Решение № 4227 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4227 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110208050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 006343/11.11.2024 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на „*****“ АД, ЕИК:

********* на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. Излагат се съображения в посока приложимостта на института на маловажния случай поради цялата съвкупност от смекчаващи отговорността обстоятелства на нарушението, поредността на извършване на същото и липсата на настъпили вредни последици от него.

Навеждат се твърдения, че уговорената в чл. 10 във вр. с чл. 20 от процесния договор неустойка не представлява „такса“, а обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които последният би претърпял в случай на неизпълнение. В тази връзка, доколкото по дефиниция обезщетението не попада в общите разходи, жалбоподателят изтъква, че същото не следва де се вземе предвид при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/. Сочи още, че така предвидената неустойка не е разход за потребителя, който формира ГПР съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Твърди, че неустойката се дължи за неосигурено обезпечение, а не за забава при връщане на някоя от вноските по кредита, поради което и стойността й не следва да се включва при изчисляването на ГПР. На следващо място, след пространен анализ на нормата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП се позовава на точно и коректно отразен в погасителния план на лицето размер на вноската в случай на непредоставяне на предвиденото обезпечение и съответно посочване на точния размер при предоставено такова. В жалбата се изтъква още, че 1 доколкото предвидената неустойка е свързана с едно вероятно, евентуално неизпълнение на задължението по осигуряване на достатъчно обезпечение, няма как същата да бъде изначално включена в стойността на ГПР, тъй като подобно решение вече би поставило средния потребител в заблуждение относно реалния процент на ГПР.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Процесуалният представител на дружеството – юрк. Г. редовно уведомена, не се явява. От последната е постъпило писмено становище, в което взема отношение по съществото на спора. Предявява претенция за разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. М., която моли жалбата да бъде оставена без уважение, а процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /11.11.2024 г./, датата на връчване на същото /18.11.2024 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /29.11.2024 г./, съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект, имащ право на жалба срещу процесното постановление.

Във връзка с постъпила в КЗП жалба с вх. №Ц-03-3083/26.04.2024 г. от потребител, съдържаща оплаквания, свързани с договор за потребителски кредит, предоставен от „*****“ АД, е била извършена проверка на посоченото търговско дружество по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

С писмо от „*****“ АД с изх. № 3866/17.05.2024 г. в КЗП били предоставени изискани документи за проверка, включително досие по договор за потребителски кредит № ******* от 08.05.2024 г., включващо: Договор за потребителски кредит №*******/08.05.2024 г. с погасителен план, Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорна информация за потребителския кредит и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „*****“ АД.

След преглед на представените от търговското дружество писмени доказателства проверяващите установили, че на 08.05.2024 г. в гр. София, кредиторът „*****“ АД е предоставил по договор № *******/08.05.2024 г. на потребителя кредит в размер на 500 лв. при следните условия: да бъде върнат в срок до 3 месеца, считано от датата на усвояване с три погасителни вноски, всяка по 178,18 лв. и обща сума за плащане – 534,55лв. - при обезпечение на кредита или три вноски по 230,68 лв. при необезпечен кредит.

В чл. 20, ал. 1 от договора страните са предвидили, че вземането по същия се 2 обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като съгласно чл. 20, ал. 2 от договора кредитополучателят се задължава в срок от три работни дни да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. В чл. 20, ал. 3 от договора са разписани изискванията на които следва да отговаря физическото лице-поръчител.

В чл. 10 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението, предвидено в чл. 20, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка с обезщетителен характер в размер на 5,25 лева плюс 0,350 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,350 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

За така отпуснатия кредит от кредитора била обявена информация за годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.65%, посочена в чл. 9, ал. 1 от договора, както и в преддоговорната информация на СЕФ. ГПР включвал разходите за възнаградителната лихва, но не включвал разходите за неустойката, дължима на основание чл. 10 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на уговореното в чл. 20, ал. 2 от договора обезпечение в срок до три работни дни, считано от сключването на договора.

