Решение № 865 от 30.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Кюстендил, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20261520101291 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба от К. Б. А. против „Креди Йес“ ООД, с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № ******/17.09.2025г. е нищожен поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 17.09.2025 г. ищцата сключила договор за паричен заем № ****** с „Креди Йес“ ООД, при следните параметри: главница – 500.00 лева; месечен лихвен процент – 3.900%; годишен процент на разходите – 58.469%, срок за погасяване – 9 месеца; като общата сума дължима от потребителя възлизала на 602.47 лева.

Съгласно чл. 6 от договора за заем ищцата следвало в срок до три дни от сключването му да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, а именно: нетен доход в размер на 1000.00 лева; безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните 2 години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данните на ЦКР към БНБ, както и с още едно обезпечение по неин избор измежду ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество с пазарна стойност надвишаваща два пъти общата сума по кредита, безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска или ценна книга издадена в полза на заемодателя. В чл. 6, ал. 2 от договора било договорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка в размер на 450.53 лева. Същата била включена в погасителния план към договора и се дължала заедно с погасителната вноска за главница и лихва. Посочената неустойка била начислена на ищцата, тъй като същата не изпълнила в срок задължението си за предоставяне на обезпечение. Общата сума, която ищцата следвало да върне за използвания финансов ресурс, възлизала на 1053.00 лева.

Излагат се съображения за нищожност на неустоечната клауза. От една страна, била 1 налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчители, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Отделно от това, неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, била типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава на потребител кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно същите вреди се обезщетявали и с лихвата по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на лихва за забава и неустойка за забава било недопустимо. Твърди се, че клаузата за неустойка била изцяло неравноправна и поради това нищожна на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя за заплати неустойка в необосновано висок размер.

Посочва се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което и е следвало да бъде част от ГПР. При условие, че ГПР бил законосъобразно описан, действителният такъв е щял да надвиши посочения в договора размер. Ето защо, било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, водещо до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ГПК. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП и приложимото европейско законодателство, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

По изложените съображения се иска от съда да признае за установено в отношенията между К. Б. А. и „Креди Йес“ ООД, че сключеният между тях договор за паричен заем № ******/17.09.2025г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречие със закона. Представя доказателства. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Креди Йес“ ООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва сключването на договор за паричен заем № ******/17.09.2025г. между „Креди Йес“ ООД /заемодател/ и К. Б. А. /заемополучател/ с посоченото в исковата молба съдържание. Излагат се съображения, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на закона.

Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр /СЕФ/ ясно било посочено какъв е размерът на ГПР, който не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което и не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в случая уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР, тъй като по своята същност представлявала разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем.

Оспорват се и наведените доводи за нищожност на неустоечната клауза. Процесният 2 договор бил сключен изцяло по волята на ищеца, като същият е разполагал с 14-дневен срок да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Посочва се, че начинът на формиране размера на неустойката бил ясно описан в договора за кредит и изцяло в полза на потребителя същата била разсрочена на вноски.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 19.07.2025г. е сключен договор за паричен заем № ******, по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищеца К. Б. А. заем в размер на 500.00 лв. /255.65 евро/.

Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 9 месечни вноски, всяка в размер на 66.94 лв. /34.23 евро/. Страните са уговорили месечен лихвен процент в размер на 3,900% и годишен процент на разходите в размер на 58.459%, като общата сума за плащане по договора възлиза на 602.47 лв. /308.04 евро/.

В чл.6, ал.1 от договора за паричен заем е уговорено задължение за предоставяне от длъжника на обезпечение - поръчители, отговарящи на условията по чл. 10, ал. 2, т. 5 от Общите условия към договора за заем и с едно от следните обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, в случай, че заемателят не предостави обезпечение или същото не отговаря на поставените от кредитора изисквания, същият дължи неустойка в размер на 450.53 лв.

/230.35 евро/, която се изплаща разсрочено с вноските, установени според погасителния план.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищеца и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем с посоченото по-горе съдържание. Сключеният с „Креди Йес“ ООД договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, респ. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с потребителската закрила на ЗЗП /чл. 143 и сл. от ЗЗП/ срещу неравноправно договаряне, за което съдът следи служебно.

В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит, като в чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл.

22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и 3 за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 58.469% отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Твърденията са, че уговорената в договора за кредит неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход по кредита.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.