Решение № 97 от 08.03.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. гр.Велинград, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210100769 по описа за 2023 година

Предявен и иск с правна квалификация чл.327 ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от Никас 84 ЕООД, ЕИК: 201258265 против „Велпалет“ ООД, ЕИК:

206963489 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6 192 лева с ДДС, представляваща неплатена цена на доставен дървен материал /общо 480 иглолистни дъски с дължина 4 метра, широчина 0,9 см, и дебелина 2,5 см, от вид смърч, четиристранно рендосани, опаковани във връзки по 8 броя/, съгласно издадена фактура № 0100000645 от 24.11.2022г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че страните са в търговски отношения помежду си.

През месец ноември 2022г. сключили неформален договор за покупкопродажба на дървесина, по силата на който ищецът продал на ответника рендосани иглолистни дъски с дължина 4 метра, широчина 0,9 см, и дебелина 2,5 см, от вид смърч, опаковани във връзки по 8 бр. или общо 480 дъски, на обща стойност 6 192 лв. с ДДС, за което била издадена фактура 0100000645 от 24.11.2022г.

Излага, че изпълнил задължението си да прехвърли собствеността и да предаде владението на вещта на ответника, който не изпълнил насрещното задължение да заплати продажната цена в 14-дневен срок от получаване на фактурата, въпреки че многократно бил канен устно и по телефона.

Понастоящем задължението не било изпълнено.

Иска от съда да са произнесе с решение, с което да бъде осъден „Велпалет” ООД, ЕИК: 206936489 да заплати на „НИКАС 84” ЕООД, ЕИК:

1

201258265 сумата от 6 192 лева с ДДС, представляваща продажната цена на доставените общо 480 иглолистните дъски с дължина 4 метра, широчина 0,9 см, и дебелина 2,5 см, от вид смърч, четиристранно рендосани, опаковани във връзки по 8 бр.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор.

Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 24.11.2022 г. ищецът Никас 84 ЕООД, ЕИК: 201258265 е издал фактура № 0100000645 за продажба на 60 връзки иглолистни дъски /рендосани/ с единична цена 86 лв. на стойност 6 192 лв. с ДДС с получател ответникът „Велпалет“ ООД, ЕИК: 206963489. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, процесната фактура е осчетоводена през месец ноември в счетоводствата на двете дружества. Включена е като приход от основната дейност на ищеца в дневника за продажби и в справката декларация по ЗДДС. Начисленият ДДС в размер на 1032 лв. е внесен в бюджета. Данните са подадени в НАП.

Процесната фактура е включена в счетоводна сметка 401 „Доставчици“ на стойност 5 160 лв. и счетоводна сметка 4531 „ДДС покупки“ на стойност 1032 лв. на ответника. Включена е в дневника за покупките и в справката декларация по ЗДДС за м. ноември 2022 година. Ползван е данъчен кредит в размер на 1032 лв., колкото е начисленията ДДС. Данните са подадени в НАП. Няма данни да е извършено плащане по фактурата.

Доколкото се претендира вземане по сключен договор за продажба, ищецът изпълнител следва да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността и да предаде вещта, а ответникът възложител, че е заплатил уговорената цена.

Предвид че и двете страни са търговци и сделката е свързана с упражняването тях занятие, в отношенията помежду им е приложима уредбата на договора за търговска продажба, съдържаща се в чл. 318-328 ТЗ.

За неуредените случаи приложими са субсидиарно разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота в него търговските обичаи.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Законът не предвижда форма за действителност.

Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от 2 договора задължения. При липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

Според трайно установената практика на ВКС фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях /в този смисъл решение № 45/28.03.2014 г. по т. д. 1882/2013 г., I т. о. на ВКС, решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.

№593/2009 г. на ІІ Т.О., решение №166 от 26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г. на ІІ Т.О., решение №23 от 07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г., ІІ Т.О./. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д.

№137/2012 г. на ІІ Т.О, решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д.№ 588/2009 г./.