Длъжностните лица от КЗП констатирали, че в погасителния план към договор №*******/08.05.2024 г. е била включена в погасителната вноска неустойката при необезпечен кредит в общ размер на 157,50 лева, разсрочена на 3 вноски, като приели, че т. нар. „неустойка“ всъщност представлява добавка към възнаградителната лихва и така вместо 3 погасителни вноски по 178,18 лв. за кредит с ГПР в размер на 49.65%, се формират 3 погасителни вноски по 230,68 лв. със съответно по-висок ГПР, който не е обявен от кредитора. Проверяващите приели, че посоченият от „*****“ АД ГПР в размер на 49.65% представлява невярна информация, тъй като същият се отнася за кредит в размер от 500 лв. със следните параметри: 3 погасителни вноски по 178.18 лв., годишен лихвен процент – 41,00% и обща сума за плащане -534,55 лв., а не за кредит с 3 вноски по 230,68 лв. и обща сума за плащане – 692,04 лв., какъвто е реално отпуснатият кредит. Поставяйки като задължително условие изискването за обезпечаване на потребителския кредит, за който е обявен ГПР за обезпечен кредит и договаряйки увеличение на общия разход по кредита при необезпечение на кредита, без да се посочи стойността на ГПР в този случай, контролните органи приели, че може да се стигне до объркване на потребителя и въвеждането му в заблуждение и неяснота относно действителното оскъпяване на кредита, в случай, че той остане необезпечен. Било прието, че търговската практика, състояща се в посочването в договор за потребителски кредит и в СЕФ на по-нисък от действителния ГПР има характеристиките на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1, предл. 1 (търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невяна информация и следователно е подвеждаща) от ЗЗП.

При тези констатации свидетелят Е. Г. Г. съставила против дружеството-жалбоподател АУАН № 006343/29.07.2024 г., в който приела, че е извършено административно нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

3

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 006343/11.11.2024 г., издадено от председателя на КЗП, с което на „*****“ АД на основание чл. 210а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал.

1, предл. 1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Е. Г., както и писмените доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, като пълни, хронологично последователни и изчерпателни, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради отсъствието на такива с всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК – "per argumentum a contrario". Съдът намира така събраната доказателствена съвкупност за единна, непротиворечива и последователна. По делото липсват неизяснени факти, като между страните също липсва спор относно релевантни за изясняване на фактическата обстановка обстоятелства.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че и двата процесуални документа са издадени от надлежен орган и в рамките на неговите правомощия.

Настоящият съдебен състав служебно констатира, че са спазени и императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – относно тяхната форма и задължителни реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съответствие между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление, като с изискуемата се по закон конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на извършване на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило отражение в обективната действителност.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от чл. 34, ал. 1 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, съответно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна процесното НП е издадено в изискуемия 6 - месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ето защо, на база изложеното, съдът намира, че са спазени визираните в ЗАНН давностни срокове досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника от формална страна.

Предвид изложеното, съдът счита, че и двата процесуални документа са съставени без 4 допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По делото е безспорно установено, че на 08.05.2024 г. „*****“ АД е предоставило по договор № ******* потребителски кредит в размер на 500 лв., който е следвало да бъде върнат от потребителя в срок до 3 месеца, с три погасителни вноски, всяка по 178,18 лв. и обща сума за плащане – 534,55 лв. Несъмнено се установи, че в чл. 20, ал. 1 от договора страните са предвидили, че отпуснатият потребителски кредит ще бъде обезпечен с поръчителство за пълния размер на кредита, като съгласно чл. 20, ал. 2 от договора потребителят е следвало да предостави обезпечението в срок до 3 работни дни, считано от сключването на договора. В чл. 10 от договора е било предвидено, че при непредставяне на уговореното в чл. 20 обезпечение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 5,25 лева плюс 0,350 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,350 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Несъмнено установено по делото е и това, че посоченият в чл. 9, ал. 1 от договора, както и в преддоговорната информация на СЕФ годишен процент на разходите в размер на 49.65%, не включва разходи за неустойката, дължима на основание чл. 10 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на уговореното в чл.