличието на дървеници), времето, през което е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, характера и високия интензитет на породените страдания и негативни преживявания, исковата претенция се явява доказана по основание и размер. По тези съображения е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което на Д. К. да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателно й заплащане.

Ответникът ГДИН, чрез процесуалния си представител по делото, в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията жалбоподателя, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд намира за установено следното:

Касационната жалба е подадени в законово установения срок от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред едноличен състав на Админстративен съд Стара Загора се е развило по искова молба на Д. П. К., с която против ГДИН е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., причинени му в периода от 26.03.2023 г. до 13.02.2025 г. от условията в ареста, в корпуса и в ЗОЗТ „Верея“ към Затвора Стара Загора и от условията в ЗОЗТ Смолян към Затвора Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателно й заплащане.

Ищецът твърди, че е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в ареста към Затвора Стара Загора през периода от 26.09.2023 г. до 10.03.2024 г. и в корпуса на Затвора Стара Загора през периода от 10.03.2024 г. до 25.03.2024 г., след което е изтърпявал наложено му наказание „лишаване от свобода“ във ЗОЗТ „Верея“ към Затвора Стара Загора през периода от 25.03.2023 г. до 11.11.2024 г., в Затвора Пловдив през периода от 15.11.2024 г. до 06.12.2024 г. и в ЗОЗТ „Смолян“ към Затвора Пловдив през периода от 06.12.2024 г. до 06.12.2025 г.

Претендираните неимуществените вреди, според изложеното в исковата молба, се изразяват в уронване на човешкото достойнство на ищеца и породено у него чувство на страх, незащитеност и малоценност, поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на задържането под стража и наказанието лишаване от свобода, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Конкретно за условията в ареста към Затвора Стара Загора ищецът твърди, че са били общо четири лица в килия с размери от 5.5 кв.м., с малки прозорци, поставени на високо и отварящи се наполовина, което причинявало недостиг на свеж въздух. Липсвала топла течаща вода в килията, ключ за включване и изключване на осветлението, имало дървеници, хлебарки и паяци, а през зимата нямало отопление. В резултат на тези условия се разболявал многократно и бил извеждан в стационара за провеждане на лечение. От дървениците получил обриви и лишеи, а от това, че спял с няколко чифта чорапи, поради студа, получил гъбички по краката.

За условията в ЗОЗТ „Верея“ ищецът сочи, че бил настанен в спално помещение № 8 от 25 кв.м., в което били общо петима души, а условията в него били мизерни. Помещението имало два малки прозореца във високата част, два стола и малка маса, липсвали контакти, леглата били дървени, а дющеците – мръсни и с дупки, пълни с дървеници, акари и бълхи. Тоалетната не работела, поради което водата се смесвала с изпражненията и течала по пода, като стигала до леглата, стените били черни, кафяви и мазни, имало малка мивка без огледало, а кранът течал почти постоянно, нямало отдушник. Не им давали никакви препарати за почистване, но ги карали да се подписват, че ги получават. Дворът бил с пръст, а кошовете за боклук винаги били пълни и съжителствали с плъхове, мишки и котки, простирали дрехите си на импровизирани телове. Кухнята била оборудвана само с една печка, на която всички се изреждали да готвят, ако искат да си направят нещо за ядене, нямало мивка и носели посудата до стаята, където можело да се измие. Залата за третиране била под една асма с уреди, направени от джанти и зъбни колела. В стола за хранене също пълно с котки, мишки и дървеници, масите били само пет за 80 човека, столовете и масите лепнели, като не им давали препарати за тяхното почистване. Лично ищецът убил в този стол два смока. От стреса в резултат на тези условия му побеляла косата и брадата, вдигнал високо кръвно, получил сърцебиене и бил лекуван с хапчета за сърце, предписани му от невролог, като бил извеждан многократно за лечение в стационара. Получил болки в колената и имал ставни проблеми, защото спял на втория етаж на двойното легло, за което получил лечение извън общежитието, но тъй като нямал средства за ЯМР, бил лекуван с болкоуспокояващи.

За условията в Затвора Пловдив ищецът сочи, че бил настанен в килия с размери 35 кв.м., в която били общо 10 човека. Не получил дюшек, възглавница и завивка, поради което използвал дрехите си за тази цел, като спял с тях и с обувките си. В стаята имало тоалетна от типа турска, а водата течала от маркуч. Къпел се с кофа, напълнена с вода от маркуча на тоалетната, която била студена. Столовата никога не е била почиствана, имало мухъл, а балатумът по масите бил наслоен с храна. Старшината ги обиждал, като ги наричал „боклуци“. Получил бронхит и бил закаран в стационара, където бил лекуван с антибиотик. Получил и хапчета против дървеници, приемани през устата.

