Решение № 65 от 20.07.2020, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е

Н И Е гр. Б., 20.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Б.СКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Наказателно отделение, ­­­6-и състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П. при секретаря Т. Б., като разгледа докладваното от съдията АНД № 108 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление (НП) № 1020 от 12.02.2020г., издадено от П. В. Д. – Директор на Басейнова дирекция „Д. р. ” /БДДР/, с което на „А.-*” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.201, ал.2 и чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите/ЗВ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.

48, ал. 1, т. 11 от ЗВ във вр. с т.1.1. от раздел 1 „Използване на водите и водните обекти в съответствие с целите, параметрите и условията на тяхното предоставяне” от Приложение към разрешително № ******/20.04.20132г. за водовземане във вр. с раздел 2 „Схема и технически параметри на съоръженията” от Решение ******/22.11.2017г. за изменение на №******/20.04.2012г. за водовземане.

Становищата на страните:

Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба чрез управителя си В.И.Ф., в срок, чрез АНО до въззивната съдебна инстанция. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Основава искането си на довод, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на преклузивният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, защото не бил съставен в посочените срокове, които били с начална дата - датата на твърдяното нарушение, тъй като според санкционираното лице, изразходваното количество вода е било фактурирано в „Н. с.” ЕАД, а то от своя страна уведомявало БДДР. В подкрепа на твърденията си представят 2-два броя заявления до Агенцията за устойчиво и енергийно развитие /АУЕР/.

Според дружеството-жалбоподател са налице и съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН, а именно по чл. 42, т. 2 от ЗАНН.

Въззивният жалбоподател, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище до съда, дружеството-жалбоподател чрез управителя си В.И.Ф., е изразило становище по делото, в което поддържа жалбата и всички факти и обстоятелства описани в нея. Моли да се даде ход на делото, като прави искане да се зададе въпрос на актосъставителя – от коя дата е научил за нарушението. Поради това се иска РС-Б. да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Въззиваемата страна /БДДР/, редовно призована, представлява се от Ц. Х. - директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности” /с юридическо образование/. Според нея жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление, като моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено против „А.-*” ЕООД, с ЕИК *********, за това, че при извършена проверка е установено, че като титуляр на разрешително № ******/20.04.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект – яз. „Б.“, находящ в землището на с. В., общ. Б., обл. София, със срок на действие от 06.08.2012 г. до 25.06.2022 г., с цел на водовземането - за производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Б.“, в периода от 21.05.2019г. до 28.05.2019г. и от 19.06.2019г. до 25.06.2019г., в нарушение на условие т.1.1. от Раздел 1 „Използване на водите и водните обекти в съответствие с целите, параметрите и условията на тяхното предоставяне” от Приложение към разрешително № ******/20.04.2012 г. за водовземане във връзка с раздел 2 „Схема и технически параметри на съоръженията” от Решение ******/22.11.2017 за изменение на № ******/20.04.2012 г. за водовземане, където разрешената кота на водовземане от яз. Б. е 490, 48 /ННРВН/, е работил на кота под разрешената, съгласно балансовата таблица от Н. с.. Проверката е извършена от експерти в Дирекция „Контрол” към БДДР във връзка с постъпил от Н. с. ЕАД, клон София сигнал в БДДР вх. № КД-08-550/1/ от 11.12.2019г., за неизпълнение на задължението си да работи в периода от 21.05.2019г. до 28.05.2019г. и от 19.06.2019г. до 25.06.2019г. над разрешената кота на водовземане от яз. Б., а именно – над кота 490, 48 /ННРВН/.

От извършена, на място, на МВЕЦ „Б.“ проверка на 03.01.2019г. и по документи в БДДР било констатирано нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ във връзка с т.1.1. от раздел 1 „Използване на водите и водните обекти в съответствие с целите, параметрите и условията на тяхното предоставяне” от Приложение към разрешително № ******/20.04.2012 г. за водовземане във връзка с раздел 2 „Схема и технически параметри на съоръженията” от Решение ******/22.11.2017 за изменение на № ******/20.04.2012 г. за водовземане.

За проверката на място, свидетелите И.И. и Р.Г. издали нарочен Констативен протокол № 1 – ИИ – 01 от 03.01.2019г. В нея присъставили К. А., ръководител производствено поделение при „А.-*” ЕООД, с ЕИК ***** и Ц. Ц.-зам. Кмет на Община Б.. Протоколът бил връчен на представителя на дружеството-жалбоподател и на зам. Кмета на Община Б., срещу подписите им на 03.01.2019г.

На 10.01.2020 г. свидетелят И.И.И. съставил АУАН № */10.01.2020 г. срещу дружеството-жалбоподател, връчен на същата дата на упълномощено лице, в който горепосочените констатации били квалифицирани като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ във връзка с т.1.1. от раздел 1 „Използване на водите и водните обекти в съответствие с целите, параметрите и условията на тяхното предоставяне” от Приложение към разрешително № ******/20.04.2012 г. за водовземане във връзка с раздел 2 „Схема и технически параметри на съоръженията” от Решение ******/22.11.2017 за изменение на № ******/20.04.2012 г. за водовземане.

