Определение № 1663 от 07.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1663 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501672 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.С.К, срещу Разпореждане № 12756 от 19.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 5943 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив, XIX гр.с-в, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Д. Р. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ж. к. Т., бл.**, вх. *, ет. 8, ап. 32, за сумата от 721,77 лева главница; 217,15 лв. договорна лихва; 178,99 лв.- лихва за периода 26.12.202102.02.2023 г. и 42,05 лв.-лихва за периода 02.02.2023 -24.07.2023 г. ; 213,34 лв.възнаграждение за услуга-„фаст“, 426,66 лв. възнаграждене за услуга „флекси“ и 30 лв. за такси за събиране, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед. Претендира се присъждането на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№ 39 442/28.04.2023 г. срещу С. Д. Р. с ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 40006470774 от 04.11.2021 г., сключен при Общи условия, както следва: сумата от 721,77 лева -главница; 217,15 лв. - договорна лихва; 178,99 лв.- лихва за периода 26.12.2021-02.02.2023 г. и 42,05 лв.-лихва за периода 02.02.2023 -24.07.2023 г. ; 213,34 лв.-възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 426,66 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и 30 лв. - такси за Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване.

За да постанови обжалваното разпореждане, с което отхвърля заявлението, съдът излага съображения, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което е налице предпоставка за проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи. Констатирал е, че се касае за предоставен заем от 800 лв., платим на 18 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 41%, ГПР от 48,91% и обща сума за плащане- 1787,52 лв. Приел е, че липсва посочване на методика за определяне на ГПР и база, върху която се начислява ГЛП. Предвид това е заключил, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.

Законосъбразно първостепенинят съд е съобразил законовите изменения, /обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, и въвеждане на нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК, предвиждащи задължение и на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК. В тази насока съществува поначало такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора.

Според представения по делото договор за потребителски кредит от заявителя, сключен с длъжника С. Д. Р., на последния е отпусната сума по кредита в размер на 800 лева, със срок на кредита 18 месеца, размер на вноската 59, 31 лева, ГПР – 48, 91 %, ГЛП – 41, 00 %, лихвен процент на ден: 0, 11%, с посочена дължима сума по кредита: 1067, 52 лева. Предвидени са две допълнителни услуги: „Фаст“ – Приоритетно разглеждане с възнаграждение в размер на 240 лева и „Флекси“ – Гъвкав погасителен план с възнаграждение в размер на 480лева; Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга възлиза на 40,00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска, в който случай общото задължение възлиза на 1787,52 лева, при общ размер на вноската от 99, 31 лева.

2

Въззивния съд намира, че е налице нарушение на забраната по чл.10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая договорените клаузи за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ задължават кредитополучателя да заплати на кредитодателя възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната дейност на последния, доколкото заявителят предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата "Фаст" по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за заявител и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Същото се отнася и до услугата "Флекси", която касае определянето на "гъвкав погасителен план". Налага се извод, че възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в противоречие на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/.

Съдът намира, че от коментираните клаузи в представения договор възниква съмнение относно размера на посочения в него ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК с невключването на разходите по договора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото и същите евентуално представляват „скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита. След като посочените допълнителни разходи не са включени в посочения в договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11 ал. 1 т. 10 от 3

ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Нищожна на самостоятелно основание е и клаузате за възнаградителна лихва от 41,00 %, поради противоречието й с добрите нрави - на осн. чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Според постоянната съдебна практика, наложила критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната лихва при обезпечените и необезпечените кредити, с уговарянето на по-голям от 3-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения се накърняват добрите нрави. Договореният лихвен процент от 41,00 % е необосновано висок, предвид нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, процесната клауза следва да се третира като неравноправна.

Съдът констатира нарушение на забраната по чл.10а ал. 2 от ЗПК и по отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране.Както вече беше посочено, според цитираната норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер, което предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Предоставеният кредит по договора е 800 лева, от който заявителят признава за извършено плащане в размер на 198, 81 лева, поради заповед за изпълнение следва да бъде издадена за остатъка от 601, 19 лева непогасена главница. В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с издаване на заповед за изпълнение за посочения размер, а за останалите суми правилно е отказано издаването на заповед за изпълнение, поради което разпореждането по отношение на тях следва да бъде потвърдено.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Разпореждане № 12756 от 19.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 5943 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив, XIX гр.с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на осн.чл.410 ГПК срещу С.

Д. Р. с ЕГН **********, за сумата в размера на 601, 19 лева - непогасена главница по договор за потребителски кредит № 40006470774 от 04.11.2021 г., сключен при Общи условия между заявителя и длъжника, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и съответната част от разноските и ВРЪЩА делото на заповедния съд за извършване на следващите се процесуални действия и издаване на исканата заповед за посочените вземания.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12756 от 19.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 5943 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив, XIX гр.с-в, в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5