Решение № 69 от 20.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№14 20.02.2020г. гр.Бургас

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение

На двадесети януари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав :

Председател: Дарина Костова

Секретар : Станка Чавдарова като разгледа докладваното от съдия Костова т.д.№58 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Т.Д.Ж., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Петър Киряков, САК, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Христо Ботев“ 21, ет. 1, офис 3, против „ЦЕНТРАЛНА

КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1086, район Слатина, бул. „Цариградско шосе“ № 87 и В.Г.Ж., ЕГН **********, с постоянен ***, с която се иска да бъде признато за установено между страните, че договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан под акт № 155 от 07.08.2008г., том 11, дело 8965 по описа на Служба по вписванията - Бургас, подновена с молба за подновяване на договорна ипотека от 26.07.2018г., вписана в Служба по вписванията - Бургас, върху Дворно място с площ от 500 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ IV-328, в кв. 28 по плана на кв. Лозово, гр. Бургас, при граници съгласно скица № 94-В-384/05.07.2006. презаверена на 03.06.2008г. на Община Бургас, ТД „Освобождение“: изток- УПИ V-329, запад - УПИ Ш-327, север - улица, юг - УПИ VIII-332, ведно с построената в северната част на описания по-горе поземлен имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена с площ от 155 кв.м., състояща се от приземен етаж - стая, складово помещение, подстълбищно пространство, стълбищна клетка и гараж, първи жилищен етаж - хол, спалня, кухня с тераса, баня с тоалетна, антре и стълбищна клетка, втори жилищен етаж - хол, две спални, тераса, антре, баня с тоалетна, тавански етаж - едно помещение, заедно с построената в южната част на поземления имот стопанска сграда с площ от 22 кв.м., е относително недействителна спрямо ищцата Т. А. Ж., като сключена без съгласието на съпруга несобственик в нарушение с изискванията на закона.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

В исковата молба са твърди, че ищцата е в законен граждански брак с втория ответник В.Ж., от който има родени две деца. От момента на сключването на брака, семейното им жилище се намира в ***********и представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена с площ от 155 кв.м., състояща се от приземен етаж - стая, складово помещение, подстълбищно пространство, стълбищна клетка и гараж, първи жилищен етаж - хол, спалня, кухня с тераса, баня с тоалетна, тавански етаж - едно помещение, заедно с построената в южната част на поземления имот стопанска сграда с площ от 22 кв.м., в УПИ IV-328, с площ от 500 кв.м., в кв. 28 – имотът обект на процесната договорна ипотека.

Сочи се още, че нормалното обитаване на семейното жилище било смутено на 30.11.2018г. от ЧСИ Илко Бакалов, peг. № 705, който извършил опис, за да бъде изнесено на публична продан по изпълнително дело № 20187050400575. От справка в Агенция по вписванията ищцата установила, че на 07.08.2008г. съпругът ѝ учредил договорна ипотека върху семейното жилище за обезпечаване на задължения на трето лице ,,Мирър Инвестмънт“ ООД по Договор за банков кредит - овърдрафт, сключен между дружеството и „Централна Кооперативна Банка“ АД.

Твърди се още, че семейното жилище е лична собственост на втория ответник, придобито по наследство от баща му (1/4 ид.ч.) и дарение от майка му (3/4 ид.ч.), с което се разпоредил, като го обременил с договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на трето лице, без съгласието на съпругата си (ищцата по делото), каквото се изисквало от нормата на чл.23 от СК (отм.). Подчертава се, че ищцата не е участвала в нотариалното производство, не е изразявала съгласие за учредяването на ипотеката и не е взимано разрешение от съда, което водело до относителна недействителност на договорната ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписван под акт № 155 от 07.08.2008г., том 11. дело 8965 по описа на СВ - Бургас, подновена с молба от 26.07.2018г., вписана в СВ - Бургас, спрямо съпруга несобственик.

В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът В.Ж. потвърждава изложените в исковата молба фактически твърдения и признава иска.

С депозирания писмен отговор, ответникът

„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД оспорва предявената искова претенция. Счита същата за недопустима, а при преценка на съда за допустимост - за неоснователна. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства.

Относно допустимостта – твърди наличието на процесуална пречка, като се позовава на изтекъл 5-годишен преклузивен срок за завеждане на иска, считано от 07.08.2008г. (от изповядване и вписване в Имотния регистър на договорната ипотека), респективно най-късно на 19.08.2008г. (от подписване от ищцата на застрахователен договор със ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане”, с който застраховала процесния имот в полза на ЦКБ АД. Предвид което счита, че делото следва да бъде прекратено.

Респективно прави изявление за погасяване на исковата претенция по давност със същите начални дати, поради което счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Развива подробни аргументи по основателността на иска. Оспорва като неверни фактическите твърдения относно: незнанието от страна на ищцата за процесната ипотека към момента на извършването ѝ; липсата на съгласие; момента на узнаване за ипотеката; качеството семейно жилище на недвижимият имот - предмет на ипотеката към момента на извършването ѝ; твърдението, че никаква част от кредита, чието връщане се обезпечава с процесната ипотека, не била разходвана за задоволяване жилищни нужди на семейството на ищцата.

Счита, че липсва законово изискване за форма за действителност или за форма за доказване на съгласието, като сочи редица факти, съставляващи индиция за наличието му към момента на сключване на ипотеката, респективно последващото му наличие и заздравяване на сделката. Като такива сочи: презумпция за знание на вписаното в Имотния регистър обстоятелство, съчетано с последващото бездействие на ищцата да се противопостави на сделката; сключването от ищцата на анекс от 19.08.2008г. към договор за застраховка на процесния имот, с който се уговаряла застраховката полза на ЦКБ АД; фактът, че ипотеката била учредена за обезпечаване задълженията на „Мирър инвестмънт“ ООД, в което дружество съдружници били синът и дъщерята на ищцата, и приятелят на последната, а управители – синът и приятелят на дъщеря ѝ.