За условията в ЗОЗТ „Смолян“ ищецът сочи, че бил настанен в стая с площ от 10 кв.м., в която били трима души. Леглото било пружинно с дюшек от соца, отново пълен с дървеници, акари и бълхи, имало и стоножки навсякъде. Тоалетната била от същия тип, без казанче, по-малка от 2 кв.м., с много малка мивка, нямало никакви препарати. Банята била на етажа и се използвала по график, а от душовете работели един или два, като в повечето случаи нямало топла вода. След като започнал работа като гледач на кози, живеел в козарник в планината, където в стаята спели трима, но прозорците били счупени и облепени с картони и азбест, а на пода мокетът бил от 30 години. Козите били на сто метра и миризмата от тях била непосилна. В кухнята шкафовете се разпадали, а мивката била тип корито. Било пълно с хлебарки и имал за съжител гущер дъждовник. Готвили на печка с дърва, но тя била в стаята и през лятото ставало много горещо вътре. Хладилникът бил стар и никога не бил почистван. Покривът на стаята течал и мухълът бил навсякъде. Със съжителите си извършили ремонт с подръчни средства и сега условията били приемливи. Зачислили му кон и каруца, за да може да кара балите от сеновала до козарника. Това бил тежък физически труд, защото една бала тежала около 200 кг., а чувалите с брашно били по 50 кг. На ден вдигал по 2 тона. Веднъж седмично слизал в артелната за храна с коня и каруцата, но пътят почти винаги бил заледен и конят падал, а той го вдигал. От труда при тези условия получил болки в кръста, раменете и китките – наченки на дископатия.

В исковата молба не се съдържат конкретни оплаквания за условията в корпуса на Затвора Стара Загора.

В първоинстанционното производство са приети като писмени доказателства: заповед на министъра на правосъдието за утвърждаване на списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които задържаните под стража и лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си и на определените за целта места (л. 20 и сл.); заповеди на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите (л. 24 и сл.), за контрол на изпълнението на задълженията на медицинските специалисти от назначен за целта здравен инспектор (л. 46), за утвърждаване на правила за хигиенното и противоепидимично осигуряване в местата за лишаване от свобода (л. 47 и сл.), за утвърждаване на вътрешни правила за организиране и извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в местата за лишаване от свобода (л. 49 и сл.); графици за дезинсекционни обработки в Затвора Стара Загора (л. 56 и сл.); справка за престоя на ищеца в ареста към Затвора Стара Загора (л. 58); докладна записка относно престоя на ищеца в корпуса на Затвора Стара Загора (л. 59-60); докладна записка относно престоя на ищеца в корпуса на ЗОЗТ „Верея“ (л. 61-60); справка за хигиенно-битовите условия в Затвора Стара Загора, ареста и общежитията към него (л. 63-65); фактури за закупуване на почистващи препарати от Затвора Стара Загора, в т. ч. и сапуни (л. 66 и сл.); график за разпределение на времето в ареста към Затвора Стара Загора (л. 69); вещеви ведомости (л. 70-71); заповед на началника на Затвора Стара Загора за утвърждаване на график за подаване на топла вода към баните в корпуса на затвора (л. 72); графици за изпиране на спално бельо и работни дрехи в Затвора Стара Загора, ареста и общежитията към него (л. 73-74); заповеди за отпускане на тоалетен сапун и сапун за пране в ЗОЗТ „Верея“ и в ареста към Затвора Стара Загора, искания за отпускането им, разписки за изписването им и списъци за раздаването им (л. 75 и сл.); заповеди за отпускане на хигиенни материали в ЗОЗТ „Верея“ и в ареста към Затвора Стара Загора, искания за отпускането им, разписки за изписването им и списъци за раздаването им (л. 89 и сл.); протоколи за ДДД обработка в Затвора Стара Загора, ареста и общежитията към него (л. 99 и сл.); заповеди на началника на Затвора Стара Загора за утвърждаване на график за отопляване на сградите на затвора, в т. ч. на ареста и общежитията към него (л. 123 и сл.); вещева ведомост за получени от ищеца в ЗОЗТ „Верея“ долен чаршаф, възглавница и калъфка за нея, дюшек и одеяло (л. 129); заповеди за възлагане на ищеца да работи като чистач по щата на обслужващата дейност на Затвора Стара Загора (л. 130-135); заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на ищеца и заповед за спирането му от работа, както и докладни записки във връзка с тях (л. 137 и сл.); седмични менюта, утвърдени от началника на Затвора Стара Загора (л. 141 и сл.); докладна записка за престоя на ищеца в ЗОЗТ „Смолян“ (л. 158); справка за престоя на ищеца в Затвора Пловдив (л. 159); протоколи за ДДД обработка в Затвора Пловдив (л. 161 и сл.); медицинска документация (л. 163 и сл.).