Определение № 29148 от 11.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29148 гр. София, 11.08.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20261110102640 по описа за 2026 година

Р. Д. Р. е предявил срещу „ЕОС М.“ ЕООД и „АСВ“ ЕАД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответниците сумата в размер от 299,98 лева, както и всички акцесорни вземания (лихви, неустойки и разноски), за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист през 2017 г., във връзка с прекратен договор за предоставяне на услуга „мобилен достъп до интернет“, сключен на 20.07.2013 г., между ищеца и трето за спора лице – „М. Т.“ ООД.

На основание чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като съгласно чл.

119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно. Тази специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за потребителя съд).

От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че от 18.06.2024 г. настоящият адрес на ищеца е в гр. Д., област В., включително и към датата на подаване на исковата молба.

В настоящия случай, безспорно източник на облигационни правоотношения - договор за предоставяне на услуга „мобилен достъп до интернет“, сключен на 20.07.2013 г., е потребителски договор – ищецът има качеството потребител смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на 1 потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.).

Разпоредбата на чл. 113 ГПК не намира приложение само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или такива предявени срещу прекия доставчик на услугата. /арг. и в определение № 607/23.11.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о./. Същата следва да се приложи за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска, интересът на ищеца по него е отричане на вземането на ответниците, основано на заповедта за изпълнение и договора. В този смисъл е и трайната практика на ВКСОпределение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., Т. К., II т. о. на ВКС и др.

Предвид изложеното досежно приложението на чл. 113 ГПК, не е релевантно правното основание на иска, а качеството на „потребител“ на една от страните в производството. В конкретния случай ищецът се явява потребител на услуга и това качество не е обусловено от вида и обема на търсената от него или срещу него защита, респ. по отношение на него е приложима именно специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Последната обаче след изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) не е изборна, а императивно уредена, поради което делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на ищцовата страна Районен съдВ..

По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 26404/2026 г. по описа на С. районен съд, 49 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- В..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред С. градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при С. районен съд: _______________________

3