Решение № 97 от 01.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. К., 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20255100500096 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение рег. № 22/18.01.2025 г., постановено по гр.д. № 18/2024 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявения от К. С. К. от гр.К., против „М. К.“ ЕООД, със седА.ще и адрес на управление гр. С., р-н „В.“, ул.“С.“ № 4, ет.4, ап.5, с управител Р. А. А., иск за признаване на установено, на основание чл.

439, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника „М. К.“ ЕООД, че ищецът К. С.

К. не му дължи общата сума в размер на 5 340.00 лева, представляваща направени разноски в общ размер на 3 660.00 лв., от които 2 040.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 1 440.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 180.00 лева за държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата от 1 680.00 лв., представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, по изп.д. № 20237410400607 по описа на ЧСИ Х. П., рег. № ***, с район на действие КОС, образувано въз основа на Изпълнителен лист № 675/14.11.23 г., издаден по гр.д. № 1706/21 г. по описа на Районен съд - К., като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил К. С. К. да заплати на „М. К.“ ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080.00 лева с ДДС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

Д. Д. от АК – К., пълномощник на К. С. К., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че решението на 1 първоинстанционния съд е необосновано, немотивирано, незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства.

Решението на съда било порочно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, довело до необосновани изводи за фактите и от там за неправилно приложение на закона. Доказателствата, на които съдът се е позовал били анА.зирани поотделно, самостоятелно, без да са преценени в съвкупността на целия доказателствен материал. Жалбоподателят посочва, че обжалваното решение е немотивирано, тъй като при постановяването му първоинстанционният съд не е разгледал всички релевантни доводи на страните. Изобщо не били обсъдени приобщените по делото писмени доказателства, сочещи по недвусмислен начин, че сумите по изпълнителното дело изобщо не са дължими. Прави се оплакване, че не е изследван въпроса, че в случая е извършено прихващане на две насрещни вземания, съгласно отправеното изявление от ищеца до ответника. Жалбоподателят отбелязва, че няма нито дума в мотивите на решението за това, след като вземането не е изискуемо и ликвидно, защо ответника е заплатил на ищеца сумата в размер на 28 695.00 лева. Изобщо не били обсъдени наведените твърдения и доводи за преддоговорните и договорните отношения между страните и възникнА.те във връзка с тях задължения, както и правните последици от извършеното прихващане. Жалбоподателят излага хронологията на събитията, като посочва, че към момента на образуване на изпълнително дело № 20237410400607 по описа на ЧСИ Х. П., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – К. – 17.11.2023 г., с оглед извършеното прихващане, задължението на ищеца към ответника било погасено изцяло, а задължението на ответника към ищеца възлизало на 30 660.00 лева. Именно поради факта, че ответникът е дължал на ищеца посочената сума, същият му е превел сумата в размер на 28 695.00 лева. Явно било, че след извършеното прихващане от страна на ищеца, ответникът също извършил такова на дължимите по изп. дело № 20237410400607 по описа на ЧСИ Х. П. суми в общ размер на 7305.84 лева, добавяйки разноските, направени след погасяване на вземането му, предвид извършеното на 07.11.2023 г. прихващане на двете насрещни задължения. В жалбата се излагат доводи, че предвид погасяването на задълженията преди образуване на изпълнителното дело, неоснователно се претендират направените разноски по него. Процесуалният представител на ищеца не споделя развитите от ответната страна съображения, че извършеното прихващане е неоснователно, предвид факта, че вземането не е ликвидно и изискуемо, както и че ликвидни и изискуеми са тези задължения, които са установени със съдебен акт. Цитира Решение № 128/11.10.13г. постановено по т.д. № 1100/12 г. по описа на ВКС, в което било посочено, че общото правило за действието на разваляне на договора, съдържащо се в чл. 88, ал. 1 от ГПК е, че развалянето има обратно действие. Това означавало, че след разваляне на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, обвързаността на страните се премахвало с обратна сила, и на това основание те следвало да си върнат престациите, които са си разменили. Договорът като 2 правно основание за размяна на престациите бил отпаднал, поради което се дължало връщане на полученото на отпаднало основание. Жалбоподателят излага съображения, че съгласно закона отпадането на основанието за даване на престацията по договор, не е обусловено от вината за неговото неизпълнение, поради което обратното действие - развалянето на договора, който не е за продължително или периодично изпълнение настъпва независимо по инициатива на коя от двете страни е настъпило развалянето.

