Определение № 492 от 29.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Велико Търново, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500362 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, точка 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 661/23.05.2024 година по гр. д. № 318/2024 година на Окръжен съд Велико Търново е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

В законния срок е постъпила частна жалба от К. Г. Т. против Определение № 661/23.05.2024 година по гр. д. № 318/2024 година на Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се изтъква, че определението е недопустимо, неправилно и необосновано.

Излагат се съображения за нарушаване на основни начала на гражданския процес, цитира се съдебна практика.

Направено е искане да се отмени Определение № 661/23.05.2024 година по гр. д.

№ 318/2024 година на Окръжен съд Велико Търново; да се предостави правна помощ на жалбоподателя, тъй като е с трайно намалена трудоспособност, ще бъде в продължителен отпуск по болест.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на частната жалба от Прокуратурата на Република България.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Искането на К. Г. Т. за предоставяне на правна помощ е неоснователно, поради 1 което следва да се отхвърли. Съгласно чл. 94 от ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Жалбоподателят е вписан като адвокат.

Независимо от изложеното в процесуалния закон не е регламентирана задължителна адвокатска защита във въззивното производство, каквото е образувано по частната жалбата на К. Г. Т.. В случая е налице хипотезата, регламентирана в чл. 24, точка 1 от Закона за правната помощ – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. С оглед етапа на въззивното производство интересите на правосъдието не налагат участието за адвокат за защита на интересите на К. Г. Т..

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 318/2024 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от К. Г. Т. против Прокуратурата на Република България иск с посочено правно основание чл. 2б, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата 90 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушаване разумната продължителност на воденото спрямо него наказателно преследване по досъдебно производство № ЗМ-118/2019 година на Районно управление Елена, ведно със законната лихва от 6.09.2019 година до окончателното изплащане на сумата.

Във връзка с дадени указания от първостепенния съд по делото е депозирана Молба с вх. № 4714/15.04.2024 година, в която се посочва, че наказателното преследване е започнало на 5.09.2019 година; делото е внесено в Районен съд Велико Търново и е образувано АНД № 865/2022 година по описа на съда.

С Определение № 661/23.05.2024 година по гр. д. № 318/2024 година на Окръжен съд Велико Търново е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. Съставът на Окръжен съд Велико Търново е приел, че на същото основание (твърдения на обстоятелство, които според представите на ищеца са показател за неразумно забавяне на досъдебно производство № ЗМ-118/2019 година на Районно управление Елена, за цялото време от започването до приключването) между същите страни и за същото искане (присъждане на обезщетение за неимуществени вреди) е висящо производството по гр. д. № 770/2022 година на Окръжен съд Велико Търново (постановено е Решение № 400/27.07.2023 година, потвърдено с Решение № 218/16.11.2023 година по в. гр. д. № 388/2023 година на Апелативен съд Велико Търново, последното е обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България и не е влязло в сила). Налице са предпоставките за прилагане на последицата, уредена в чл. 126, ал. 1 от ГПК – прекратяване на гр. д. № 318/2024 година на Окръжен съд Велико Търново, което е по-късно заведено, тъй като не е налице изключението, регламентирано в посочената норма – делото да има за предмет присъждане на непредявената част от вземането по гр. д. № 770/2022 година на Окръжен съд Велико 2

Търново.

Определение № 661/23.05.2024 година по гр. д. № 318/2024 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

С Решение № 400/27.07.2023 година по гр. д. № 770/2022 година на Окръжен съд Велико Търново, потвърдено с Решение № 218/16.11.2023 година по в. гр. д. № 388/2023 година на Апелативен съд Велико Търново (последното е обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България и към момента не е влязло в сила) е отхвърлен предявен от К. Г. Т. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата 69 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на воденото срещу него досъдебно производство № ЗМ118/2019 година на Районно управление Елена, ведно със законната лихва върху обезщетението като неоснователен и недоказан.

С частната жалба не се оспорва констатацията на първостепенния съд, че исковите молби, въз основа на които са образувани производствата по гр. д. № 770/2022 година на Окръжен съд Велико Търново и гр. д. № 318/2024 година по описа на Окръжен съд Велико Търново, се основават на едни и същи обстоятелства (твърдения, които според ищеца са довели до неразумно забавяне на досъдебно производство № ЗМ-118/2019 година на Районно управление Елена за цялото време от започването до неговото приключване), исканията (присъждане на обезщетение за неимуществени вреди) и страните по двете дела са идентични. Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК, когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. По гр. д. № 318/2024 година на Окръжен съд Велико Търново не се претендира присъждане на първоначално непредявена част от вземането, предмет на гр. д. № 770/2022 година на Окръжен съд Велико Търново. Следователно налице са предпоставките на чл. 126, ал. 1 от ГПК, поради което производството по гр. д. № 318/2024 година по описа на Окръжен съд Велико Търново (покъсно заведеното дело) подлежи на прекратяване.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Определение № 661/23.05.2024 година по гр. д. № 318/2024 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, е правилно и подлежи на потвърждаване.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Г. Т. за предоставяне на правна помощ като неоснователно.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 661/23.05.2024 година по гр. д. № 318/2024 3 година на Окръжен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от неговото връчване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4