Изтъква се, че към момента на извършване на ипотеката ипотекираните имоти не съставляват семейно жилище на ищцата и съпруга ѝ. Като за такова евентуално можело да се счита вторият етаж от жилищната сграда. Счита, че обект на ипотеката са дворно място с площ от 500 кв.м. и построените в него триетажна жилищна сграда (описана в ипотечния акт като двуетажна, състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа) със застроена площ 155 кв. м. и селскостопанска сграда с площ от 22 кв. м., построена в южната част на поземления имот. Сочи, че към онзи момент децата на ищцата и втория ответник били пълнолетни. Селскостопанската постройка и дворното място не съставлявали семейно жилище. На първия (приземния) етаж от сградата живеела майката на втория ответник и той бил нейно жилище, част от който било и помещението, описано в ипотечния акт като гараж, а в действителност било ползвано като част от жилището на майката. На третия етаж от сградата, описан в ипотеката като тавански, се намирало отделно и самостоятелно жилище на Г.В.Ж. и съпругата му М.

Счита, че искът е средство за защита срещу предприетото принудително изпълнение. Прилага доказателства.

С депозираната допълнителна искова молба, ищцата поддържа изложеното в първоначалната искова молба и излага становище във връзка с наведените от първия ответник доводи.

На първо място посочва, че искът по чл. 23 от СК

(отм.) не е обвързан от преклузивен или давностен срок и може да бъде предявяван безсрочно. Позовава се на съдебна практика. Освен това счита, че 5-годишен срок не е изтекъл, тъй като е завела иска след узнаването на ипотеката.

Относно процесната ипотека и семейното жилище счита за приложими разпоредбите на СК от 1985г. (отм.) и ППВС №12 от 1971г.

Сочи, че процесната къща, която обитавали със съпруга си още от сключването на брак, била еднофамилна и не се състояла от три отделни жилища. Такива не били обособени на отделен етаж, нито били обитавани от различни домакинства и семейства, макар и да са живели в нея заедно с други членове на семейството - възрастната майка на В.Ж., децата на семейството.

Оспорва твърдението, че къщата е триетажна и единствено вторият етаж от жилищната сграда е съставлявал семейно жилище на ищцата и съпруга ѝ към датата на учредяване на ипотеката.

Развива съображения за същността на дворното място, като прилежащ терен към сградата, обезпечаващ нормалното ѝ ползване и невъзможностността в него да бъдат построени или разположени други постройки, без да бъде нарушен плана за застрояване на кв.Лозово. Сочи се, че селскостопанската постройка е обект на допълващо застрояване към къщата и не може да съществува самостоятелно. По горните съображения счита, че към датата на учредяване на ипотеката цялата къща е била семейно жилище.

Счита, че за да е налице валидно съгласие от съпруга-несобственик, то трябва да изразено изрично или пред нотариуса при учредяване на ипотеката (инкорпорирано в самия нотариален акт), или да бъде дадено изрично с нотариално заверена декларация. Липсата на съгласие можела да бъде санирана с потвърждение във формата по чл.42, ал.2 от ЗЗД (изрично писмено изявление с нотариална заверка на подписите, респективно и на съдържанието, съобразно сега действащата законова разпоредба). Позовава се на ТР № 5 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Излага доводи, че вписването в службата по вписванията има само оповестително действие, което не може да бъде окачествено като необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства, когато законът изисква изрично изразено писмено съгласие.

Сочи, че в приложените застрахователни полици липсва индиция за учредяване на договорна ипотека върху семейното жилище.

Застраховката била сключена месеци преди ипотеката, а анексът след това и от тях не се установявало нито знание, нито съгласие за обременяване на семейното жилище с ипотека.

Твърди, че няма отношение към дейността на „Мирър

Инвестмънт“ ООД, и оспорва да е знаела за обременяването на жилището ѝ с ипотека. Поддържа, че узнала за наличието ѝ след като на 30.11.2018г. частен съдебен изпълнител извършил опис на къщата.

Развива съображения относно оспорените от ответната банка доказателствени искания.

С депозирания допълнителен отговор първият ответник поддържа изложеното в първоначалния отговор и излага становище във връзка с наведените от ищцовата страна доводи.

Поддържа се становището за недопустимост на иска.

Изтъква, че въпросът за наличието или отсъствието на срок за упражняване на правото на позоваване на относителна недействителност не е бил предмет на разглеждане в Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Оспорват се като неверни твърденията, че: процесното дворно място представлява прилежащ терен към сградата; в него е невъзможно да се построи или разположи друга постройка без да бъде нарушен плана за застрояване на кв. Лозово; селскостопанската постройка в дворното място не може да съществува самостоятелно; съгласието на съпругата за извършване на процесната сделка е следвало да е налице не само по отношение на втория етаж от процесната сграда, но и по отношение на цялата сграда, дворното място и селскостопанската постройка.

Счита, че нормата на чл. 23 СК (отм.) установява ограничение на правото на собственост на съпруга само по отношение на семейното жилище и не може да се тълкува разширително по отношение на други обекти на правото на собственост. То е установено най-вече в интерес на децата в семейството. Атакуваната сделка е в интерес на децата, тъй като ипотеката е учредена, за да бъде отпуснат кредит на дружеството, в което децата на ищцата и на нейния съпруг - втория ответник, са били съдружници и управители.

Разпечатката съдържа 45 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ab48be6-4445-4c02-a951-3db194d1df91