Посочва съдебна практика, в която е застъпено становището, че всичко получено в изпълнение на развален договор се връща на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Твърденията на ответника, че не дължал получената част от продажната цена били направени в противоречие на чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. Излагат се доводи, че след като с Решение № 220/30.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 195/22 г. по описа на Окръжен съд К. и потвърждаващото го Определение № 3289/31.10.2023 г., постановено по к. гр.д. № 1233/23 г. по описа на ВКС, безспорно е прието, че договорът е развален и с обратна сила е отпаднало основанието на ответника да задържи изплатената от ищеца част от продажната цена в размер на 1 965.00 лв., независимо от това дА. последният е бил изправна или неизправна страна по договора. По делото била нА.це и Нотариална покана с рег. № 4059/10.11.2021 г. на нотариус Е. К., с рег. № *** на НК, с която ответника изрично бил заявил, че подписаният предварителен договор, послужил като основание за заплащане от страна на ищеца на претендираната сума бил прекратен, и в тази връзка искал да му се предостави банкова сметка за връщане на получената по договора сума, т.е. съгласно изявлението на ответното дружество се пораждало задължението по чл. 88, ал.1 от ЗЗД, всяка от страните да върне полученото от сделката. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че безспорно е установено, че вземането на ищеца към момента на извършеното от него прихващане е било ликвидно и изискуемо, поради което и задълженията между страните, до размера на по – малкото от тях са погасени.

При тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Претендира за всички направени по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се посочва, че същата е неоснователна. Ищецът твърдял, че не дължал на „М. К.“ ЕООД сумата в размер на 5 340.00 лева по изпълнително дело № 607/2023 г. по описа на ЧСИ Х. П., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – К., образувано въз основа на изпълнителен лист № 675/14.11.2023 г., издаден по гр. д. № 1706/2021 г. по описа на Районен съд – К., тъй като бил извършил прихващане на посочената сума, въз основа на направено от него изявление за прихващане. В отговора се посочва, че действително ищецът е завел гражданско дело в Районен съд – К. срещу „М.

К.“ ЕООД с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, за което било образувано гр.д. № 1706/2021 г. по описа на РС – К., като искът е отхвърлен с влязло в сила решение от 31.10.2023 г. Ищецът бил осъден да заплати на „М. К.“ ЕООД 3 сумата от 5 340.00 лева, като след влизане в сила на Решение № 220/20.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1706/2021 г. по описа на Районен съд – К., на 14.11.2023 г. ответникът се бил снабдил с изпълнителен лист за присъдените му разноски. Процесуалният представител на ответника счита, че извършеното прихващане от страна на ищеца е незаконосъобразно, доколкото вземането на ответника по изпълнителното дело е изискуемо и ликвидно, а вземането на ищеца не е изискуемо и ликвидно. Излага съображения, че съгласно чл. 103, ал.1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно може да го прихване срещу задължението си. Съгласно константната съдебна практика на ВКС ликвидно било онова вземане, чието основание е безспорно и чийто размер е определен, т.е. вземане, установено с влязло в сила решение. По отношение на неликвидните вземания прихващане можело да се извърши само чрез насрещен иск или възражение в хода на висящ процес. По тази причина представителят на ответника приема, че с изявление за прихващане, както е направил ищеца, като носител на едно неизискуемо и неликвидно вземане, не може да извърши извънсъдебно прихващане с изискуемото и ликвидно вземане на ответника. Ответното дружество не било длъжно да се съобрази с направеното от ищеца изявление за извънсъдебно прихващане. При тези доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът К. К., редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Д. Д. от АК - К., надлежно упълномощен. Последният поддържа подадената въззивната жалба. В хода на устните състезания моли жалба да бъде уважена, като счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, като представя списък. Алтернативно моли, в случай че жалбата бъде отхвърлена да не се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемия, тъй като видно от банковото извлечение сумата, която се претендира е платена от Р. А. А., който не бил никакъв в дружеството, т.е. няма основание да бъде присъждана такава сума, предвид липсата на доказателства за заплащането й.

В дадения едноседмичен срок представителят на въззивника е представил писмена защита, в която е изложил подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като моли да бъде отменено.

В съдебно заседание въззиваемият „М. К.“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. От адв. Е. П. от АК – К., в качеството й на пълномощник на „М. К.“ ЕООД е представена молба, в която посочва, че счита подадената въззивна жалба за неоснователна, както и че поддържа отговора на въззвината жалба. Претендира за присъждане на направените разноски, като прилага списък. С молбата прави възражение за прекомерност на разноските на въззивника пред настоящата инстанция.

4

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:

Въззивната жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на Районен съд – К. е вА.дно и допустимо, като не са нА.це предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от К. С. К., чрез пълномощника си – адв. Д. Д. от АК – К., против „М. К.“ ЕООД за признаване за установено на основание чл. 439, ал.1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 5 340.00 лева, представляваща направени разноски в размер на 3 660.00 лева, от които 2 040.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в първа инстанция, 1 440.00 лева с ДС – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 180 лева държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата от 1 680.00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, по изпълнително дело № 20234710400607 по описа на ЧСИ Х. П., рег. № *** на КЧСИ, с район на действия Окръжен съд – К., образувано въз основа на изпълнителен лист № 675/14.11.2023 г., издаден по гр.д. № 1706/2021 г. по описа на Районен съд – К..