Определение № 10070 от 28.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10070 гр. София, 28.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110176761 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да бъде допуснато изслушване на съдебна автотехническа експертиза за отговор на задачите, поставени в исковата молба.

Следва да бъде отхвърлено искането на ответника за поставяне на допълнителни задачи на съдебно-автотехническата експертиза, доколкото част от въпросите преповтарят въпросите на ищеца, а друга част се отнасят до правни въпроси или въпроси, които са неотносими към предмета на доказване /например доколкото в отговора липсва наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, не следва по делото да се изследва поведението на същия при управлението му/.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза по задачите, поставени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза в размер на 400,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за поставяне на допълнителни задачи на съдебно-автотехническата експертиза.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание за 24.04.2025 г. – 09:35 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице Йорданов.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

1

Предявен е иск правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 1806,82 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 25 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът е погасил само част от задължението в размер на 1310,64 лева, поради което претендира остатъка в размер на 521,18 лева, както и мораторна лихва в размер на 26,64 лева за периода 10.08.2024 г. – 22.12.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че с извършеното плащане е погасил изцяло регресния дълг. Сочи, че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди, както и че увредите в панел заден ляв на автомобила нямат пряка причинно – следствена връзка с механизма на възникване на процесното ПТП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от длъжника.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са всички факти, включени във фактическия състав на вземането за главница и некасаещи неговия размер и вида на вредите, че ликвидационните разноски възлизат на 25 лева, както и че ответникът е получил регресна покана и всички необходими документи, като към 10.09.2024 г. е изтекъл срокът за плащане, че ответникът е погасил част от регресното вземане в размер на 1310,64 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2