Акт № 933 от 28.02.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 530

Номер

530

Година

4.2.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

11.05

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Узунов

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Петър Узунов дело номер

20131200100132 по описа за

2013 година

Производството е образувано по искова молба на В. К. С., [населено място], ул.”М.””П.”№5, против ТД”В.” седалище и адрес на управление в [населено място], пл.”В.”№4, с пр.осн.чл.25, ал.4,вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ.

Сочи се от ищеца, че взетите решения на проведеното на 30.06.12г в хижа „Д.”, [населено място] събрание, са незаконосъобразни. Твърди се, че ОС не свикано по надлежния ред - УС на ТД не е вземал решение за свикването му; освен в ДВ поканата за свикване не била поставяна на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на дружеството най-малко един месец преди насрочения ден; решенията са взети без кворум и необходимото мнозинство - от присъствалите на ОС общо 29 души, само Г., П., К., Д. и Р. са членове на дружеството.Впредвид изложеното счита, че на осн.чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ взетите три решения на ОС са незаконосъобразни, като противоречащи на чл.26 и чл.27 ЗЮЛНЦ, поради което настояват за тяхната отмяна.

В първоначалният отговор ответника намира исковете за недопустими, за което излага подробни съображения. Същевременно оспорва исковете и като неоснователни, поддържайки че всички участници в ОС от 30.06.12г са членове на дружеството,имащи право на глас при вземането на атакуваните решения. Последните са взети при наличието на изискуемия от устава и ЗЮЛНЦ кворум.Считат за несъстоятелен ищцовия довод, че участвалите в ОС не са били учредители на сдружението, тъй като са приемани нови членове по предвидения за това ред.Ето защо настояват за отхвърляне на исковите претенции.

В допълнителната искова молба ищеца подържа исковете си, пояснявайки и допълвайки първоначалната си такава. Оспорва възраженията на ответника, поддържайки допустимостта и основателността на исковете.Оспорва по реда на чл.193 ГПК автентичността на представената регистърна книга на членовете на дружеството като твърди, че такава не е водена и иска да се задължи ответника да представи оригинала на същата.

Представен е допълнителен отговор на ответника, в който поддържа законосъобразността на проведеното ОС на 30.06.12г. Участниците в последното счита за редовни членове на дружеството, приети по съответния ред, въпреки неотразяването им във фирменото дело.Представената регистърна книга намира за редовно водена в съответствие с изискванията на устава и закона.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на закона, доказателствата и всички обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С протокол №1/24.04.12г от заседание на УС на ТД”В.” е насрочено отчетно-изборно събрание за 30.06.12г от 10ч на х.”Д.”,гр.Б., при следния дневен ред: „1.Отчет за дейността през изминалия период, отчет на КС. 2 Избор на председател, УС и КС.3.Промени в Устава(нов).” Председателя е упълномощен да предприеме необходимите действия по организацията.

Така взетото решение е разгласено чрез обнародване в ДВ, бр.38/18.05.12г и поставяне на обява на канцеларията на ТД в Б., ул.-„В.”№4(вж.приложената обява и св.Б. и Г.).

Видно от протокола от 30.06.12г на посочената дата и час е проведено така свиканото ОС по предварително обявения дневен ред в присъствието на 29 члена от общо 35(вж. списъка на л.48 и 64).

Единодушно са гласувани решенията за избор на председател на УС, на членове на УС и инспектората, всички с мандат от по 5г, и е приет нов Устав.

Според приложената към делото част от фирмената документация,ищцата е присъствала на ОС на ТД на 05.11.01г.

Видно от представените от ищцата списъци за платен членски внос, същата е платила такъв за периода 2002 – 2011г, а според членската карта за периода 2006-2011г, е плащала членски внос и на Б.(вж.марките).

От протокол от заседанието на УС от 10.09.12г се установи, че УС е взел решение за изключването й от членската маса на сдружението, заради неплащане на членски внос за 2011-2012г. Вещото лице по съдебно-графологическата експертиза потвърждава, че цитирания протокол е подписан от членовете на УС.