В дадения от закона срок по чл.

44, ал. 1 ЗАНН, дружеството-жалбоподател е възразило в писмена форма срещу съставения му акт.

Въз основа на АУАН, при посочена идентична фактическа обстановка и правна квалификация, на 12.02.2020 г. П. В. Д. – Директор на БДДР, издал обжалваното НП.

Наказателното постановление е получено от представител на „А.-*” ЕООД на 13.02.2020г. и е обжалвано с жалба, входирана в БДДР на 20.02.2020г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите И.И. и Р.Г.; писмени – 2бр. фактури за актувани водни маси; акт№1 от 31.05.2019г. и акт № 2 от 24.06.2019г., и двата от Н. с. ЕАДСофия клон; известие за доставяне; пълномощно за К. А.; удостоверение за актуално състояние на „А.-*” ЕООД; сигнал от Н. с. ЕАД, София клон до БДДР вх. № КД-08-550/1/ от 11.12.2019г.; Балансова таблица на яз. Б. за месеците, април, май и юни 2019г.; споразумение от 21.08.2028г.; констативен протокол № 1-ИИ-01 от 03.01.2020г.; 2 бр. разрешителни за водоползване; заповед № 239 от 14.11.2019г.; трудов договор № 178 от 20.03.2015г.; заявление до АУЕР от 18.06.2019г. и от 10.07.2019г.; разрешително за водовземане от повърхностен обект, приложение № ****** от 20.04.2012г.; решение ****** от 22.11.2017г. и др.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл.

84 ЗАНН, вр. чл.

283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра на околната среда и водите и трудов договор № 178 от 20.03.2019г. се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващи орган. От показанията на св. И.И., св. Р.Г., сигнал от Н. с. ЕАД, София клон до БДДР вх. № КД-08-550/1/ от 11.12.2019г., Балансова таблица на яз. Б. за месеците, април, май и юни 2019г.; споразумение от 21.08.2028г., констативен протокол № 1-ИИ-01 от 03.01.2020г., разрешително за водовземане от повърхностен обект, приложение № ****** от 20.04.2012г.; решение ****** от 22.11.2017г., се установяват действията и бездействията на наказаното лице, респ. елементи от обективната страна на твърдяното нарушение, както и датата и мястото на неговото реализиране. Тези доказателства са еднопосочни, непредубедени и достоверни, поради което съдът ги кредитира напълно. Въз основа на тях съдът установява по достоверен начин, че дружеството-жалбоподател е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - яз „Б.“, находящ в землището на с. В., общ. Б., обл. София, със срок на действие от 06.08.2012 г. до 25.06.2022 г., с цел на водовземането - за производство на електроенергия, посредством МВЕЦ „Б.“. От надлежно приетите доказателства съдът направи извод, че въз основа сигнал от Н. с. ЕАД, София клон до БДДР вх. №

КД-08-550/1/ от 11.12.2019г., в последната е направена проверка на място, в присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател и зам.

Кмет на Община Б., както и че в хода на проверката са изискани документи, вкл. Балансова таблица на яз. Б. за месеците, април, май и юни 2019г., от съдържанието на която се установява, че в периода от 21.05.2019г. до 28.05.2019г. и от 19.06.2019г. до 25.06.2019г. ВЕЦ „Б.” е работила под определената съгласно издаденото им разрешително кота 490, 48 /ННРВН/, а от двата броя заявления до АУЕР, че в инкриминирания период е взимана вода от МВЕЦ „Б.“ за производство на електроенергия.

Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По приложението на процесуалния закон:

Дружеството-жалбоподател е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Б. приема, че жалбата е процесуално допустима. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – видно от Заповед № 239 от

14.11.2019г. на директора на БДДР; трудов договор № 178 от 20.03.2015г., сключен между Министъра на околната среда и водите и Петър Величков Димитров-директор БДДР.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивната инстанция след служебна проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП не намира да е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т. 2 от ЗАНН /каквито твърдения се навеждат в жалбата/. Видно от АУАН е посочена датата на съставянето му - 10.01.2020г. Неоснователно е и възражението за неяснота на датата на извършване на нарушението с оглед посочените в АУАН и НП едновременно период от 21.05.2019г. до 28.05.2019г. и от 19.06.2019г. до 25.06.2019г., като това е периодът, през който контролните органи са констатирали, че дружеството-жалбоподател, посредством МВЕЦ „Б.“, е извършвало водовземане за производство на електроенергия, като е работило под определената съгласно издаденото им разрешително кота 490, 48 /ННРВН/. Твърдението на дружеството-жалбоподател, поддържано в жалбата и становището до съда, че АНО е бил уведомен своевременно за ползването на вода от яз „Б.“ остана недоказано, като се опровергава и от т.8.1. от раздел 1 „Използване на водите и водните обекти в съответствие с целите, параметрите и условията на тяхното предоставяне” от Приложение към разрешително № ******/20.04.2012 г. за водовземане, съгласно която, задължение на титуляра на разрешителното е да съставя ежемесечно протоколи за ползваните обеми, които да изпраща на БДДР …, в края на всяка година, тоест уведомяването не е ежедневно или ежемесечно, а е веднъж годишно - в края на всяка година.