В случая осчетоводената от дружеството фактура № 0100000645 от 24.11.2022 г. за извършената продажба на иглолистни дъски доказва както сключване на договор за продажба между двете дружества, така и предаването на вещта от продавача на купувача „Велпалет“ ООД. Същата съдържа съществените елементи на договора-предмет и цена. Включена е в счетоводствата на двете дружества. В счетоводството на ищеца е отразена в дневника за продажби и в справката декларация към НАП. Внесен е в приход на бюджета дължимия ДДС в размер на 1032 лв. В счетоводството на ответника е включена в дневника за покупките и в справката декларация към НАП за месец ноември 2022 г. и е ползван данъчен кредит в размер на 1 032 лв. По тези съображения съдът намира, че ищцовата претенция е доказана по основание и размер, доколкото относно цената на услугата страните не спорят.

Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ заплащането на цената става едновременно с предаване на стоката на купувача или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая не се установява, че между страните е постигнато съглашение цената на закупените стоки да бъде платена в различен момент от момента на предаването им на купувача.

Видно е от съдържанието на фактурата, че плащането е следвало да се извърши по банков път. Няма данни да е уговорен срок за плащане, поради което съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ задължението следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.

Фактурата е издадена на 24.11.2022 г. Няма данни кога ответникът я е получил, но доколкото според съдебно-счетоводната експертиза е отразена в счетоводните книги на двете дружества за месец ноември 2022 г. и в подадените справки декларации към НАН на същия период, а съгласно чл.

125, ал. 5 ЗЗДС справките декларации се подават до 14-то число на месеца, 3 следващ данъчния период, т. е. до 14 декември 2022 г., следва да се приеме, че фактурата е получена от ответника най-късно на 13.12.2022 г.

Следователно задължението е следвало да бъде изпълнено на 29.12.2022 г., по арг. чл. 72, ал. 2 ЗЗД, предвид че 27 декември 2022г. е неприсъствен ден.

От ответника не се представиха доказателства за извършено плащане по банков път на претендираната сума от 6 192 лв. с ДДС-платежно нареждане или вносна бележка за сумата, която да е преведена по посочената от ищеца банкова сметка във фактурата до приключване на делото пред настоящата инстанция, поради което исковата претенция е основателна и доказана.

Предвид неплащане на задължението длъжникът е изпаднал в забава, за което дължи законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда-11.08.2023г. до окончателното плащане на сумата.

По тези съображения съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи, като Велпалет ООД, ЕИК: 206963489 бъде осъден да заплати на „Никас 84“ ЕООД, ЕИК: 201258265 сумата от 6 192 лв. с ДДС, представляващо незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за продажба, за която е издадена фактура № 0100000645/24.11.2022 г., ведно със законна лихва за периода 11.08.2023 г. до изплащане на вземането.

При този изход на правния спор на ищеца се дължат разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В производството по делото ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на 250 лв. и 200 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Предвид уважаване на исковата претенция в пълен размер на ищеца се дължат разноски за държавна такса в размер на 247,68 лв., съобразно цената на предявения иск и 200 лв. за съдебно-счетоводна експертиза, които следва да се възложат в тежест на ответника.

В производството по делото ищецът е представляван от адв. Т. М.-АК Пазарджик. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., което е платено в брой, поради което претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение е доказана и следва да се уважи.

Общо дължимите разноски на ищеца, които ответникът следва да бъде осъден да заплати в производството по делото са в размер на 1 447,68 лв.

Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград РЕШИ:

ОСЪЖДА „Велпалет“ ООД, ЕИК: 206963489 със седалище и адрес на управление с. Драгиново, ул. „Поленска“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на „Никас 84“ ЕООД, ЕИК: 201258265 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, 4 ул. „Иван Вазов“ № 11, сумата от 6 129 лв. с ДДС /шест хиляди сто двадесет и девет лева с ДДС/, представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за продажба на иглолистни дъски, за която е издадена фактура № 0100000645/24.11.2022 г., ведно със законна лихва за периода 11.08.2023 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „Велпалет“ ООД, ЕИК: 206963489 със седалище и адрес на управление с. Драгиново, ул. „Поленска“ № 6, да заплати на „Никас 84“ ЕООД, ЕИК: 201258265 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Иван Вазов“ № 11, разноски по гр. д. 769/2022 г. на Районен съд Велинград в размер на общо 1 447,68 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и 68 ст./.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5