Разпитаните по делото свидетели установяват събитията около разгласяването на решението на УС за провеждане на процесното ОС, както и въпросите около членството на ищцата и останалите лица в ТД.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, тъй като с оглед указанията на САС в отменителното определение №1462/12.06.14г по в.ч.гр.д.№978/14г отговарят съответните процесуалните изисквания. Според ангажирания доказателствен материал, настоящият състав приема същите за предявени в срока по чл.26, ал.4 ЗЮЛНЦ.

Разгледани по същество обаче същите са неоснователни.

Разпоредбата на чл.25, ал.4, вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ предвижда възможността за атакуване пред съда по регистрация на решенията на ОС на сдружения с идеална цел относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора, в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

От доказателствата по разглежданото дело и материалите по ф.д.1166/00г, висящо пред БОС и служебно известно на съдебния състав, не се установи между ищцата и сдружението да е налице валидно членствено правоотношение по см. на чл.21 ЗЮЛНЦ, което да е възникнало по реда на който и да е от уставите на сдружението, действали преди и по време на ОС от 30.06.12г. При първоначалната регистрация на ТД”В.” ищцата не фигурира сред учредителите, за да се счете за автоматичен негов член при условията на чл.9 от първия устав(вж.устава на л.52 от делото).

Фигурирането на ищцата в „списъка на лицата, присъствали на ОС на сдружението на 05.11.2001г” под №16 не променя горните изводи, тъй като липсват данни за приемането й по реда на чл.8 от първия устав(л.52), а също и по предвидения в чл.8, ал.2 от устава, приет на ОС от 05.11.01г, за да настъпят последиците по арг. на чл.9, ал.1 от този устав(л.55). В.С. не е посочена още в списъка с членове за ОС от 30.06.12г и в представения от ТД регистрационен дневник.

По делото не са ангажирани други доказателства, подкрепящи възникването на валидно членственото правоотношение по предвидения за това ред.

Дори ищцовото членство в ТД да се приеме за безспорно за периода 2002-2010г, заради признанията на ответника в с.з. от 01.10.14г, то материалите по делото,вкл. и събраните съгласно указанията в отменителното определение №1462/12.06.14г на САС по в.ч.гр.д.№879/14г, установяват последващо прекратяване на членственото правоотношение на ищцата, поради неплащане на имуществената вноска за 2011 – 2012г.

Направения извод се обосновава от данните за неплатени вноски за този период в нарочното решение на УС от 10.09.12г. Отделно показанията на св.Г., който потвърждавайки отразеното в цитирания протокол на УС, изрично подчертава че според регистрите на дружеството тя не е плащала за 2011г и следващите. Думите му се подкрепят и от представения от ТД регистрационен дневник на членовете на ТД”В.”, където ищцата не фигурира сред платилите членове за 2011-2013г.

Показанията на св.К. не променят горните изводи. Напротив, признанията му че В.С. е заплатила членски внос до 2011г, а след това не е плащала, подкрепят възраженията на ответната страна и опровергават ищцата. Изтъкнатата причина - заключените офиси и преустановеният достъп до сграда на сдружението - са несъстоятелни, впредвид признатата от него възможност да плати, след като от ТД го насочили към председателя, който му обяснили, че вече се занимава с тези въпроси.

Показанията му че през януари 2012г е освободен като секретар на дружеството с последвалото ограничаване достъпът му до административната сградата, както и че след 30.06.12г няма представа за членския състав, допълнително разколебава достоверността на думите му и индицира достоверността на доказателствата, ангажирани от ответното ТД досежно членството на ищцата след 2010г.

Членската карта на ищцата не е в състояние да удостовери валидното й членствено правоотношение с ТД.Освен изложеното по-горе, следва да се им предвид и показанията на св.К. в с.з. от 23.10.13г, че закупуването на членска карта от Б. не прави притежателят й член на ТД.

Книгата за членовете на ТД, членската карта и списъците на платилите членския внос, представени от ищцата, също не променят горните изводи. Доколко съдържат данни за плащане от С., то те се отнасят до 2011г. След това не се установява да е плащала, в каквато насока са и показанията на К..За пълнота следва да се изтъкне, че е нелогично списъците на платилите членски внос да се издават от счетоводната къща,обслужваща ТД.Липсва логика и книгата за членовете да се намира в държане у ищцовата страна, а не в дружеството, където очевидно й е мястото след напускането й на заеманата длъжност.Всичко това допълнително разколебава доказателстваната им стойност.Докато представения от дружеството регистрационен дневник на членовете се съхранява в последното, което позволява актуализирането на списъчния състав на членовете, чрез своевременното отразяване на всяка промяна, за разлика от представения от ищцата, което очевидно го прави непълен, а оттам и негодно доказателство са сочените обстоятелства.

В контекста на изложеното и с оглед указанията на САС в цитираното отменително определение и задължителният им характер за настоящия състав, членственото правоотношение на ищцата следва да се приеме за прекратено. Този извод се налага от разбирането относно приложението на разпоредбата на чл.22, ал.1, т.5, вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ на въззиивната инстанция, според която няма основание да се подлага на съмнение ефектът на автоматичното настъпване по право на прекратяването на членственото правоотношение, поради неговото отпадане с неплащане на имуществаната вноска за съответния период, независимо дали в устава са предвидени особени способи и ред за констатиране на нарушенията, водещи до отпадане на членството. Следователно, щом за 2011г и 2012г не се доказа ищцата да е плащала имуществените си вноски, с оглед становището на САС по прилагане на цитираната норма, членството на ищцата в ТД към датата на провеждане на ОС се явява автоматично отпаднало.

Съгласно задължителните указания на въззивния съд отпадането на членството й засяга негативно материално-правната й легитимация, като носител на съдебно предявените с исковете по чл.25, ар.4 ЗЮЛНЦ потестативни права.Оттук и неоснователността на заявените искове за отмяна на атакуваните решения, поради отсъствието на една от материално-правните предпоставки за уважаването им – членството.

Настоящия състав възприе горното разрешение, воден от вече споменатите задължителни указания на САС,въпреки доктрината и непротиворечивата съдебна практика (Опр.№115/08г по т.д.№421/08г,ІІ т.о.), според които членствените правоотношения касаят процесуалната, а не с материалноправната легитимация(вж. т.V от ТР№1/06.12.02г по тълк.д.№1/02г, решения по чл.290 ГПК - Р№207/10г на ВКС по т.д.№129/10г, ІІ т.о. и др.; Опр.№233/10г на ВКС по ч.т.д.№85/10г,І т.о.; Опр.№128/09г по т.д.№269/09г, І ГО; Опр.№424/11г по ч.т.д.№126/11г, ІІ т.о.; Р128/09г на ВКС по т.д.№269/09г, І т.о.; т.V от ТР№1/06.12.02г по тълк.д.№1/02г; актовете и на САС – Опр.№188/26.01.12г по в.гр.д.№4043/11г; Опр.№798/07.04.14г по в.гр.д.№597/14г; Опр.459/27.02.13г по в.гр.д.№538/13г и др.).

С оглед изричната разпоредба на чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ, в случай че се игнорира указаното от горната инстанция автоматично преустановяване на членството, следва да се има предвид следното: действащият Устав(приет на 05.11.01г) към момента на провеждане на ОС не предвижда процедура и орган за установяване факта на неплащане(вж.чл.14). Отсъствието на такава обаче не означава, че ТД е взело решение отпадането да настъпва автоматично,т.е. без спазване реда по чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ, понеже би противоречало на закона. Напротив, щом законодателя е разпоредил отпадането да става чрез предварително констатиране факта на неплащане от сдружението, при липса на предвиден с устава ред и орган за това, този въпрос е бил от компетентността на ОС. В случая обаче доказателства, а и твърдения, в тази насока липсват.Представения протокол от заседание на УС от 10.09.12г не подкрепя ответната теза – освен че е по новия Устав(приет на процесното събрание), то целените с него последици настъпват с приемането на въпросното решение на 10.09.12г и оттогава насетне членството на С. следва да се счита за отпаднало, не и преди това.Следователно, към момента на провеждане на атакуваното ОС тя е била член на ТД(Опр.№193/12г по т.д.№582/11Г, ІІ Г.О.; Р№54/03.02.09г по т.д.№414/08г; Р№391/05г на т.д.№679/04г и др. на ВКС; Р№907/14г на САС по в.гр.д.№103/14г; Р№293/14г на П. по в.гр.д.№884/13г).